КоМедиен надзор

А царят е гол

Публична тайна е, че има и други банки, чиито показатели са извън изискванията на регулацията. За това намекна и премиерът Борисов в интервю неотдавна, "помагаме им". Но какъв е размерът на проблема и как се решава, няма официална информация. През най-сериозна криза на доверие премина Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е огромна - с активи за 8 млрд. лв. Причината точно тя да стане обект на тегления миналото лято е в недоизказания от регулаторите факт, че там също има кредити към свързани лица, надхвърлящи нормативно определените. Доверието в банката беше закрепено от решението на Европейската комисия по искане на българските власти да й окажат ликвидна подкрепа в размер на 1.2 млрд. лева, комисията поиска и получи от банката план за реструктуриране. Това гарантира сигурността на вложителите сега, но не отменя факта, че никоя от регулаторните институции в България не обяви какво е предприето за нормализиране на показателите й. През декември сайтът bivol.bg изнесе данни за размера им, които няма как да потвърдим. Въпреки запитванията последва мълчание от БНБ, КФН откри заплашителна процедура към сайта, подобна на тези спрямо "Капитал".

ПИБ е голяма, но може да бъде оздравена с адекватни действия за реструктуриране, увеличаване на капитала и поетапно ограничаване на рисковите инвестиции на банката. Пълна информационна завеса обаче прикрива подобни проблеми в няколко други по-малки банки с местни акционери, които имат подобен проблем, но нямат възможност за капиталова подкрепа. Мълчанието на политиците, на БНБ и КФН не помага за доверието на вложителите. Няма индикация, че регулаторите са предприели някакви мерки спрямо тях. Напротив, изказванията на гуверньора на БНБ Искров по повод деня на банкера бяха в стария бодряшки стил "всичко е цветя и рози".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Спестявания под риск има и в небанковия сектор

В полето на пенсионните дружества се случват подобни процеси, но ефектът от тях ще се види след години, затова реакцията на осигурените е притъпена.
Частните пенсионни фондове са акумулирали близо 8 млрд. лева по силата на задължителното изискване 5 процентни пункта от заплатите на всички да отиват там. За осигурените това е надежда за втора пенсия. За задкулисието, търсещо да се храни от финансов ресурс, това е златна мина.

По информация на "Капитал", на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат.  



Сигналът е имал ефект на атомна бомба в КФН и, както и при БНБ, всички усилия започват да се хвърлят в посока как да се потули работата. Твърде вероятно е, това да е една от причините за спешно обявената през декември от финансовия министър Горанов "пенсионна реформа". За Стоян Мавродиев и КФН национализацията практически означава национализация и на кухите активи и загубите на някои от фондовете и размиване на отговорността на регулатора. Няма значение, че покрай сухото ще изгори и мокрото.

Скоро след подаването на сигнала започват консултации между КФН и финансовото министерство. От срещата между Мавродиев и Горанов на 17 ноември обаче изтече информация и двамата бяха принудени публично да отрекат. Идеята изглеждаше замразена, но само за да се върне мутирала месец по-късно, като т.нар. избор между частните фондове и НОИ. Тя беше силово наложена от финансовия министър Горанов, подкрепи я групата на ДПС в парламента. Тази промяна не решава проблема с приходите на бюджета, нито този на КФН и Мавродиев, че част от  активите на някои фондове са кухи, но поне чудесно отклони общественото внимание в друга посока. Споровете по темата "държавно-частно осигуряване" са винаги горещи, идеологически. Стигна се дори до бой в телевизионните студия.

Забележително е, че няма официална позиция на ресорния регулатор КФН за т.нар. пенсионна реформа.

По едно съвпадение в седмицата, когато "Капитал" изпрати въпроси до КФН с питане за сигнала на пенсионните фондове и в подготовка на статия за възможно източване на пари на вложители от пенсионната система, КФН отговори с безпрецедентните наказателни постановления срещу медиата.

• 1
• 2