Вече три години парите в Сребърния фонд не носят доходност

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

За трета поредна година Сребърният фонд не получава никаква доходност по натрупаните средства в него, показват официалните данни на финансовото министерство. За цялата 2014 г. във фонда, чиято цел е да "подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система", са постъпили едва 113.42 млн. лв., като най-вероятно са пари от концесии. От МФ посочват, че това са средства са под формата на трансфер от централния бюджет, но без да е посочено от какво са те. По закон във фонда трябва да се преведат целият доход от приватизация, 25% от бюджетния излишък, ако има такъв, приходи от концесии и други, които се определят допълнително. И макар че законът позволява средствата му да се инвестират в различни финансови инструменти, за да се осигурява допълнителна доходност, това не се прави. Нещо повече - парите са депозирани в БНБ, което дори не носи и никаква лихва - последно такава е получавана за 2011 г.

Управление на средствата

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Общият паричен ресурс, с който разполага фондът към края на годината, е 2.445 млрд. лв. Почти 100% от тези средства са на постоянно подновяващ се седмичен депозит при БНБ. Данните на МФ показват, че от 2007 г., когато фондът на практика започва да трупа средства, парите стоят на влог в БНБ. За осемте години на своето съществуване фондът е получил общо 43.42 млн. лв. лихви, като рекордните 16.74 млн. лв. са преведени от централната банка през 2008 г. Ежемесечната статистика на финансовото министерство показва още, че най-много приходи влизат през 2008 и 2009 г., съответно 858.2 и 549 млн. лв., когато още имаше бюджетен излишък. И в двата случая постъпленията са 99.98% от държавен трансфер.
В Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, който урежда статута и дейността на т.нар. Сребърен фонд, е записано, че средствата могат да се управляват и по-активно, от което да се получава по-висока доходност. Така например до 20% от активите могат да се оставят на влог в търговски банки, до 70% могат да са в акции на дружества от държави - членки на Европейския съюз, а до 30% - в акции на дружества от трети държави или облигации и други дългови ценни книжа. Законът позволява дори да се търгува на валутния пазар – 10% от активите.

Алтернативни постъпления

В последните дни на 2014 г. финансовият министър Владислав Горанов подхвърли идея част от парите от универсалните пенсионни фондове, които ще бъдат прехвърлени към държавното обществено осигуряване, да отиват в Сребърния фонд.
Бившият финансов министър Симеон Дянков също предложи допълнителна възможност за по-активно инвестиране на активите на фонда. Неговата идея беше да се позволят инвестиции в български държавни ценни книжа. В момента законът го забранява, както забранява да се инвестира в общински ценни книжа, акции на български дружества и договорни фондове. Тогава обаче БНБ, Европейската централна банка, както и редица водещи икономисти и експерти се противопоставиха на такъв ход.
Ограничението за инвестиции в страната е направено, за да се избегне спад в приходите, тъй като при икономически затруднения българските книжа няма да носят висок доход, а точно тогава е вероятно и натискът над пенсионната система да е по-голям – съответно ще има нужда от повече помощ от фонда.