Коментари Daily 15 януари - Комисията за медиен надзор (КФН)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 15 януари - Комисията за медиен надзор (КФН)

И публикациите за КТБ бяха яростно оспорвани, а сега всички се позовават на тях. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

Коментари Daily 15 януари - Комисията за медиен надзор (КФН)

И още: Делото КТБ - още едно безобразие във върволицата; Защо България не е европейска държава; Кремъл може да предизвика "контролирана криза" на Балканите

3998 прочитания

И публикациите за КТБ бяха яростно оспорвани, а сега всички се позовават на тях. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

© Юлия Лазарова


КФН

Комисия за медиен надзор

Oт коментар на проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право, на личната й страница nellyo.wordpress.co

Как Комисията за финансов надзор (КФН) заработи като медиен надзорник:

Преди месец стана ясно, че настоява "Капитал" да разкрие източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи сериозно, но  ВАС описва фактите така: "Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във "Фейсбук" е изискан писмен отговор от Галя Прокопиева на следните въпроси:

- Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: "За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие."
- Има ли конкретна информация, която да я е накарала да публикува същото изречение.

- Да посочи източника на информацията, която е публикувала.

В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН." Искането на информация е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането.

Мотиви:

"Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите е част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства, необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […]. Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица."

Да се иска разкриване на тайната на източниците за този по същество коментар изглежда абсурдно:

- Защото е коментар, а не твърдение за факт.

- Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: "първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо".

- Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е. Особено в светлината на факта, че е обект на публикации в "Капитал", които правят връзка между дейността в областта на офшорните дружества и Брендо.

- И без това да е последната причина: защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK  съдът казва:

Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че [в конкретния случай] това е необходимо в едно демократично общество. Какъвто е и горният случай.

Месец по-късно глобите на "Икономедия" са наложени глоби от КФН, по-тежки от санкцията на KPMG например за занижен  контрол и значителни пропуски по казуса КТБ. Само засягането на дружества, свързвани с Делян Пеевски, е "оценено" на 100 хил. лв. Твърди се, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са свързани с него. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.

Да напомним и че публикациите за КТБ също бяха яростно оспорвани, а сега всички се позовават на тях. Както и за отговорността на институциите, които били бездействали. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Коментар+

Бекет и Йонеско гледат засрамено

Което за Съда в Страсбург е принцип, за Върховния административен съд е особено мнение. Можем да перифразираме надделелите над смислеността аргументи на ВАС като: ако са ти откраднали овцата, нямаш правен интерес да си я търсиш, защото са я изяли.

Бекет и Йонеско гледат засрамено.

Кристиан Таков, юрист, във "Фейсбук"

-----------------------------------------------------------------------------------------

Без упойка

Защо не сме европейска държава

От текст на Николай Слатински в блога му "Стратегия Синергия Сигурност"

Все повече си давам сметка, че оценяваме процесите в страната сякаш общественото устройство в България е демокрация. И оттук следват всичките ни заблуди.

Това, което имаме, е следпреходно статукво, облечено във формална и процедурна демокрация. Силите/прослойките, които печелят от него (олигархията и паразитиращите върху нея) взимат от демокрацията само онова, което ги устройва – формалните видимости. Останалото или игнорират, или обезличават,  деформират и окарикатуряват.

В този смисъл да се оценява случващото се с критериите на пълноценната демокрация, дводи единствено до грешни предпоставки и изводи. Нашата оценъчна оптика е повредена. И е нужно да си дадем сметка за следните поне четири неща.

- Трябва да се отделят процедурите de jure,от процедурите de facto, по които се решава кой и как да управлява. Управлението на България нито се решава, нито се определя от изборите. Олигархията и край-олигархията контролират политиката, икономиката, финансите, силовите структури и инсталират висшата власт  - изпълнителна и съдебна (законодателната вече е  безнадеждно марионетна).

Щом се оказа, че импотентното и безгръбначно правителството на Орешарски се превърна в опасност за тях, в скоростен порядък на страната бе ре-присаден ББ. Той умее да прави всичко, което се изисква от него - да им предоставя целия ресурс на държавата и в същото време да баламосва европейците; да държи властта формално чрез демократичните процедури, но да демотивира мислещите, знаещите и можещи хора, да мобилизира простаците, чалгарите, слабообразованите.

- Трябва да се отдели обществото от гражданското общество. У нас те живеят в паралелни реалности с коренно различни цели и ценности. Обществото не само не подкрепя гражданското общество, но го мрази и даже презира. Обществото не се осъзнава като субект,  а само като обект на демокрацията -  така е лесно да се самовъзприемаш като нейна жертва и да виждаш в нея причината за всичките си беди. Обществото ни много държи да се свлече до някаква сива, послушна, разделила се с личните си отговорности, нуждаеща се от закрила маса, която да се храни с илюзии,  да се възпитава с митове, да се надъхва с патриотарство и  да се облекчава в търсенето на виновни за тежкото си състояние.

- Трябва да се отдели сигурността от свободата. В пълноценната демокрация двете са тясно свързани като скачени съдове, а разумното общество не им позволява да се изродят в крайности. У нас се отричат взаимно, всяка превърната в самоцел с искането да се жертва другата. Такъв народ или приключва свободата си като попада в желязната клетка на някой тоталитарен социализъм, или приключва сигурността си като попада в джунглата на войната на всички срещу всички...

- Трябва да се отдели България от Европа. За да няма недоразумение – става дума за конструиране на адекватен и рационален обяснителен модел. Ние допускаме една колосална заблуда, мислейки за България като за европейска държава. Това, че е в Европа има саво две измерения - корупционерските кръгове получават достъп до несметните за нашите мащаби европейски пари, а политиците ни черпят легитимност по линията "Европа настоява", "не позволява", "ще наложи санкции" и т.н.

На практика обаче всичко си е по-старому.  А путинизмът и евразийството (маскирани като русофилство) са хит в главите вече на все повече хора. Не смятам, че след влизането ни в ЕС сме започнали да ставаме по-европейска държава и по-европейски държащ се народ. Напротив, все повече се опростачваме и деградираме като общество.

Така пропускаме шанса да превърнем държавата си в уютно и обичано от всички ни материално и духовно пространство, от което младите хора да не се спасяват с бягство и обръщайки се с гняв назад.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Едно наум

Повечето от местните олигарси са с руски връзки и руската външна политика лесно може да ги използва.
Фотограф: Ria Novosti

Кремъл може да предизвика "контролирана криза" на Балканите

От статия на Иван Кръстев, директор на Центъра за либерални стратегии, във "Файненшъл таймс"

Възможно ли е Балканите да са следващото игрално поле за руския президент Владимир Путин и неговата политика на дестабилизация? Неотдавна Ангела Меркел не изключи такава възможност и това трябва да се приема съвсем сериозно.

Аргументите за

Една контролирана криза извън територията на бившия СССР би дала на Русия козове в конфликта ѝ със Запада и би отвлякла вниманието от войната в Украйна. Балканите изглеждат съвсем логична сцена за подобен сценарий.

Едва ли скоро ще има помирение, защото Путин е твърде ядосан и злонамерен, Европа е прекалено загрижена и спомените от краткотрайното сближаване преди няколко години не са окуражаващи - "презареждането" на отношенията между САЩ и Русия завърши с анексирането на Крим.

Има два сценария, които може да се случат през 2015 г. Първият е Кремъл да се оттегли от Източна Украйна и да се опита да оправи отношенията си със Запада. Вторият е да засили натиска над европейските лидери в опитите си да разцепи континента по оста север - юг.

Очевидно е ограничено пространството на Русия да маневрира в близките си съседи. Една мащабна военна операция в Източна Украйна би означавала тежки загуби на човешки живот и още повече санкции. Това би погребало и току-що зародилия се Евразийски икономически съюз, защото съюзниците на Кремъл в него - Беларус и Казахстан, дадоха да се разбере, че са категорично против преначертаването на държавните граници.

Затова логично изглежда Русия да увеличи натиска над Европа на територии извън бившия СССР, а Балканите изглеждат едва много възможна гореща точка в този сценарий. Разбира се,  никой не си прави илюзии, че Москва може да вкара в орбитата на Русия Босна или Албания, а и никой на Балканите не изгаря от желание да влиза в Евразийския съюз.

Но, освен че са задният двор на ЕС, Балканите са и слабото място на дипломацията на Брюксел. Банковите им системи са крехки. Ако бизнесмени с големи депозити и връзки с Русия решат внезапно да си изтеглят парите, резултатът ще бъде масови фалити и страдания за населението. Прозападните правителства ще бъдат силно разклатени. Това е мястото за оказване на натиск, ако Москва иска да притесни европейците.

Една "контролирана криза" на Балканите ще бъде коз, който ще принуди много европейски правителства да отклонят вниманието си от Украйна. Ще стане почти невъзможно ЕС да поддържа и изгражда единство по въпросите на сигурността и ще се отвори пропаст между европейския север и европейския юг.

Особено слаби места в случая са оставането на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина, сръбско-албанските отношения и продължаващата силна зависимост на района от руските енергийни доставки.

Влиянието на Кремъл се прокарва основно чрез корупцията, която на Балканите сплотява особено опасни хора, изтъква авторът. Повечето от местните олигарси са с руски връзки и руската външна политика лесно може да ги използва.

Арументите против

Все пак дестабилизирането на Балканите не изглежда толкова лесно и е по-скоро рисков проект, от който най-вече би изгубил Путин. Русия не може да предложи на местните общества нито работещ икономически, нито привлекателен политически модел, а руските компании в крайна сметка биха били сред големите губещи от дестабилизирането на прозападните правителства на Балканите.

Освен това вече не може и да налее много пари. А и както показа кризата в Украйна, олигарсите не са съюзници, на които може да се разчита - те нямат приятели, а само финансови интереси и страхове.

Делото КТБ  

Още едно безобразие във върволицата

От интервю с Михаил Екимджиев, адвокат и правозащитник, в capital.bg

Развитието на казуса "КТБ" и специално определението на Върховния административен съд (ВАС) от 13 януари, с което беше обявена за недопустима жалбата на акционерите срещу отнемането на лиценза на КТБ, е обезпoкояващо. Държа да припомня, че преди месец Бойко Борисов и Владислав Горанов направиха гневни коментари по повод насрочването и хода на делото. Скоро след това финансовият министър обяви, че е получил уверение (явно от ВАС), че делото ще бъде решено възможно най-скоро. Изглежда, ръководството на ВАС рутинно е козирувало и е взело мерки делото не само да бъде решено по-бързо, но и по желания от изпълнителната власт начин.

Абсурдът е, че безобразията на едни държавни институции като БНБ и КФН, които престъпно проспаха кризата в КТБ, даваха неверни заключения за капиталовата й адекватност, сега се "компенсират" с груба намеса по делото "КТБ", която не решава, а създава нови проблеми.

Прави се опит едно безобразие да бъде туширано с друго безобразие, този път от страна на ВАС.

С определението си ВАС прие, че акционерите, които са обжалвали отнемането на лиценза на банката, нямат правен интерес и затова жалбите им са недопустими. Логиката на съдиите е, че право на такава жалба има само КТБ, но не и собствениците й.

Това твърдение не отчита специфичния факт, че КТБ е представлявана от квестори, които са назначени от БНБ, а БНБ е ответник по делото, по което се обжалва нейно решение. Поради това не би могло да се очаква назначените от БНБ квестори, които тя може винаги да смени, да се противопоставят на нейно решение. В този случай съдебният контрол за законността на отнемането на лиценза на КТБ може да бъде упражнен само по жалби на нейни акционери. И затова за изпълнителната власт е изключително важно тези  жалби да не бъдат разгледани по същество от независим и безпристрастен съд.

Случаят не прецедент. През 2005 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира абсурдността на този подход на българските съдилища по делото "Капиталбанк" срещу България" и очевидния конфликт на интереси, в който се намират квесторите. Сега съдиите Раденков и Вачева дават сигурен повод държавата да бъде осъдена за поредната гавра с върховенството на закона.

Демонстративно е пренебрегната задължителната практика на ЕСПЧ по принципно идентичен правен казус, тъй като третият съдия от състава – Соня Янкулова, брилянтно развива тезата за приложимостта на европейското право и на стандарта "Капиталбанк".

Делото за КТБ може да доведе и до сезиране на ЕК за нарушаване на правото на свободно движение на капитали, защото отказът да бъде предоставена възможност на акционерите да защитят интересите си пред съд е ограничаване на това право.

Без да им симпатизирам ни най-малко, в правова държава просто е е недопустимо нарушенията на едни институции (БНБ и КФН) да бъдат "поправяни" с други, допускани целенасочено от съдебната система за сметка на доверието в способността й да гарантира справедливост и правна сигурност.

КФН

Комисия за медиен надзор


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents

    Много интересна подборка.

  • 2
    konkurentka avatar :-|
    konkurentka

    Това е линк към сайта на Върховния административен съд, по дело, с което Галя Прокопиева е обжалвала писмата на КФН за предоставяне на информация:

    http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/612bd52aea6cb7d9c2257d5f003140f1?OpenDocument

    Това е текста на самото определение на ВАС:
    Определение № 11632 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова
    чл. 166, ал. 4 АПК
    чл. 18 ЗКФН

    Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
    Подадена е жалба от "Икономедия"АД и Галя Валентинова Прокопиева срещу писмо изх. № 91-02-676#5 от 9.07.2014 г. и писмо № 93-00-795# от 10.07.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", с искане за спиране изпълнението на оспорените актове.
    С първото писмо на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗКФН и във връзка с извършвана проверка относно спазване разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, в тридневен срок от получаване на писмото "Икономедия"АД е задължена да представи в КФН писмен отговор на следните въпроси:
    Кой е източникът на информацията, за всяко едно от горепосочените дружества, че е била подадена "команда" спешно да изтеглят пари в петък - 27.06.2014 г., да се посочат координатите на лицето/ата.
    Какви "цигарени операции'' визирате, че са прехвърляни основно в банката и кой е източника на тази информация?
    Кое държавно предприятие имате предвид, че е направило опит за теглене на пари, в какво се изразява този опит, в какво се изразява "парирането" му от Министерство на финансите и кой е източника на тази информация?
    По какъв начин сте получили информацията, посочена във въпроси 1. 2 и 3: интервю, личен разговор, телефонен разговор, e-mail или по друг начин. Представете доказателства, в случай че разполагате с такива.
    Кога е получена информацията, от всеки един отделен източник, въз основа на която са публикувани посочените цитати? Ако информацията не е получена наведнъж, да посочите хронологично на коя дата каква информация е получавана и кой я е предоставил на изданието.
    По какъв начин журналистът, автор на статията, и главния редактор на Капитал, са удостоверили верността на изнесената информация в горепосочените цитати?
    С второто писмо, във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във Фейсбук, е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси: Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: "За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие."
    Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
    Да посочи източника на информацията, която е публикувала.
    В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал. 1 от ЗКФН.
    Иска се спиране на предварителното изпълнение на оспорените актове на основание 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
    Излагат се доводи за наличие на основание по чл. 166 АПК, изпълнението на актовете би могло да причини на оспорващия трудно поправима вреда, засягат се основни права, защитени с Конституцията и ЕКПЧ, предварителното изпълнение на актовете би обезмислило защитата пред съда и би могло да причини труднопоправими вреди на медиите, собственост на "Икономедия" АД, чрез компрометиране на доверието на източниците в тях.
    Ответната страна излага писмено становище, че подадената жалба, съответно искането по чл. 166, ал. 4 АПК за недопустими.
    Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбите за процесуално недопустими, съответно искането за спиране на изпълнението на оспорените актове.
    Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 5 от ЗКФН при осъществяване на правомощията на комисията и на нейните органи членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват от трети лица сведения, документи, включително и заверени копия от документи, извлечения по сметки и други данни, необходими за извършване на насрещните проверки и/или във връзка със сигнали, жалби или искания, включително от органи на други държави, осъществяващи финансов надзор.
    Писма с изх. № № 91-02Ч676#5/9.07.2014 г. и 93-00-795#1/10.07.2014 г. на заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", не представляват индивидуални административни актове по ЗКФН и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. По силата на чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗПЗФИ контролът по спазването на закона и на актовете по неговото прилагане се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", като за осъществяване на законоустановените си функции те разполагат с правата по чл. 18 от Закона за Комисията за финансов надзор, както и да изискват писмени и устни обяснения, сведения, документи, данни и друга информация от всяко лице. С оспорените две писма административният орган - заместник-председателят на комисията, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е упражнил законоустановените си правомощия на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор. Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които в последствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. Двете писма нямат самостоятелен характер и самостоятелно значение, а са част от извършвана от административния орган проверка за спазването на изискванията на ЗПЗФИ и съответно не притежават белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21. ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите, те не представляват административен акт, издаден по прилагането на глава шеста от ЗПЗФИ, нито акт за установяване на административно нарушение или наказателно постановление по прилагането на глава седма от ЗПЗФИ. Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.
    Воден от изложеното, Върховният административен съд
    ОПРЕДЕЛИ:
    ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от "Икономедия"АД и Галя Валентинова Прокопиева срещу писмо изх. № 91-02-676#5 от 9.07.2014 г. и писмо № 93-00-795# от 10.07.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" и искането за спиране изпълнението на оспорените актове.
    ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
    Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението, с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK