С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 11 яну 2015, 18:57, 11315 прочитания

Коментари Daily 11 януари - Съмнителната кауза на "безплатното" саниране

И още: Това, което произвежда растеж, е силата на човешкия ум; Не съм Шарли, не ми достига кураж; До знаещите цената на всичко, без да познават нито една ценност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стопанска политика

Съмнителната кауза на "безплатното саниране"


От коментар на Зорница Славова в седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика

Напоследък санирането започна шумно да се рекламира, въпреки че за последната година и половина от началото на програмата "Енергийно обновяване на българските домове" по ОП "Регионално развие" 2007 - 2013, която е в размер на 2 млрд. лв., само два блока са санирани - основно заради бавене на търговете по различни причини. В края на миналата година беше решено държавата да поеме съфинансирането в размер на 25% от общата стойност на обновяването на сградата, което досега трябваше да се плаща от собствениците. А също и дейностите по програмата да бъдат делегирани на общините вместо на регионалното министерство - за да се избегне бавното избиране на изпълнителите, както каза ресорният министър.

Регионалното ведомство дори започна на разпространява брошура с разяснение как става безплатното саниране. Общо взето, сградата трябва да е с минимум 36 апартамента и етажната собственост трябва да регистрира сдружение, за да кандидатства. След оценка и одобрение съответната община избира изпълнител по Закона за обществените поръчки.



Фундаменталният въпрос е защо държавата ще използва парите на данъкоплатците за повишаване на стойността на имотите на група граждани. Всъщност идеята била средствата после да се върнели от някоя международна финансова институция чрез т.нар. зелени сертификати. Само че програмата започва и засега единствено е сигурно, че с "безплатното саниране" ще се натоварят данъкоплатците. Това може да се превърне и в добър бизнес – изкупуване на панелни жилища, които да се продават на по-висока цена след санирането.

Решението за купуване на жилище и неговото поддържане е на собственика, а не на всички български граждани. Регионалният министър в прав текст каза, че "заедно с Камарата на строителите прецизираме изискванията към общините за провеждане на тръжните процедури и работим по типизирането на тръжната документация, за да могат изискванията да се поставят така, че дейностите да достигнат до малките фирми". И изведнъж санирането започва се превръща и в социална програма за строителни фирми. 

Държавата, която не се справя с тази задача досега, прехвърля на общините отговорността за избор на изпълнител, контрол на работата и отчитането. Един поглед на произволен одитен доклад на Сметната палата на някоя община дава ясна представа за проблемите с обществените поръчки и сериозните съмнения за корупция в общините. Така санирането започва да се оформя и като удобен канал за корупция и даване на много пари на "нашите хора".

Накратко - данъкоплатците не са съсобственици на частните жилища в панелките, за да наливат огромен ресурс в тяхното поддържане, и то по съмнителни канали и с изпълнители, които са избрани по съмнителни процедури. 
 
Коментар плюс

Това, което произвежда растеж, е силата на човешкия ум

От анализ на сайта за икономика ЕКИП

Идеята, че държавата трябва да инвестира в икономиката, за да има икономически растеж, и че не може да се разчита на частни инвестиции е хванала толкова здрави корени в българското мислене, че е много трудно здравият разум да си пробие път. Въпреки многократните убедителни провали на българската държава във всичко, включително инвестициите, мнозинството българи все още очакват от държавата да ги "оправи".
Левичарите виждат икономическия растеж единствено като строеж на фабрики. Трябва да сме наясно, че фабриките никога не са били едно и също нещо с икономиката. Тя включва множество други ресурси - от земята например до интелектуалния и човешкия капитал (България през последните две десетилетия получава поток от пари, изпратени от български емигранти и работници в други страни).

Русия или Китай с техните тежки индустрии и гигантски предприятия в никакъв случай не са по-напреднали от Швейцария с нейните банки и малки предприятия, които за стандартите на Русия и Китай не са по-големи от работилнички. Икономическият растеж на Тайван и Сингапур всъщност дойде от именно такива малки работилнички.

Образованието също е евтина инвестиция с голяма възвращаемост и ако държавата не се намесва по неадекватен начин, интелектуалният ресурс, произведен от смислено, модерно образование, може сам по себе си да даде значителни сравнителни предимства дори на най-безнадеждната икономика.

Едно бързо сравнение между Русия и Хонконг би обяснило нещата много бързо. Русия, с развита тежка индустрия и енергетика, огромни залежи на почти всички най-важните минерални ресурси, необятни пространства от обработваема земя, със система от пътища и множество университети... продължава да изостава значително от Запада по производителност, БВП на глава от населението и доходи. Хонконг - с чудовищна гъстота на населението, без природни ресурси, обработваема земя, университети от световна класа или научен потенциал, продължава да е на първо място по БВП и доходи на глава от населението.

Ясно е, че трябва да има друг фактор за икономически растеж. Икономистите го наричат новаторство - способността на човешкия ум да намира нови начини за произвеждане на нови и все по-добри продукти, с все по-ефективно използване на материални и нематериални ресурси. Без да бъде освободена тази сила, няма икономически растеж. Човек трябва да бъде мотивиран да впрегне ума си, усилията си и способностите си и да е свободен да запазва за себе си плода им, тоест печалбите от своята дейност. Това означава да не бъде ограбван и други насилия.

За да може държавата да инвестира в своите си предприятия, тя трябва да ограби плодовете от труда на хората, които биха могли да инвестират своите способности и усилия в частни предприятия. Това убива новаторството. Защото липсва мотивация у хората да измислят, развиват и поддържат нови начини за производство на нови и по-добри неща на по-ниска цена.
Покана за разговор




В момента ние подкрепяме други частни банки и никой не говори за това. Нека да не ги коментирам, защото има закон, но казвам, че ние със стотици милиони...

Бойко Борисов, премиер, пред "Нова телевизия"

Бел. ред: Законът забранява държавната помощ освен в случаите, когато е разрешена от ЕК. Такова разрешение е поискано и получено само за Първа инвестиционна банка (ПИБ).
Минало несвършено

Дългото сбогуване с НРБ

От коментари пред Deutsche Welle

Вакуумът в знанията и уменията за правене на истинска икономика е сред най-тежките наследства от комунизма. Той прозира и в рекламираната идея за "реиндустриализация на България". Нейната крайна цел е с парите на данъкоплатците да се съживяват пропаднали предприятия от времето на социализма, които след време трябва да се озоват в ръцете на "приятели".
Но все пак в страната постепенно се утвърждава и успешна предприемаческа култура. Някои български производства, основани на местни ресурси, вече са конкурентоспособни на световните пазари.

Красен Станчев, икономист

Митът за "безплатното" образование и здравеопазване може да се сравни единствено с примитивната представа, че без комунизъм в България е нямало да има телевизия. За жалост нашите анкети показват, че и досега много българи вярват, че образованието и медицинските грижи в НРБ са били безплатни. Те не отчитат, че тези "екстри" на соца са им били удържани от данъци и тегоби, като позорния "ергенски данък" например.
Сравненията между началото и края на диктатурата на БКП недвусмислено сочат, че за четири десетилетия равнището на плащаните от обитателите на НРБ данъци е нараснало цели 8 пъти.

Проф. Евелина Келбечева, АУБГ

Западните банки са отпускали заеми, защото през 70-те години режимът на Живков успява да ги убеди, че с помощта на СССР наистина може да избегне фалит. По време и след глобалната криза на пазара на течни горива и шоковото нарастване на цените им НРБ прибира милиарди долари, като препродава част от внасяния уж за вътрешни нужди съветски петрол. Тази далавера спасява страната от втора поредна стопанска катастрофа, но цената на този "гяволък" е продължаващата почти пълна енергийна зависимост от някогашния "Голям брат".

Румен Аврамов, икономист
Позиция

Не съм Шарли, не ми достига кураж

От коментар на Робърт Шримсли във "Файненшъл таймс"

Аз не съм Шарли, не ми достига смелост. В действителност аз и почти всички, които декларират своята солидарност, не са Шарли по същата причина. Работещите в това издание бяха безразсъдно смели - от този вид, които наистина променят света. Както казва Бърнард Шоу, "благоразумният човек се адаптира към света, докато неблагоразумният упорито се опитва да приспособи света към себе си, поради което целият прогрес се дължи на неблагоразумните хора".

 

Хората от "Шарли ебдо" влязоха в битка, която е отредена за полицията и службите за сигурност. Лесно е да се прокламира солидарност след убийството им, но както в много подобни случаи този хаштаг активизъм няма да промени нищо, освен че ще се почувстваме по-добре. Не ги критикувам, просто не мисля, че повечето от нас са заслужили това право.

Мнозинството журналисти ще се въздържат да публикуват нещо, знаейки, че могат сериозно да застрашат себе си или организациите си, а и след събитията в Париж трудно могат да бъдат обвинени за това. Има и друго - основателно въздържане от ненужни оскърбления. Не бих одобрил, ако медиите се страхуват да пускат дръзки карикатури за пророка Мохамед, но не съм сигурен наистина ли искам да има такава карикатура в моя статия.

За да си Шарли, трябва да си готов да се противопоставяш на реални смъртни заплахи и огнестрелни атаки; да упорстваш, както правеха застреляните журналисти, или да работиш под полицейска защита. Да публикуваш, знаейки, че ще раздразниш хора, на които им трябва малко, за да убиват. Да си толкова решен да се бориш с фашизма на фундаменталистите, че да го правиш, докато всяка рационална мисъл ти казва да спреш. Тези хора не бяха само сатирици, а борци за свобода, които съзнателно предизвикваха противника, знаейки, че може да е смъртоносно.

Всяка година десетки журналисти загиват, а още повече са ранени, репортерствайки от най-опасните места по света, като отразяват бруталност, военни престъпления и несправедливост. По данни на "Репортери без граници" миналата година са загинали 66 – всеки трети от тях в Сирия и Украйна. Тези, които са имали късмета да оцелеят, могат да претендират за смелостта да бъдат Шарли, дори повечето от тях да полагат всички усилия да минимизират риска за себе си, както трябва и да бъде.

Но останалите - като мен, които седят безопасно в офиса, или всички от останалите професии, които никога не биха и помислили да поемат риск като този, който тези френски журналисти поемеха всекидневно – не сме Шарли. Само се радваме, че някой е имал куража да бъде.
 
До знаещите цената на всичко, без да познават нито една ценност


Фотограф: Danish Siddiqui
От текст на Стефан Моасе, бивш френски журналист, който от няколко години живее в България, за webcafe.bg

Някои  "журналисти" и общественици в България решиха да изкажат своето "компетентно" мнение за варварската атака срещу редакцията на Charlie Hebdo. Ще кажа на тези хора, които се отъркват във всяка идея и я принизяват до собственото си ниво, които знаят цената на всичко, но не познават нито една ценност - по-добре си подредете собствената къща, преди да коментирате теми, които не разбирате.

Кабю, Волински, Шарб, Тиню, Оноре, Бернар Марис и останалите не бяха просто карикатуристи. Те бяха журналисти, които търсеха истината, натискаха по болните места, посочваха с пръст лъжците. Те се бореха срещу всеки вид потисничество и глупостта като цяло. И промениха по свой собствен начин - с рисунки и думи - лицето на Франция.

Затова моля парадиращите със своята глупост - просто млъкнете. И се опитайте да разберете какво означава да се бориш за свободата на словото, а не само да коментираш от хола с чаша ракия в едната ръка и с дистанционното в другата.

Чух и прочетох, че Франция си "заслужавала" атентата, защото била прекалено толерантна. Какъв абсурд! Не Франция е прекалено либерална, а България е недостатъчно толерантнаТ.нар. журналисти никога няма да го разберат, защото са "мишки".  Историята на България от последното десетилетие говори сама за себе си.

Какво ми дава право да пиша всичко това? Живея тук от близо 4 години - през това време вие не знаехте какво означава свободата да изразиш истинско мнение - вследствие на мисловен процес. Тук е модерно да си расист, да говориш абсурдни неща, да вярваш на всяка теория на конспирацията, която те убеждава, че "някой" се опитва да умори България от глад или да открадне рецептата за ракията; че Пеевски е стъпил на Луната преди американците, които са откраднали чалгата, за да създадат рокендрола. Така се прави журналистиката тук. Слава на който и да е (аз не вярвам в Бог), че не всички журналисти разсъждават като вас, но за съжаление не чуваме техните гласове.

И не си губете времето да ми пишете "Като не ти харесва, махай се оттук". Няма да ги прочета, а и точно това смятам да направя. Напускам вашата посредственост (за да не кажа по-тежка дума) без никакви угризения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 3146 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 1109 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Петко Сертов се е прибрал в България снощи

Бившият ръководител на ДАНС е влязъл в България около 1.30 часа с автомобил, управляван от брат му

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие