Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цената на газовата независимост

Колко може да струва България да излезе извън хватката на "Газпром"

19188 прочитания

© STRINGER/POLAND


Докато България вече шест години се опитва да натaмани проекта за газопровод "Южен поток" в рамките на европейското законодателство (и към възможността компании като "Водстрой 98", която няма нищо общо с депутата от ДПС Делян Пеевски, да участват в строежа), страни като Литва и Полша вече започват да излизат от монополната си зависимост от "Газпром". Плаващият терминал за втечнен газ "Независимост" в Клайпеда вече прие първите си количества, а този в Швиноушче трябва да бъде завършен до края на годината. По двата проекта започва да се работи малко след първата сериозна украинско-руска газова война през 2006 г., малко преди темата за интерконектори и терминали за втечнен газ да стане популярна в България през 2009 г. Оттогава обаче за газовата връзка и плаващия терминал в Гърция само се говори, че ще бъдат завършени в следващите две години... Стигна се дотам тази седмица американският държавен секретар Джон Кери да побутва София и да обещава подкрепа в Брюксел за финансирането на проектите (въпреки че България като страна - членка на ЕС, вероятно би имала по-голям успех да лобира за себе си). С края на "Южен поток" и последвалите заплахи от страна на "Газпром" за пренасочване на транзита на газ България вече трябва наистина да се заеме да търси алтернативи.

За буксуването на проектите има доста обективни причини, макар че някои виждат я дългата ръка на Москва, я намесата на някое енергийно лоби. Изграждането на алтернативна инфраструктура, която би се ползвала само като резервен вариант, естествено не е евтино. Примерите с Клайпеда и Швиноушче показват, че въпреки цената това е възможно. Двете страни имат по-сложни отношения с Русия и от България, така че възраженията срещу разходите за измъкването от руската газова хватка са притъпени. А цената никак не е ниска. Потребителите в Литва трябва да плащат допълнителна такса, която оскъпява газа между 4 и 6%, а в Полша все още не стихват споровете дали решението за изграждането на терминал не е било погрешно. "Срещу самия проект нямаше възражения, тъй като Литва плащаше най-високата цена за природен газ в Европа", обяснява чисто икономическата страна на решението Гиедрус Чеснакас, преподавател в Vytautas Magnus University. През 2012 г. страната се конкурираше с България за честта да получава най-скъпия руски газ в ЕС.

Свободата не е без пари

Цената на терминала в Полша е 666 млн. евро, докато този в Литва е 480 млн. евро, но изграждането им се оказва невъзможно на чисто търговска основа. "Без държавна помощ проектът ще има отрицателна нетна настояща стойност", се казва в молбата, с която полското правителство иска Европейската комисия да разреши публично финансиране на терминала. В полския случай малко над една трета от стойността се поема от европейските структурни фондове, останалата част със заеми от официални кредитори като ЕИБ и ЕБВР, а пренебрежимо малка част е финансирана от търговски баки. В литовския - Европейската комисия се съгласява на пълна държавна гаранция.

Подходът на двете страни обаче е съвсем различен. Литва, която цели да въведе своя терминал максимално бързо, преди през 2015 г. да изтече нейният контракт с "Газпром", залага на съвсем нова технология - плаваща регазификационна инсталация. Корабът може да бъде произведен много по-бързо и освен това позволява да се наеме за определен период, след което да се върне на лизингодателя. Това рязко намалява първоначалните инвестиционни разходи за проекта, макар впоследствие да оскъпява експлоатацията му. За разлика от Полша Литва връзва цената на доставяния газ с британския газов индекс, който се определя от търсенето и предлагането на втечнен газ, а не от стойността на петрола.

По-важен е начинът на структуриране на финансирането и разпределянето на разходите след изграждането на терминалите. Полският подход е по-традиционен. За да гарантира банковото си финансиране, специално създадената за оператор на съоръжението компания PLNG сключва дългосрочен контракт за доставка на газ с Катар, като полският аналог на "Булгаргаз" поема ангажимент да изкупува поне 65% от него. Договорът, подписан с Катар през 2009 г., предвижда индексиране на цените на базата на петрола подобно на формулата на "Газпром".

В Литва нещата тръгват по съвсем друга схема. Още от самото начало е ясно, че проектът е неконкурентоспособен - газовият пазар на страната е твърде малък за толкова скъпа инсталация и Европейската комисия дава съгласие за доста по-сериозна държавна помощ. Не само всички инвестиционни разходи са гарантирани от държавата (110 млн. евро за допълнителни тръбопроводи, кейови места и т.н., финансирани със заем от ЕИБ), но и лизингът за наетия за десет години плаващ терминал се плаща от всички газови потребители с т.нар. "добавка LNG" (по същия начин доскоро се финансираше електроенергията от възобновяеми източници на енергия, когенерационни централи). Плаващата регазификационна инсталация "Независимост", наета от норвежката фирма Hoegh, струва 68.9 млн. щатски долара годишно, което води до оскъпяване на газа в Литва с около 5%. Освен това всички газови търговци имат задължение поне 25% от доставяната от тях суровина да идва от плаващия терминал. Допълнителните разходи предизвикват серия от съдебни дела и оплаквания до Европейската комисия от местни компании, но в крайна сметка Брюксел одобрява схемата.

Всичко това прави втечнения газ, доставян на Литва от Statoil, конкурентоспособен на руския газ, тъй като местният оператор на терминала не трябва да заплаща за инвестиционните и голяма част от оперативните си разходи. Докато в Полша проблемите започват дори преди терминалът да е отворил официално врати. Ако през 2009 г. се е предвиждало 1000 куб. метра газ да струват 370 щатски долара, то пет години по-късно същото количество вече е било на стойност 577 щатски долара поради поскъпването на нефта с 57%. Както посочва анализаторът на полския клон на UniCredit Рувниеш Павлук, цената става с 34% по-висока от тази на доставяния от "Газпром" газ. Това предизвика скандал в Полша, тъй като PGNiG се очаква да губи по около 200 млн. щатски долара годишно. А поради забавянето на изграждането на терминала компанията влизаше в още по-неприятен сценарий заради клаузата "вземи или плати" (чието действие все пак бе отложено) - можеше да се наложи да заплаща около 600 милиона долара годишно, без да получава нищо.

"Това е естествено, обяснява полският енергиен експерт Анджей Шешняк, втечненият газ е много по-скъп от доставения по тръбопроводи." Но все пак добавя, че след спада на цените на петрола цената на катарския газ вече се е върнала в нормалните рамки. "Освен това не става дума Полша да замени целия внос на газ. Ако разчитаме на втечнен газ, това би било самоубийство." За него обаче има два други проблема. "Вижте, навсякъде, където държавата се намеси, дали по отношение на газа или на въглищата (в момента Полша е изправена пред затварянето на няколко въглищни мини - бел.ред.), постоянно има проблеми. Идват едни чиновници, които работят по една година и забатачват всичко." Другият фактор, които оказва негативно влияние на проекта, е пълното либерализиране на пазара на газ в страната. Газът, който PGNiG ще получава, е с включени инвестиционни и оперативни разходи за експлоатацията на терминала за втечнен газ. "Сега германски компании могат свободно да продават по-евтино и газът от PLNG става неконкурентоспособен", смята Шешняк.

В Литва терминалът "Независимост" е повод за национална гордост и често се посочва, че с акостирането му в Клайпеда "Газпром" променя политиката си. Във Вилнюс се прави директна връзка между появата на алтернативен източник на газ и 23-процентната отстъпка в цената за страната, която руският доставчик направи през същата година. Дали руският монополист се е уплашил от решимостта на литовците все пак е трудно да се прецени. През 2012-2013 г. руската компания правеше отстъпки на всичките си клиенти - започвайки от големите като Германия и Италия и стигайки до по-незначителните. За България от 1 януари 2013 г. влезе намаление от 20%, като причината до голяма степен беше съгласието на тогавашното правителството на Бойко Борисов с руските условия за изграждането "Южен поток" (финалното инвестиционно решение беше взето, без проектът да отговаря на европейските изисквания). Литовските политици обаче не пропускат да отбележат, че "Независимост" се е изплатил само със заплахата от появата си - спестеното от плащания към "Газпром" е значително повече от разходите по плаващия терминал.

И докато на Балтика строят...

Опитите на България да изгради нови връзки със съседните страни стартираха през 2009 г., като българско-гръцката газова връзка дори беше частично финансирана от ЕС. Заради спорове по акционерната структура изграждането се забави сериозно. Това обаче се оказа не толкова лош вариант, тъй като, дори и да беше изградена, тръбата щеше да остане суха за дълъг период, но пък Българският енергиен холдинг трябваше да плаща за нея, без да получава нищо. На проведения пазарен тест миналата година, чиято цел е да провери търговския интерес към използването на тръбата, се явиха само "Булгаргаз" и гръцката DEPA, които заявиха по-малко от половината от капацитета на газопровода. В българския случай освен това суровина се очаква да дойде от Азербайджан едва след 2020 г. Затова през миналата година се взе решение акционерите в IGB да се откажат от опитите за намиране на търговско финансиране и целият проект да се финансира от ЕС. Сумата, за която става дума, е над 200 млн. евро (първоначално се очакваше проектът да струва 130 млн. евро). Така че забавянето от няколко години беше неизбежно, за да се убеди Европейската комисия, че връзката няма как да бъде изградена без 100-процентова субсидия.

Пак през 2009 се роди идеята България да участва в проект за изграждането на терминал за втечнен газ в Гърция. Меморандум за разбирателство между БЕХ и DEPA бе подписан през 2011 г., като гръцката компания предложи да се наеме плаващ терминал, който да бъде закотвен край Кавала. Гърция обаче няма нужда от нов терминал - съществуващият в Ревитуса се използва едва на 25% - т.е. България трябваше да плаща почти изцяло за лизинга на терминала. В същото време внос на втечнен газ щеше да се случва спорадично поради неговата по-висока цена, което щеше автоматично да доведе до по-високи цени на газа в България (или да го направи просто непродаваем). Шансът беше към терминала да се включат Румъния и Сърбия, а газ да се изнася и за страни като Австрия или Унгария, но нито една не прояви интерес. Евентуалният доставчик Катар пък на няколко пъти е предупреждавал български делегации, че LNG доставките няма да се по-евтини (както показва случаят с Полша), а и той няма намерение да влиза в конфликт с "Газпром" за толкова малък пазар като българския. 

През 2011 г. тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков активно промотираше и възможността на доставки на компресиран газ от Азербайджан през Черно море. За тази цел се търсеше и финансиране за проучването от американската USAID. Това обаче не се случи.

Идеите за връзки с Турция все още висят във въздуха - доставеният оттам газ вероятно би бил по-скъп, а и енергийният бизнес в страната е оплетен с много политика, дори повече, отколкото в България.

Енергиен остров България

На практика, за да се случи някакво разнообразяване на газовите доставки, преди всичко трябва двете държавни фирми - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" - да престанат да виждат единствено "Газпром" като възможен доставчик. Например "Булгартрансгаз"  защитаваше позицията на руската компания, когато през 2012 г. Европейската комисия започна разследване срещу България заради отказа на държавната компания да разреши т.нар. виртуални доставки на газ.

Поради подобна политика и желание България да бъде някакъв митичен енергиен център страната все повече се превръща в остров, до който стига само руски ферибот. За да се промени това, не е нужно да се инвестира в гигантски проекти, а да се търсят по-реалистични и работещи варианти. Например основният проблем България да получава газ от съществуващия терминал за втечнен газ в Ревитуса е слабата гръцка газопреносна мрежа в страната. Така в момент на криза гръцкият оператор на газопреносната мрежа DESFA просто не би имал възможност да достави газ на България. Гърция вече разширява хранилищата си за газ, но не и връзката на терминала със северната част на страната и съответно България. С Гърция отдавна трябваше да се говори за обмен на газ. Когато спотовите пазари са евтини, България да има достъп до тях, а когато те поскъпнат, Гърция да има достъп до излишъците от руските доставки за "Булгаргаз". Но за това българските държавни компании трябва да престанат да се позовават само на ограничаващите условия на договорите с "Газпром", без да цитират и възможностите, които им дава европейското антимонополно законодателство.

И най-важното е България да прецени колко повече е готова да плати за газовата си независимост.


82 коментара
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj

    "И най-важното е България да прецени колко повече е готова да плати за газовата си независимост."

    Един от показателите за нашата газова независимост е намаленото ни потребление. Може процентът на доставките от "Газпром" да е голям, но общото количество на внасяния газ у нас е около 22% от вноса на Полша и около 80% от вноса на Литва. Това показва, че поради действието на пазара природния газ у нас в много голяма степен е заместен от други, по-евтини горива.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Защо Литва може,а ние не,това е въпроса.

  • 3
    capricorn2014 avatar :-|
    capricorn2014

    Газовата зависимост на България е блъф, голяма лъжа, ние нямаме индистрия, която да ползва газ, основния консуматор е топлофикация софия, която е реално фалирала, а и спокойно може да се ползва ток, това вече е реално така, само погледнете зелените тревни площи пред блоковете и ще разберете за какво ползваме близо един милиард! По лошо е че сме зависими от нефта, и даваме близо десет милиарда, за да може кифлите да ходят с коли по моловете и мутрите да дигат двеста по магистралата, вместо хората да ползват бдж, ползват електричество, правителството се чуди как да го закрие!

  • 4
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    На всички е ясно,че Южен Поток няма да има,няма да има и Турски Поток.Скоро Русия ще колабира,тя вече е започнала.Така че първо икономично потребление,алтернативни енергийни източници.
    към ком.2 Росирайчева - просто Литванците не са българи!

  • 5
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    До коментар [#1] от "ijj":

    Зависи за какво го ползваме. Ако е за някакви стратегични цели. Да не забравяме, че горивото за Козлодуй също е руско, а Путин няма да се поколебае да шантажира...

  • 6
    judjuk avatar :-|
    Judjuk
    • -101
    • +22

    До коментар [#4] от "Free person":
    "На всички е ясно,че Южен Поток няма да има,няма да има и Турски Поток.Скоро Русия ще колабира,тя вече е започнала."

    За русофобите не е от значение нито ЮП, нито Турски поток. И газът не ги интересува. За тях е важно Русия да падне. И защо? Защото я мразят. А защо я мразят?

  • 7
    capricorn2014 avatar :-|
    capricorn2014

    Няма русофоби, има нпо, които работят с американски парички, нали ти го каза форумеца гръмчо норманов, близо петстотин милиона са дали на нпо, да бяха ги дали за децата, или за самолети, а то за такива, които пишат колко е добра америка и колко лоша русия!

  • 8
    nikolavj avatar :-?
    Никола Йорданов

    Ако цитирате правилна сметка, че поскъпването е само 4-6%, не би било трудно да се обоснове алтернативно доставяне на газ. Трудно е с 40-60%.

  • 9
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    До коментар [#7] от "capricorn2014":

    "Няма русофоби, има нпо, които работят с американски парички,"
    Е, то агентатурата си е агентатура. Винаги си я е имало. Даже и по време на комунизма. Но това са една шепа хора. Важното е обикновения български гражданин да не бъде подведен.

  • 10
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    До коментар [#2] от "rosiraycheva50._":

    Какво може литва? Да прави демонстрации, като купува с пари на държавата втечнен газ на много по-висока цена. Не разбирате ли, че тези хора са откачили от злоба? Да не искате да станем като тях?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK