Наследството на Соца
Признанието на БКП за състоянието на икономиката на България, изнесено на пленум на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Днес България преведе последният транш от външния дълг, останал от времето на Тодор Живков. Така 25 години след падането на социалистическата система държавата скъсва с огромните задължения, които комунизмът й остави. Този дълг беше многократно отлаган, преструкуриран, превалутиран. Падежиращата сега емисия дълг беше сключена от Милен Велчев като финансов министър, с което той предоговори тогавашните брейди облигации, които пък по същество бяха преоформените задължения, по които в началото на прехода при правителството на Андрей Луканов държавата наложи мораториум.
В последните години все по-често се спекулира с носталгията по социализма. Силно леви елементи се опитват да представят времето на тоталитаризма като едно прекрасно състояние на обществото, в което всички са били щастливи, в магазините е имало всичко, земеделието е процъфтявало, а индустрията е била на световно ниво. Човешкото съзнание често действа избирателно и за да щади себе си забравя умишлено трудните моменти, а запазва добрите случки. Може би точно тази струна използват някои пропагандатори, за да представят демокрацията, като процес, който е разсипал проспериращото селско стопанство, индустрията и благосъстоянието на обществото.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
62 коментара
Много малко сте написали, г-н Николов. Можеше да разширите картинката. Прединфарктно състояние, което през 90-91 се превърна в състояние на "масивен инфаркт", довело през 1995-1996 до "смъртта" на 14 банки и ако не беше щедрата намеса на МВФ, България щеше наистина да е част от "великия" СССР. И кой е виновен все пак за времето след падането на Живков? Кой иска да ни натика пак в ръцете на КГБ полковниците от Кремъл, дестабилизирайки последователно страната даже след влизането ни в ЕС? Луканов и Илия Павлов бяха убити, но Доган и бившият му приятел Иван Костов все още са тук и даже успяха да потопят кораба на още една банка. Докога ще издържи това сърце и докога КГБ ще точи парите на САЩ и Европа през джобовете на "КОЙ"?!
Усещането на хората, че през комунизма са имали по-високо равнище на сигурност всъщност не е само усещане а реалност. Наскоро ми попаднаха графики и данни, сравнени с днешното състояние (дали не беше и в този сайт?), които ясно показваха, че напримве в края на 80-те средната заплата е била около 1000 сегашни лева. Като състояние на заетостта и безработица въобще няма база за сравнение. Имало е сигурно и лоши и некадърни неща, но до средата на 70-те години икономиката е била в завидно състояние, дори и по западните стандарти. След това нещата се влошават или ръста намалява, но въпреки това общото положение не е било по-лошо от сега. Което е тъпо, защото ние де факто 25 години бачкаме само за да се върнем в изходната точка. но тук говоря за ИКОНОМИКА, не за социална система!
Това всеки ден трябва да се публикува и да се чете по телевизиите,докато железобетонните болшевики разберат и престанат да лъжат народа,че Филип Димитров и Иван Костов са съсипали държавата.Мрачното диктаторско управление на откровения тъпанар Тодор Живков под надзора на империята на злото,болшевишка Русия доведоха държавата до национална катастрофа.
"Имало е сигурно и лоши и некадърни неща, но до средата на 70-те години икономиката е била в завидно състояние, дори и по западните стандарти."
До коментар [#3] от "wds23355772":
С цената на какво?
Вижте този филм, ако не знаете откъде са парите:
https://www.youtube.com/watch?v=LVVC71FIFJw
До коментар [#5] от "Black Ice":
Гледал съм го. Тогава сме разчитали на помощи от СССР. Сега на ЕС. Нищо не се е променило. Не това е проблема. Проблема е в загубените първи 7 години. От 90-та до 97-ма! Ако бяхме въвели валутния борд още 91-ва, както са искали някои фактори нямаше да преживеем това безвремие и щяхме да сме в ЕС още с първата вълна. Ние обаче се лутахме и не знаехме (някои направо не вярваха), че със "Съюза" е свършено и няма връщане назад. И докато някой правеха приватизация и развиваха капитализма ние развихме мутрите (тогава още наречени борци) и структури като ВИС и СИК. Тотален леш. Няма какво да се лъжем. Промяната дойде със Софиянски и след това Костов. Естествено, че регормите им бяха калпави и недоносчета, но поне бяха реформи!
"Първо. Очертава се силно спадане на тем¬повете на икономическия растеж.
Второ. Появиха се и се задълбочават ня¬кои остри диспропорции в икономиката.
Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про¬изводството на редица стоки през последни¬те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година."
Айде да не продължавам...
Някои корави чугунени глави обаче още леят сълзи за соц-а, за Кремиковци и проклинат "лошия" Костов, който разрушил великата социкономика...
Проблема е в загубените първи 7 години. От 90-та до 97-ма! Ако бяхме въвели валутния борд още 91-ва, както са искали някои фактори нямаше да преживеем това безвремие и щяхме да сме в ЕС още с първата вълна.
До коментар [#6] от "wds23355772":
Да уточним понятията - кои точно "фактори" имате предвид? Луканов или някой друг от хранениците на Кремъл? Нали точно Андрей Карлович обяви прословутия "мораториум" върху плащане на задълженията по държавния дълг, а после раздаде прословутите куфарчета, представляващи спестяванията на българите в 14 банки и в изнесените български капитали зад граница? Кога беше приет прословутият текст (чл.2, ал.4*) в Закона за държавната собственост, който предвижда, че имуществото, внесено от българската държава в държавните предприятия не е държавна собственост? Кой "приватизира" грабителски държавното имущество, включително и това, заложено в банките, обявени в несъстоятелност?
България се управляваше от ДС-КГБ до "вчера", уважаеми господине, а сме членове на НАТО и ЕС по настояване на САЩ и по заповед на Щуката от Кремъл. Точно за да представляваме пробойната за изтичането на парите на ЕС в североизточна посока и трън в задните части на НАТО.
==================
(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Отлично попадение! Към това ще добавя нещо от Георги Марков:
"
Но в началото на 50-те години комунистическата партия проведе чистки в своите редове и наложи определен подбор на партийни членове. Този подбор беше насочен срещу интелигенцията в страната. Партията, по примера на съветската партия, изпитваше голямо недоверие към интелигенцията и по-точно към всеки, който се опитваше да мисли със собствената си глава. Съгласно едно решение ние, иженерите, както и хора от администрацията не можеха да бъдат приемани за партийни членове. Новите партийци се набираха изключително от работниците и хора, дошли от селата.
Точно по съветския пример започна измъкването на хора от дълбоката провинция, или както у нас се казва, от низините и поставянето им на ръководна работа. Необразовани, полуграмотни и интелектуално съвсем бедни граждани, по силата на чисто махленски партийни връзки, но напълно в духа на партийната политика, внезапно се озоваха на важни постове. Колко пъти в моята работа се сблъсквах с невероятно посредствени и напълно негодни за своята работа директори, началници на отдели и управления в министерството. Моите колеги още помнят пословични глупости, казани или извършени от тях. Неспособни да мислят и решават по твърде сложните производствени въпроси, те бяха абсолютно покорни и слепи оръдия на тия, които ги бяха назначили. Животът, който им бе предоставен, надминаваше далече провинциалните им фантазии. Те имаха власт, те се разпореждаха със съдбата на хора, които до вчера едва ли биха разговаряли с тях, те работеха в луксозни кабинети, получаваха модерни жилища, имаха привилегии, те бяха нещо. И всичко това те дължеха на партията. Без нея, при какъвто и да е нормален ход на историята, те биха си останали завинаги там, откъдето бяха дошли. Затова те служеха на партията, т.е. на нейното ръководство с цялата вярност и фанатизъм, с които бранеха собственото си благополучие.
Бедата в цялата тази работа е, че верността към партията беше най-малкото нещо, от което се нуждаеше производството. Машините не искаха да работят с лозунги, а с умни глави и сръчни ръце. Въпросните новоизлюпени по партийна линия началници, които донякъде съзнаваха и чувствуваха абсурдността на положението си, действуваха изключително по силата на инстинкта за самосъхранение. Тяхната главна и почти единствена цел и в работата, и в живота беше да се задържат на постовете, които имаха, да бъдат на власт и ако може, да отидат нагоре. Всичко, което те правеха, беше подчинено на този инстинкт. Като някакви индустриални еничари те приемаха сервилно и безкритично всякакви нареждания отгоре и ги провеждаха с фанатична настойчивост, без въобще да се съобразяват с възможности и реалности. Дълги години те съсипваха цели индустрии със своята некомпетентност, липса на опит и най-важно — с нечестно егоистично отношение. Те бяха лакоми, луди за успехи и не щадяха нито хора, нито материали, за да могат да докладват някакъв мним успех, който в края на краищата се оказваше, че е или фалшификация, или пък постигнат на невъзможно висока цена. В случаи на отговорности те страхливо се криеха зад гърбовете на своите попечители. Спомням си не един и два случая на разправии с подобни началства, при които с ужас установявах, че те не знаят въобще за какво става дума. Но те бяха верни и предани партийци и това беше най-важното."
До коментар [#1] от "Кирето":
Не разбирам защо са те баннали?!
Освен, ако някой по грешка те е докладвал - приятелски огън...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.