С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 12 яну 2015, 20:26, 8335 прочитания

Коментари Daily 12 януари - Путин и петролното "влакче на ужасите"

И още: В кръговото време на криминализацията; Рисковете пред икономиката 2015; Централна и Източна Европа - масовото бягство на лекарите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Централна и Източна Европа

През лятото в България млади лекари призоваха за refresh на системата.

Фотограф: Велко Ангелов
Масовото бягство на лекарите


От анализ на сайта на Deutsche Welle


През последните няколко години хиляди млади лекари от Централна и Източна Европа напуснаха родните си страни. Те се изнасят масово към държавите от Западна Европа и преди всичко в Германия, където запълват вакуума в местните болници, възникнал след заминаването на много германски лекари на работа в скандинавските страни и Швейцария.

Истинските потърпевши от тази миграция са пациентите в страните от Източна Европа. В Чехия, Полша, Словакия, Унгария, България и Румъния здравеопазването е де факто пред срив, като особено драматично е положението в селските райони. Болниците страдат от хроничен недостиг на кадри, а пред кабинетите се образуват огромни опашки от пациенти. Усилията на правителствата се оказват безплодни, което засилва още повече недоволството сред лекарите и ги кара да отправят поглед към чужбина.



"Проблемът е не само в това, че ни напускат много колеги, а най-вече в това, че си тръгват най-добрите", казва санитар от румънския град Тимишоара, цитиран в репортаж на германската обществена телевизия ARD. Тръгват си най-добрите - лекари, медицински сестри и санитари, които лесно си намират работа в чужбина, допълва той. Последиците за румънското здравеопазване са катастрофални: на 100 хиляди души се падат по двама лекари.

В Чехия пък в края на 2010 г.  4 хиляди от общо 16 хиляди болнични лекари подадоха почти едновременно молби за напускане - в знак на протест срещу лошите условия на труд. Протестната им акция премина под мотото "Благодарим, но се махаме", а исканията бяха свързани главно със заплащането. Заплатите им възлизаха тогава на около 2 хиляди евро месечно - два пъти по-малко от това, което биха получавали в Германия например. Но има и друга причина за масовото бягство на медици от Чехия: младите лекари чакат с години за място за квалификация, а през това време биват използвани като евтина работна ръка в университетските клиники.

Подобна е картината и в други страни от Централна и Източна Европа. Според полското списание W Sieci след промените през 1989 г. от Полша са емигрирали между 17 и 22 хиляди лекари. Повечето от тях са се установили в Германия, Великобритания, Ирландия и Норвегия, където заплащането е до шест пъти по-високо.

Масово бягат и лекарите от Унгария, Словакия, Румъния и България. Наскоро изследване на фондация "Отворено общество" показа, че средната възраст на лекарското съсловие в България се е вдигнала до 52 години, а делът на практикуващите лекари в пенсионна и следпенсионна възраст непрекъснато расте - за сметка на бързо намаляващия брой на младите медици.

Изследването показва още, че двама от всеки трима завършващи медицина мислят да емигрират на Запад. Бяга и средният медицински персонал - над 30 хиляди медицински сестри и фелдшери са напуснали България, а броят на желаещите да изучават тази трудна, но нископлатена професия е намалял драстично.

Всичко това води до огромни изкривявания, които задълбочават още повече различията между богатите западни и бедните източни страни в Европа, предупреждават експертите.

Петролното "влакче на ужасите"

През 2015 г. руският президент ще види как икономиката се свива с 5%, докато страни южно от Сахара ще регистрират такъв ръст.

Фотограф: MAXIM ZMEYEV

Какво Путин може да научи от африканските държави

От анализ в списание "Икономист"

Когато цените на суровините са високи, приходите от тях текат в бюджетите на страните износителки, а управляващите ликуват, често пренебрегвайки други сектори от икономиката с мисълта,  че добрите времена няма да имат край. Но той винаги идва.

Тогава тези държави разбират какво означава икономиката да е прекалено зависима от природните ресурси. Венецуела, която е с най-големите петролни резерви, е на ръба на фалита. А през 2015 г. руският президент Владимир Путин предстои да види как икономиката на страната му се свива с 5% според централната банка, като кредитният рейтинг на Русия най-вероятно ще бъде понижен до спекулативно равнище.

В същото време  обаче регионът в Африка, южно от Сахара, ще регистрира  5% ръст.
Два фактора обясняват защо някои износители се справят по-добре от други при падане на цените. Първият е подобряването на средата за бизнес. Според Световната банка през последните години същият регион на  Африка е отличникът по този показател, а Руанда, раздирана от вътрешна война преди 20 години, вече е пред Италия. 

Благоприятният бизнес климат насърчава преките чуждестранни инвестиции. През последните години в Африка те не намаляха въпреки глобалните трусове. Този поток помага на африканските икономики да се диверсифицират. Силният растеж на Нигерия се дължи не на нейния петролен сектор, който е в стагнация, а на финансите и други услуги. Дори Чад, иронизирана за това, че в икономиката й няма нищо друго освен износ на петрол, постепенно намалява своята зависимост.

Русия обаче не стана по-малко зависима от "черното злато". Диверсифицирането на руската икономика е по-трудно откогато и да било в резултат на рязкото свиване на чуждестранните инвестиции през 2014 г.

Вторият фактор е, че някои правителства харчат средствата си по-мъдро. Когато цените на суровините бяха високи, почти всички износителки "развързваха кесията", за да "спрат кранчето", щом се понижаваха. Русия все още го прави. Сега правителството няма пари, орязва държавните разходи, с което нанася допълнителни вреди.

А страни като Замбия например водят "противоциклична" фискална политика, като пестят в добри времена и харчат в лоши. Други разширяват данъчната си основа, за да се справят по-добре, когато продажбите на суровини намалеят. Допреди десетина години бюджетът на Ангола зависеше почти изцяло от петрола, но сега една трета от приходите идват от другаде.

Африка, която бе синоним на зависимост от ресурси, тази година ще бъде един от районите с най-бърз икономически растеж. Тя вече не е обречена да се вози на суровинното "влакче на ужасите". Ако Путин се бе опитал да слезе от него преди едно десетилетие, сега неговият народ нямаше да е изправен пред една толкова тежка година.

Коментар+

Никога вече $100 за барел

Ако предлагането остане същото, а търсенето продължи да пада, и петролът ще продължи да поевтинява. Но ако търсенето се повиши, цените могат да тръгнат нагоре. Но никога повече няма да видим цена от $100 за барел.

Ал-Уалид бин Талал, представител на саудитската кралска династия, пред USA Today

България 2015

В кръговото време на криминализацията

Стефан Попов, председател на "Риск Монитор", пред "Дневник"

Има завишени рискове за срив на някоя основна система. Отвъд тях средносрочно за страната е големият риск за срив на институционалната мрежа. Това може да стане при кръстосване и натрупване на взаимно усилващи се рискове на фона на общата криминализация на институциите.

България ще живее между тези два полюса: гражданския натиск за декриминализация на институциите и представителството, от една страна, и избягване на големи рискове, от друга. Това е междинно състояние, акуширане на някакво по-рационално бъдеще, но не е самото това бъдеще. И двата полюса са негативни, в тях още няма проект. Надеждата е да открият пространство за политически проект.

В България скандалите са всекидневие, нижат се в монотонен ритъм и не предизвикват трусове. Думата "развитие" е проблематична. За България не може да се каже в макромащаби, че се развива. Тя се върти в кръговото време на една полукриминализирана институционална среда. Трябва да се прекърши тази матрица, за да потече нормалното линейно време на развитието. Развитие ще има, когато случаят "Телерик" стане всекидневие, каквото всекидневие сега е политическата корупция.

Засега в България "стабилно управление" означава стабилен произвол и стабилно криминализиране на институциите. Нестабилността в момента е изпитание за този модел. Сега коалициите трябва да се предоговарят непрекъснато, а това води до повече откритост и видимост. Властта е доста по-затруднена да прави тайни договаряния и да разпределя институции като дялове.

На Бойко Борисов му се случват някакви неща, вероятно и за негова собствена изненада. В първия си мандат той управляваше страната натурално, като чифликчия – дупки, магистрали, лентички, следобеден мач. Но бутафорията от предмети няма общо с управлението на съвременната държава. Ако инстинктът му подскаже това, ще се остави да порасне.

Бъдещето на ДПС е в неговото вечно настояще, но все се открояват отделни фази. Макар винаги да се е занимавало с едър бизнес, преди беше по-тясно етническа партия. В последните десет години развива по-агресивно и откровено профил на хибриден холдинг. Не случайно му излезе псевдонимът "корпорацията". Това е леко рисковано, но засега не ги отмества от "вечното настояще".

Реформаторският блок ще го бъде някак, ще я кара така. При националистите няма политическа интрига. Т.нар. национална идея, каквото и да значи това, е тяхна валута, те я продават кога добре, кога зле. По-добре с това да се занимават. Ако са автентични, ще е по-опасно.

В България няма интересни политици. Любопитен е Путин. Първо, той е като КТБ и е интересно кога в Русия ще проумеят, че е разсипал страната им. На второ място, с него са свързани надеждите на влиятелни български кръгове, които поддържат утопичните енергийни проекти. На трето, той всява необясним страх в много политици в България. При сериозен трус в Русия в България ще има по-силно отражение, отколкото действията на ред местни политици.

За големи надежди с хоризонт не е смислено да се говори. Тук хоризонтът на бъдещето е сплескан като вчерашна мекица. Трябва да се решават отделни решими въпроси и да има непрекъснат общ натиск. Това е формулата на преобразяването.


Рисковете пред икономиката

От анализ на Десислава Николова в седмичния онлайн бюлетин на ИПИ

Най-общо българската икономика през 2015 г. ще бъде изложена на следните вътрешни и външни рискове:

1) Политическа несигурност

Този кабинет вече успя да премине през своя "Пеевски" момент (с промените за пенсионните вноски), макар и с по-малък интензитет. Още 1-2 спорни решения могат да го изпратят в историята и колелото "предсрочни избори - нестабилно правителство - предсрочни избори" да се завърти отново. Предвид факта, че в него участват представители на целия политически спектър (дясноцентристка, дясна, националистическа и лява партия), то бъдещи неразбирателства са, общо взето, гарантирани. Съответно малко вероятни са и по-смели реформи в най-проблемните обществени системи.

2) Трудна бюджетна консолидация

За 2015 е предвидено свиване на дефицита по консолидирания бюджет  до 3% (от 3,7% през 2014 г). Основният риск пред изпълнението на бюджета засега е цените на петрола да се окажат значително по-ниски спрямо заложената средногодишна прогноза от 99,7 долара за барел (брент). Този риск нарасна значително след поевтиняването му до около 50 долара за барел. Ефектите за бюджета са в две основни направления:

  • По-ниски приходи от ДДС върху вноса на суров петрол. През 2014 г. заради по-ниските цени на основни вносни суровини събраният ДДС върху вноса (до ноември) е с 5,8% по-малко спрямо 2013 г.
  • Вносна дефлация и продължаване на дефлационните процеси и през 2015 г. Към момента бюджетните прогнози са за инфлация от 2,4% средно за годината. Дефлацията през 2014 г., която достигна -0,9% средногодишно през ноември, беше една от причините за по-малко от очакваното нарастване на приходите в бюджета, особено от непреки данъци (другата беше свръхоптимистично планиране).   
3) Нова рецесия в ЕС

Този риск е постоянно надвиснал над континента през последните няколко години след излизането от кризата и последвалото я колебливо възстановяване. Очакванията за свит износ за Русия, продължаващият кредитен крънч (свито кредитиране) и забавяне на растежа в някои основни партньори на страните от ЕС (Китай) оставят възможността за рецесия на дневен ред.

4) Факторът Русия

Ако цените на петрола се задържат ниски, руската икономика ще пострада сериозно и съответно е много вероятно да свие вноса си, включително и от България. Русия понастоящем е една от основните износни дестинации за България сред страните, които не са членки на ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци 3 Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на Административен съд - София-град

14 дек 2019, 6837 прочитания

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 2370 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Парламентът ще въвежда гарантирана доходност за пенсионните фондове

Ако това стане, това ще бъде единственият инвестиционен инструмент, при който има такава

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10