Михаил Екимджиев: Съдът обслужи изпълнителната власт по делото КТБ

-Имаше ли намеса на изпълнителната власт по казуса КТБ?
Развитието на казуса "КТБ" и специално определението на ВАС от 13 януари, с което беше обявена за недопустима жалбата на акционерите срещу отнемането на лиценза на КТБ е обезпoкояващо.
От гледна точка на изискването за независимост на съдебния състав, държа да припомня, че преди месец имаше заседание на Министерски съвет, на което Бойко Борисов и Владислав Горанов направиха гневни коментари по повод насрочването и хода на делото. Финансовият министър се възмущаваше, че от ВАС не са уведомили юристите на БНБ за нередовността на пълномощните им, твърдейки , че това нарушава конституционния принцип за сътрудничество между държавните власти. Скоро след това Горанов обяви, че е получил уверение (явно от ВАС), че делото ще бъде решено възможно най-скоро.  Изглежда ръководството на ВАС рутинно е козирувало пред гибелния гняв на премиера и финансовия министър и е взело мерки делото не само да бъде решено по-бързо и по желания от изпълнителната власт начин.
Абсурдът на този подход е, че безобразията на едни държавни институции, като БНБ и КФН, които престъпно проспаха кризата в КТБ, даваха неверни заключения за капиталовата й адекватност, сега се "компенсират" с груба намеса по делото КТБ, която не решава, а създава нови проблеми.
Прави се опит едно безобразие да бъде туширано с друго безобразие, този път от страна на ВАС.

- А как изглежда определението на  на Върховния административен съд (ВАС) за прекратяване на делото за отнемане на лиценза на КТБ през призмата на европейското законодателство за защита правата на човека?
С определението  от 13 януари ВАС прие, че акционерите, които са обжалвали решението за отнемането на лицензията, нямат правен интерес и техните жалби  са недопустими. Логиката на съдиите Таня Вачева и Иван Раденков, които едва ли са горди с този съдебен акт, е, че право на жалба срещу отнемането на лиценза от БНБ има само КТБ, но не и акционерите й. Това формално вярно твърдение не отчита специфичния факт, че КТБ е представлявана от квестори, които са назначени от БНБ, а БНБ е ответник по делото, по което се обжалва нейно решение за отнемане на лиценза на КТБ. Поради това не би могло да се очаква назначените от БНБ квестори, които Централната банка може винаги да смени, се противопоставят на нейно решение, защитавайки същите. В този случай ситуация съдебният контрол за законността на отнемането на лиценза на КТБ може да бъде упражнен само по жалби на нейни акционери. Затова за изпълнителната власт е изключително важно тези жалби да не бъдат разгледани по същество от независим и безпристрастен съд.
Държа да отбележа, че случаят КТБ не е нито правен прецедент, нито става въпрос за юридическа схоластика, допускаща разнопосочно тълкуване.
Напротив, с решение от 24.11.2005г. – Евопрейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира абсурдността на този процесуален подход на българските съдилища по делото "Капиталбанк срещу България". В това решение, Съдът в Страсбург категорично прие, че отказът да бъдат разгледани по същество жалби на акционери в "Капиталбанк" противоречи на принципа на достъп до съд по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Така ВАС отрязва единствената възможност на акционерите да се защитят срещу един акт БНБ, с драматични последици за тяхната собственост. В делото "Капиталбанк" ЕСПЧ констатираха, че е абсурдно да се очаква, че квесторите, назначени от КТБ ще защитават правата на акционерите срещу БНБ, които ги е назначила и които може във всеки момент да ги замени. Очевиден е конфликтът на интереси, в който се намират квесторите.
Ето защо ЕСПЧ приема, че в такава ситуация на акционерите трябва да се осигури възможност за обжалване на всички актове на БНБ, които засягат техни права. Това са както решението за отнемане на лицензията, така и решението за откриване на производството за несъстоятелност.
Така съдиите Раденков и Вачева, надявам се с ясно съзнание, създават сигурен повод държавата да бъде осъдена от ЕСПЧ за поредната гавра с върховенството на правото и правата на човека.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След като изходът е очевиден - на какво се дължи поведението на съдиите?
Темата е важна и в контекста на дебата за реформа на съдебната система. Тя трябва да бъде насочена преди всичко  в промяна на манталитета на магистратите, защото някои от тях тълкуват конституционно гарантираната си независимост от изпълнителната власт и страните, като независимост от закона. Делото по КТБ е точно такъв пример -
Съдиите Раденков и Вачева демонстративно пренебрегват задължителната практика на ЕСПЧ по принципно идентичен правен казус.
В друга ситуация би могло да се допусне, че това се дължи на обикновена некадърност, която и дори по-лоша от корупцията. В случая обаче, третият съдия от състава – Соня Янкулова брилянтно развива тезата за приложимостта на европейското право и на стандарта "Капиталбанк". Въпреки това, другите двама съдии, без да изложат смислени мотиви демонстративно игнорират решението на ЕСПЧ. Точно това е казус, при който съзнателното създаване на предпоставки за осъждане на държавата в Страсбург би следвало да води до дисциплинарна и имуществена отговорност на магистратите. Въпреки че преди две години, по повод избора на новия прокурор сезирахме ВСС с този системен проблем, съзнателното провокиране на осъдително решение на международен съд срещу България, не се отчита дори при атестирането на съдии, прокурори и следователи.
Освен до осъждане на ЕСПЧ, казусът КТБ може да доведе и до сезиране на ЕК за нарушаване на правото на свободно движение на капитали, защото отказът да бъде предоставена възможност на акционерите да защитят интересите си пред съд е ограничаване на това право.  
Без да симпатизирам, дори ни най-малко на КТБ, тезата ми е, че в  правова държава е недопустимо нарушенията на едни държавни  институции (БНБ и КФН), да бъдат "поправяни" с други нарушения, допускани целенасочено от съдебната система, за сметка на правата на хората и на доверието им в способността на държавата да налага справедливост и правна сигурност.