Влизането в еврозоната се отлага поне до 2020 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Влизането в еврозоната се отлага поне до 2020 г.

"България отново ще започне разговори за присъединяване към еврозоната", заяви Горанов във Вилнюс

Влизането в еврозоната се отлага поне до 2020 г.

Целта на сегашното правителство е до 2018 г. България да влезе в "чакалнята"

16716 прочитания

"България отново ще започне разговори за присъединяване към еврозоната", заяви Горанов във Вилнюс

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


България може да мисли за влизане в еврозоната най-рано през 2020 г. Това става ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов пред журналисти във Вилнюс, където той присъства на официалната церемония по случай приемането на Литва за пълноправен член на еврозоната. "Напълно възможно е да влезем в парично-валутния механизъм ERM2, т.нар. чакалня, поне до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство", заяви Горанов. След като страната влезе в ERM2, поне две поредни години трябва да покрива четирите критерия за номинална конвергенция. Влизането в свръхдефицит обаче може да се окаже проблем.

Стъпки в посока ERM2

Формални изисквания за влизане в чакалнята няма, но държавата не трябва да се отклонява от маастрихтските критерии, защото това винаги може да е формален аргумент за отказ. Нужна е само политическа заявка, такова е решението и на ЕЦБ. Първата стъпка беше направена в началото на 2010 г., когато Министерският съвет прие Конвергентната програма 2009–2010 г., която има за цел да очертае основните политики за поддържане на икономическата и финансовата стабилност на страната с цел създаване на условия за икономически растеж. С нейното приемане финансовият министър Симеон Дянков обяви, че до средата на 2010 г. България ще подаде молба за влизане във валутно-курсовия механизъм. След това срокът беше удължен до края на същата година, до началото на следващата. В крайна сметка това не се случи в рамките на първия мандат на ГЕРБ, въпреки че до 2013 г. България на практика изпълняваше почти всички икономически критерии от Маастрихт.

"България отново ще започне разговори за присъединяване към еврозоната", заяви Горанов във Вилнюс. Според него е налице "политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото". Горанов обяви още, че този път правителството ще настоява за ясни условия за влизане в така наречената чакалня. Министърът каза, че България ще поиска от 19-те страни, които вече ползват еврото като валута, пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да бъдат предприети преди допускането в ERM2. "Няма предварителни условия за влизане в ERM2, съответният кандидат трябва да отговаря на изискванията на страните в еврозоната за структурни реформи и стабилност", пояснява финансовият министър. Затова според него било особено важно България да получи политически ангажимент какво 19-те членки на зоната очакват от нея.

Решението за влизането в ERM2 на практика е политическо и зависи в най-голяма степен от желанието на Европейската централна банка да допусне дадена държава членка до валутния съюз. И тъй като това е единствената стъпка, при която ЕЦБ може да наложи вето срещу приемането на нови страни в еврозоната, тя не дава толкова лесно своето разрешение. Едно от основните притеснения на Европейската централна банка е, че новите държави могат да увеличат несигурността в еврозоната и ще направят по-проблемна общата парична политика. През 2012 г. ЕЦБ изнесе доклад, в който пряко заяви, че България не изпълнява юридическите критерии – основно пълна независимост на Българската народна банка. За съжаление през 2014 г. България ще отчете свръхдефицит (3.7% от БВП). Това от своя страна дава допълнително "оръжие" в ръцете на ЕЦБ да откаже да вдигне бариерата пред страната ни. Предстои да се види дали правителството ще успее да се вмести в рамките на 3% през 2015 г. и едва след това да се мисли за ERM2.

Отдалечаване от еврозоната

Финансовият министър е категоричен, че смяната на лева с еврото ще има положителен икономически ефект върху страната. По думите му финансовият ресурс, който може да заема България, ще е по-евтин. Освен това ще отпадне пресмятането на валутния риск, а това ще доведе и до увеличение на чуждестранните инвестиции. Въпреки това правителството отказа да улесни процеса, като заложи 3% дефицит в актуализацията на бюджета за 2014 г. Това можеше да се случи с допълнително орязване на разходите с около 560 млн. лв. Това не само не се случи, но и правителството реши да заложи повече разходи в актуализацията на бюджета за 2014 г. – с около 330 млн. лв.

Маастрихтски критерии:

- текущ консолидиран бюджетен дефицит, не по-голям от 3% от БВП;

- държавен дълг, ненадвишаващ 60% от БВП;

- средногодишен темп на инфлация, ненадминаващ с повече от 1.5 пункта темпа на инфлацията в трите страни - членки на Европейския съюз, с най-добри резултати;

- дългосрочни лихвени проценти (доходност по 10.5-годишните ДЦК), ненадвишаващи с повече от 2 пункта лихвените проценти в посочените три страни;

- осъществяване на политика на стабилни цени и на ограничени бюджетни разходи без използването на националната валута като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и на износа;

- колебания на валутния курс в границата на +/- 15% на европейския разменен механизъм (ЕRM2) в течение на две години.

България може да мисли за влизане в еврозоната най-рано през 2020 г. Това става ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов пред журналисти във Вилнюс, където той присъства на официалната церемония по случай приемането на Литва за пълноправен член на еврозоната. "Напълно възможно е да влезем в парично-валутния механизъм ERM2, т.нар. чакалня, поне до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство", заяви Горанов. След като страната влезе в ERM2, поне две поредни години трябва да покрива четирите критерия за номинална конвергенция. Влизането в свръхдефицит обаче може да се окаже проблем.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    tanas avatar :-|
    Танас

    ОСТАВКА !

  • 2
    space35 avatar :-|
    space35
    • -10
    • +136

    Това наистина е позорно! Влизането в еврозоната ще донесе огромна стабилност в икономиката и неминуемо спадане на лихвите по кредитите, нещо което така и не се случва толкова години. Във всяко пвавителство финансовия министър е втория най-важен пост след премиерския, за съжаление в това правителство този пост се заема от една от най-слабите фигури в него.

  • 3
    naffoo avatar :-|
    naffoo
    • -10
    • +122

    Изключитлна слаба личност за един такъв пост!
    Да не припомням, че с ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ си пият кафето! Позор!

  • 4
    dimitar_stoyanov avatar :-|
    DS

    ми ние сме в Еврозоната- 2 лв за ойро!!!?

  • 5
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Уви с толкова много комунисти и техни протежета на всякакви нива, ще е добре влизанео в Еврозоната да продължи както до сега. само емигрантите....

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    С такъв финансов министър,като Горанов,нямаме шанс скоро да влезем в Еврозоната.

  • 7
    dimko avatar :-P
    dimko

    Стабилизирхаме се, вече и към необозримото проглеждаме ...

  • 8
    historama avatar :-|
    historama

    Тоя тъкмо започна преговори за еврозоната, и нещата се отдалечиха с 5 години!

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "space35":

    "...Влизането в еврозоната ще донесе огромна стабилност в икономиката и неминуемо спадане на лихвите по кредитите..."

    Влизането в еврозоната не е като да отидеш на гости у кумовете.
    Трябва страната да отговаря на Маастрихтските критерии - дадени са в карето под статията. И като стигнем до бюджетния дефицит - и спираме!

    После да не би да си мислите, че курсът лев/евро ще остане 1.9583/1 при тия икономически показатели?

    Що се отнася до лихвите - това, дето ги вдига нагоре не е левът, а рисковият рейтинг на страната. Преди няколко седмици една от световните рейтингови агенции ни оцени като "боклук".


  • 10
    a3 avatar :-|
    аз

    До коментар [#4] от "Dimitar Stoyanov":

    за съжаление не сме в еврозоната. зад курса 2 лв за евро стоят бнб и мф. към настоящия момент фискалният резерв играе ролята на буфер, така че леко опростенческо, но ако няма фискален резерв няма при зад борда. ситуацията не би изглеждала така, ако бяхме в еврозоната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK