По размер

Бивши експерти от КФН, с които "Капитал" разговаря, не се сетиха за по-висока единична глоба от постaновените по един от актовете срещу "Икономедиа" 100 хил. лв. Общо 160-те хиляди лева, на колкото възлизат всички санкции, са повече от наложените от КФН глоби за "пазарни манипулации" за цялата 2013 година - те са за 155 хил. лв. по общо 26 наказателни постановления, т.е. средната им стойност е 6000 лева. (За сравнение, с по-малка сума от друг орган беше глобена одиторската компания KPMG, която заверяваше отчетите на затворената заради капиталов недостиг от 3.75 млрд. лв. КТБ).

Санкциите, които "Икономедиа" ще обжалва в съда, възлизат на тримесечните заплати на всички журналисти в "Капитал". Според издателската компания, безпрецедентният им размер цели да я уязви финансово и да доведе до автоцензура в статиите, свързани с финансовата система.

"КФН атакува медиите, които заговориха за и разкриха банковата криза, нейната дълбочина и действителни измерения и неспособността на отговорните институции и политици за категорична и решителна реакция, т.е. вместо да се атакуват и санкционират причинителите на нестабилността, се стреля по вестоносеца", коментира адвокат Александър Кашъмов, специалист по правото на достъп до информация и защитник на свободата на словото, който представлява "Икономедиа" по делата с КФН.

"КФН наказва критично говорене към властта и засегнатите от решенията й, което представлява цензура", казва още юристът и подчертава, че действията на регулатора противоречат не само на българското законодателство, но и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Именно в рамките на проверките, по които компанията беше глобена, КФН на няколко пъти поиска от авторите на публикациите да разкрият източниците си на информация, заплашвайки ги с глоби. Такива заплахи регулаторът отправи в края на 2014 г. и към две други медии – Mediapool и Биволъ, което стана причина международната организация "Репортери без граници" да излезе с официална позиция. "Българската Комисия за финансов надзор си придава власт, която далеч надхвърля правомощията й", каза преди месец програмният директор на "Репортери без граници" Луси Морийон, напомняйки, че подобни действия противоречат на практиката на съда в Страсбург.

По същество

Издадените от КФН наказателни постановления са за пазарни манипулации, които, според регулатора, "Капитал" е извършил с публикациите си.

Едната глоба е за статия на "Капитал Дейли" по повод дивидента за 2013 г., който ще се разпредели на предстоящо общо събрание на публичното дружество "Софарма". Публикацията е излязла след борсовата сесия, няма как да е повлияла на пазара, никой, освен КФН, няма претенция към "Капитал", нито пък журналистите или издателите имат материална облага. Последното признават дори от комисията, но въпреки това налагат 50 хиляди лева.   

Рекордната глоба от 100 хиляди пък е наложена за статията "Паниката е по-голяма от проблема", писана в дните на банковата криза миналото лято. Въпреки, че акциите на Първа инвестиционна банка, за която се говори в текста, всъщност се покачват в първата борсова сесия след публикацията, КФН привижда манипулация. Комисията също цитира жалби на фирмите "Водстрой 98" и "Промишлено строителство холдинг", за които редакцията твърди, че са контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски. Според КФН това не било вярно, защото той не е посочил въпросните фирми в декларацията си пред Сметната палата. Проверката на КФН на собствеността на две от компаниите стига до номиналния им собственик Иван Мирински и (за "Техноекспортстрой") до панамска офшорка, което кара КФН да стигне до извод, че Пеевски няма как да ги контролира. Обратното твърди в публични изявления банкерът Цветан Василев, който е кредитирал въпросните фирми.

Комисията се позовава и на твърдения на тези компании, които влизат в противоречие с информация в статията, зад която репортерът на "Капитал" и изданието стоят. Незнайно защо, КФН приема за истина твърденията на фирмите, не-свързани с Пеевски.  

Комисията е открила още една преписка по трета публикация на "Капитал" "На косъм от изкуствена катастрофа", за която настоява да узнае източниците.

В наказателните постановления срещу "Икономедиа", КФН влиза в ролята на Комисия по медийна етика, като цитира текстове от Етичния кодекс на българските медии, които според регулатора са били нарушени с "инкриминираните" публикации и именно това е довело до манипулация на пазара с ценни книжа.

Регулацията на медиите е дейност, която не само не е разписана в мандата на КФН, но явно контрастира с пасивността на институцията, ръководена от Мавродиев, през всичките години, в които се надуваше балонът КТБ, довел до фалитът й в началото на лятото.

Лични работи

Атаката на институцията, ръководена от Стоян Мавродиев, започна след публикации на "Капитал" и "Дневник", в които се казва, че през 2012 прокурорът по делото за пране на пари от наркотрафик, водено срещу Евелин Банев-Брендо, е поискал Стоян Мавродиев да се яви като свидетел, защото подписът му стои на документи, свързани с транзакции по делото.

Първоначално бившият депутат от ГЕРБ се опита да атакува медиата в лично качество, но след неуспех в съда, смени тактиката си и започна да използва КФН за целта. Освен изброените в този текст преписки, такива са заведени и персонално срещу изпълнителния директор на "Икономедиа" Галя Прокопиева за неин статус в личния й фейсбук профил. На финансовата компания "Алфа финанс холдинг", чийто акционер е единият от издателите на Капитал Иво Прокопиев, са издадени наказателни постановления за административни  наказания в размер на 343 хил. лв., част от тях вече отменени от съда. По висящи преписки се очакват наказателни постановления за още около 300 хил. лв. Общият размер на глоби на КФН срещу "Икономедиа", мениджмънтът и издателите й, вероятно ще достигне 1 млн. лева. Общият брой административни производства, съответно съдебни дела е над 100.

И другите медии, които са обект на атака – Биволъ и Mediapool, също са едни от малкото, които отразиха появата на името на Стоян Мавродиев в делото за пране на пари.

Освен личната мотивация на ръководителя на КФН да се саморазправя с медии, използвайки институцията, която ръководи, стои въпросът доколко действията му са независими. През последните няколко години в прокуратурата е имало поне няколко проверки за Стоян Мавродиев, като по източници на "Капитал" те са били оставяни на "трупчета". Според магистрати това е наложена практика за да се държат в зависимост вечните проверявани. Както "Капитал" нееднократно е писал, един от хората с голяма неофициална власт в съдебната система е именно депутатът Делян Пеевски, чиито икономически връзки КФН не успява да открие.

Случайно или не, санкциите на КФН дойдоха заедно с новината, че прокуратурата е отказала да разследва Делян Пеевски.