Наследството на Соца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наследството на Соца

В. Работническо дело от 12.12. 1989 г.

Наследството на Соца

Признанието на БКП за състоянието на икономиката на България, изнесено на пленум на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.

Йово Николов
77358 прочитания

В. Работническо дело от 12.12. 1989 г.


Днес България преведе последният транш от външния дълг, останал от времето на Тодор Живков.  Така 25 години след падането на социалистическата система държавата скъсва с огромните задължения, които комунизмът й остави. Този дълг беше многократно отлаган, преструкуриран, превалутиран. Падежиращата сега емисия дълг беше сключена от Милен Велчев като финансов министър, с което той предоговори тогавашните брейди облигации, които пък по същество бяха преоформените задължения, по които в началото на прехода при правителството на Андрей Луканов държавата наложи мораториум.

В последните години все по-често се спекулира с носталгията по социализма. Силно леви елементи се опитват да представят времето на тоталитаризма като едно прекрасно състояние на обществото, в което всички са били щастливи, в магазините е имало всичко, земеделието е процъфтявало, а индустрията е била на световно ниво. Човешкото съзнание често действа избирателно и за да щади себе си забравя умишлено трудните моменти, а запазва добрите случки. Може би точно тази струна използват някои пропагандатори, за да представят демокрацията, като процес, който е разсипал проспериращото селско стопанство, индустрията и благосъстоянието на обществото.

На 11 декември 1989 година, месец след дворцовия преврат, който сваля диктатора Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи." "Освен членовете и кандидат-членовете на Централния комитет на партията в пленума участвуват секретарят на БЗНС, членовете на Постоянното присъствие на БЗНС, първият секретар на ЦК на ДКМС, ветерани на партията, изявени дейци на стопанската и духовната сфера", отбелязва официозът "Работническо дело". Той публикува и пълния текст на доклада на Петър Младенов. По идея на наш читател, за да си припомним какво точно е било наследството на Соца в очите на ръководителите на комунистическата партия, публикуваме този доклад със съкращения.

" ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА, ПАРТИЯТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ

Другарки и другари,

Измина един месец от Ноемврийския пле­нум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.

И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.

У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен про­грес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република Бъл­гария получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.

Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период

на сериозна криза,

на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.

Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:

– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,

– стагнация в икономическото ни развитие,застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,

– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,

– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.

Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е:

как се стигна до то­ва положение и кой е виновен?

Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и ар­гументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всест­ранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие.

Става дума за сталинския модел,

който в нашите условия придоби специфично български национални черти.

Що се отнася до осмислянето, до възприя­тието на този извод, смятам, че и в партия­та, и в обществото е нормално да има диску­сии, различия и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему тър­сеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.

За всички нас тук влошаването на положе­нието в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководст­во формираше екипи, създаваше "концепции". От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави ре­организации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.

И така главната причина за създалото се положение бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол вър­ху производството и разпределението, нами­ращ се в ръцете на бюрократичната вър­хушка. А нейна основна грижа бе не преодо­ляването на кризисните явления, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.

В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узур­пира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върхов­ния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.

Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи осно­вите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него

режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият про­паганден и репресивен антураж.

"Научните кадри" на предишното ръковод­ство се опитваха да оправдаят проблемите с "грешките" на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското об­щество, което не било дорасло за социали­стическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фак­тор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръко­водството, по чието време се допускаха раз­личните неуспехи, а ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това ръководство бе едино­душно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.

Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така, че четиридесет и пет години след со­циалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация? Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински тър­сим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план.

I. Другари,

Направените дотук тежки констатации и обвинения ще "увиснат във въздуха", ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием реа­листична и правдива картина за състоянието на икономиката, държавата и партията.

Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад.

Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж.

Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.

Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката.

Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.

Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.

Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата "пропаст" между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева!

Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.

Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..

Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.

Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА

4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА

Ако не променим нещата, над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.

Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.

Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?

Преди всичко трябва да напомним, че на­чалото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две пе­тилеткиПрез целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се

недостиг на трудови

и суровинни ресурси.

Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.

Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.

Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен,

струва на бюджета над 1,2 млрд. лева.

Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.

Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.

И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление.

Не е случайно, че практически всички социалистически страни

се изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

Същевременно трябва да отбележим фак­та, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на ре­жима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.

За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички ос­новни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения. Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри. Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена "след мен – потоп". По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти.

Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.

Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици.

Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до

ликвидиране на кооперативния строй на се­ло

Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със "затихващи функции".

Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. "среден добив от единица обработваема площ". Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител

България стана ежегоден

вносител на карто­фи, фасул, зеле, лук,

фураж и други сел­скостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.

Не дадоха очакваните резултати и много­то опити в страната през последните десе­тилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт. Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.

Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. То­ва не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и мотиви. Дълбоко вредоносен бе користният интерес на "началниците" на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с "про­бивни" идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. "Нагоре" вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.

Държейки с желязна ръка крана на раз­пределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, профе­сионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота.

Създа­доха се условия за корупция,

за разгръща­не на "икономика в сянка",

за най-различни мафии.

Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.

Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера.

Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.

И нещо много важно: икономиката на ко­мандите "от горе", гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние."

Пленумът на ЦК НА БКП 11.12. 1989 г., отразен от в. Работническо дело

Днес България преведе последният транш от външния дълг, останал от времето на Тодор Живков.  Така 25 години след падането на социалистическата система държавата скъсва с огромните задължения, които комунизмът й остави. Този дълг беше многократно отлаган, преструкуриран, превалутиран. Падежиращата сега емисия дълг беше сключена от Милен Велчев като финансов министър, с което той предоговори тогавашните брейди облигации, които пък по същество бяха преоформените задължения, по които в началото на прехода при правителството на Андрей Луканов държавата наложи мораториум.

В последните години все по-често се спекулира с носталгията по социализма. Силно леви елементи се опитват да представят времето на тоталитаризма като едно прекрасно състояние на обществото, в което всички са били щастливи, в магазините е имало всичко, земеделието е процъфтявало, а индустрията е била на световно ниво. Човешкото съзнание често действа избирателно и за да щади себе си забравя умишлено трудните моменти, а запазва добрите случки. Може би точно тази струна използват някои пропагандатори, за да представят демокрацията, като процес, който е разсипал проспериращото селско стопанство, индустрията и благосъстоянието на обществото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

62 коментара
  • 2
    igla avatar :-?
    Time is on my side

    Много малко сте написали, г-н Николов. Можеше да разширите картинката. Прединфарктно състояние, което през 90-91 се превърна в състояние на "масивен инфаркт", довело през 1995-1996 до "смъртта" на 14 банки и ако не беше щедрата намеса на МВФ, България щеше наистина да е част от "великия" СССР. И кой е виновен все пак за времето след падането на Живков? Кой иска да ни натика пак в ръцете на КГБ полковниците от Кремъл, дестабилизирайки последователно страната даже след влизането ни в ЕС? Луканов и Илия Павлов бяха убити, но Доган и бившият му приятел Иван Костов все още са тук и даже успяха да потопят кораба на още една банка. Докога ще издържи това сърце и докога КГБ ще точи парите на САЩ и Европа през джобовете на "КОЙ"?!

  • 3
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772
    • -154
    • +45

    Усещането на хората, че през комунизма са имали по-високо равнище на сигурност всъщност не е само усещане а реалност. Наскоро ми попаднаха графики и данни, сравнени с днешното състояние (дали не беше и в този сайт?), които ясно показваха, че напримве в края на 80-те средната заплата е била около 1000 сегашни лева. Като състояние на заетостта и безработица въобще няма база за сравнение. Имало е сигурно и лоши и некадърни неща, но до средата на 70-те години икономиката е била в завидно състояние, дори и по западните стандарти. След това нещата се влошават или ръста намалява, но въпреки това общото положение не е било по-лошо от сега. Което е тъпо, защото ние де факто 25 години бачкаме само за да се върнем в изходната точка. но тук говоря за ИКОНОМИКА, не за социална система!

  • 4
    chicago514 avatar :-|
    chicago514
    • -30
    • +128

    Това всеки ден трябва да се публикува и да се чете по телевизиите,докато железобетонните болшевики разберат и престанат да лъжат народа,че Филип Димитров и Иван Костов са съсипали държавата.Мрачното диктаторско управление на откровения тъпанар Тодор Живков под надзора на империята на злото,болшевишка Русия доведоха държавата до национална катастрофа.

  • 5
    igla avatar :-|
    Time is on my side

    "Имало е сигурно и лоши и некадърни неща, но до средата на 70-те години икономиката е била в завидно състояние, дори и по западните стандарти."
    До коментар [#3] от "wds23355772":

    С цената на какво?
    Вижте този филм, ако не знаете откъде са парите:
    https://www.youtube.com/watch?v=LVVC71FIFJw

  • 6
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    До коментар [#5] от "Black Ice":

    Гледал съм го. Тогава сме разчитали на помощи от СССР. Сега на ЕС. Нищо не се е променило. Не това е проблема. Проблема е в загубените първи 7 години. От 90-та до 97-ма! Ако бяхме въвели валутния борд още 91-ва, както са искали някои фактори нямаше да преживеем това безвремие и щяхме да сме в ЕС още с първата вълна. Ние обаче се лутахме и не знаехме (някои направо не вярваха), че със "Съюза" е свършено и няма връщане назад. И докато някой правеха приватизация и развиваха капитализма ние развихме мутрите (тогава още наречени борци) и структури като ВИС и СИК. Тотален леш. Няма какво да се лъжем. Промяната дойде със Софиянски и след това Костов. Естествено, че регормите им бяха калпави и недоносчета, но поне бяха реформи!

  • 7
    vesolr avatar :-|
    vesolr

    "Първо. Очертава се силно спадане на тем¬повете на икономическия растеж.

    Второ. Появиха се и се задълбочават ня¬кои остри диспропорции в икономиката.

    Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про¬изводството на редица стоки през последни¬те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година."

    Айде да не продължавам...
    Някои корави чугунени глави обаче още леят сълзи за соц-а, за Кремиковци и проклинат "лошия" Костов, който разрушил великата социкономика...

  • 8
    igla avatar :-|
    Time is on my side

    Проблема е в загубените първи 7 години. От 90-та до 97-ма! Ако бяхме въвели валутния борд още 91-ва, както са искали някои фактори нямаше да преживеем това безвремие и щяхме да сме в ЕС още с първата вълна.
    До коментар [#6] от "wds23355772":

    Да уточним понятията - кои точно "фактори" имате предвид? Луканов или някой друг от хранениците на Кремъл? Нали точно Андрей Карлович обяви прословутия "мораториум" върху плащане на задълженията по държавния дълг, а после раздаде прословутите куфарчета, представляващи спестяванията на българите в 14 банки и в изнесените български капитали зад граница? Кога беше приет прословутият текст (чл.2, ал.4*) в Закона за държавната собственост, който предвижда, че имуществото, внесено от българската държава в държавните предприятия не е държавна собственост? Кой "приватизира" грабителски държавното имущество, включително и това, заложено в банките, обявени в несъстоятелност?
    България се управляваше от ДС-КГБ до "вчера", уважаеми господине, а сме членове на НАТО и ЕС по настояване на САЩ и по заповед на Щуката от Кремъл. Точно за да представляваме пробойната за изтичането на парите на ЕС в североизточна посока и трън в задните части на НАТО.

    ==================
    (4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

  • 9
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    Отлично попадение! Към това ще добавя нещо от Георги Марков:


    "
    Но в началото на 50-те години комунистическата партия проведе чистки в своите редове и наложи определен подбор на партийни членове. Този подбор беше насочен срещу интелигенцията в страната. Партията, по примера на съветската партия, изпитваше голямо недоверие към интелигенцията и по-точно към всеки, който се опитваше да мисли със собствената си глава. Съгласно едно решение ние, иженерите, както и хора от администрацията не можеха да бъдат приемани за партийни членове. Новите партийци се набираха изключително от работниците и хора, дошли от селата.
    Точно по съветския пример започна измъкването на хора от дълбоката провинция, или както у нас се казва, от низините и поставянето им на ръководна работа. Необразовани, полуграмотни и интелектуално съвсем бедни граждани, по силата на чисто махленски партийни връзки, но напълно в духа на партийната политика, внезапно се озоваха на важни постове. Колко пъти в моята работа се сблъсквах с невероятно посредствени и напълно негодни за своята работа директори, началници на отдели и управления в министерството. Моите колеги още помнят пословични глупости, казани или извършени от тях. Неспособни да мислят и решават по твърде сложните производствени въпроси, те бяха абсолютно покорни и слепи оръдия на тия, които ги бяха назначили. Животът, който им бе предоставен, надминаваше далече провинциалните им фантазии. Те имаха власт, те се разпореждаха със съдбата на хора, които до вчера едва ли биха разговаряли с тях, те работеха в луксозни кабинети, получаваха модерни жилища, имаха привилегии, те бяха нещо. И всичко това те дължеха на партията. Без нея, при какъвто и да е нормален ход на историята, те биха си останали завинаги там, откъдето бяха дошли. Затова те служеха на партията, т.е. на нейното ръководство с цялата вярност и фанатизъм, с които бранеха собственото си благополучие.

    Бедата в цялата тази работа е, че верността към партията беше най-малкото нещо, от което се нуждаеше производството. Машините не искаха да работят с лозунги, а с умни глави и сръчни ръце. Въпросните новоизлюпени по партийна линия началници, които донякъде съзнаваха и чувствуваха абсурдността на положението си, действуваха изключително по силата на инстинкта за самосъхранение. Тяхната главна и почти единствена цел и в работата, и в живота беше да се задържат на постовете, които имаха, да бъдат на власт и ако може, да отидат нагоре. Всичко, което те правеха, беше подчинено на този инстинкт. Като някакви индустриални еничари те приемаха сервилно и безкритично всякакви нареждания отгоре и ги провеждаха с фанатична настойчивост, без въобще да се съобразяват с възможности и реалности. Дълги години те съсипваха цели индустрии със своята некомпетентност, липса на опит и най-важно — с нечестно егоистично отношение. Те бяха лакоми, луди за успехи и не щадяха нито хора, нито материали, за да могат да докладват някакъв мним успех, който в края на краищата се оказваше, че е или фалшификация, или пък постигнат на невъзможно висока цена. В случаи на отговорности те страхливо се криеха зад гърбовете на своите попечители. Спомням си не един и два случая на разправии с подобни началства, при които с ужас установявах, че те не знаят въобще за какво става дума. Но те бяха верни и предани партийци и това беше най-важното."

  • 10
    2.5 avatar :-P
    2.5

    До коментар [#1] от "Кирето":

    Не разбирам защо са те баннали?!
    Освен, ако някой по грешка те е докладвал - приятелски огън...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK