С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 19 яну 2015, 20:32, 4118 прочитания

Коментари Daily 19 януари - Продължаваме напред с губещите влакове

И още: Какво (не) иска държавата от БДЖ; Пет правителства заблуждават и бизнеса, и хората; Въпрос към КФН: Изисква ли директивата сплашване, а после тишина; Неочаквано признание

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реформата в глух коловоз

Продължаваме напред с губещите влакове


От анализ на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

На 12 януари БДЖ спря 38 влака с перспективата от 1 февруари да спрат още 90. Последваха протести и сърцераздирателни телевизионни репортажи от няколко засегнати гари без впускане в "излишни" подробности. Като например колко струва и кой плаща движението им.

"Това безумно унищожаване на държавните железници трябва да спре", обяви лидерът на управлявалите доскоро социалисти и призова партийните организации да се включат в протестите. "Има влакове с по пет-шест човека, а сто тона ги разкарват напред-назад. Алтернативен транспорт, ако има, ще е по-евтино", опонира вяло министър-председателят.



А после собствената му партия гласува с пълно единодушие на железниците да се дадат още 40 милиона заедно с обещанието повече влакове да не се спират, а спрените да се пуснат. Докато не се приемат оздравителен план и стратегия за дългосрочно развитие. Финансовият министър откликна веднага, а транспортният дори изрази радостта си, тъй като спирането на отделни влакове създавало "големи неудобства".

Едва ли някой помни колко са вече написаните стратегии и оздравителни планове за железниците, включително от днешния министър. В тях всеки път се казва едно и също, но всичко си продължава постарому.

Каквато и да е стратегията, "оздравяването" е невъзможно с десетките влакове с по няколко пътници дневно. Икономистът Георги Ангелов илюстрира проблема с влака в 21.40 часа от Габрово до Царева ливада. С него пътуват средно 5 души с билети по 1.50 лв. Приходите от около 8 лв. покриват само 1.8% от разходите за тази композиция, които са над 440 лева. Само от нея БДЖ губи 160 хил. лв. годишно. А има над 100 подобни влака с приходи под 10% от разходите.

През 2013 г. само 30%, а през 2014-а вече 20% от приходите на БДЖ са от продажбата на билети. Разликата я плащаме всички с бюджетните субсидии. Общо за железниците и през тази година ще платим близо половин милиард лева. Както посочва Георги Ангелов, ако продължи така още 10 години, сумата ще надвиши цялата европейска програма "Транспорт" за България.

Отделно БДЖ има стотици милиони дългове, които не може да връща,  раздут персонал и "подвижен състав", който все повече прилича на купчина старо желязо. Нещата биха могли да се променят, ако се инвестира в качество и конкурентоспособност, но това няма как да стане, докато парите отиват за покриване на огромните загуби. Този филм го гледаме десетки години - отлагаме очевидно неизбежните промени, докато се случат на най-болезнената цена. Поуката обаче си остава все така ненаучена.

Сега най-голямата партия повтаря едно към едно грешките от първия си мандат, когато и при най-малкия признак за недоволство се отказваше от намеренията си. Доминираното от нея ново правителство, уж дошло на власт, за да извърши фатално закъснелите реформи, вместо да спре влаковете, спря реформата. И я прати в "глух коловоз" да чака стратегия. Също като пенсионната реформа месец по-рано.


Какво (не) иска държавата от железниците

От коментар в блога на Петър Гаврилов

След комедийния сериал "съкращаване на влакове-протести-връщане на влакове" се налага да припомним какво е БДЖ - транспортно търговско дружество, което извършва превози по релси с вагони - пътнически и товарни, теглени от локомотиви. Тази дейност се заплаща от превозваните лица и собствениците на товари.

Едно търговско дружество не може да има социална роля, такава роля може да има държавата. През 2015-а ще плати 180 млн. лева субсидия, за да пътуват влакове с по 15 човека. БДЖ следва да оптимизира влаковете си като разписание, скорост и брой вагони, така че много пътници да не се бутат в два вагона или 5 души да "пълнят" вагон с 10 купета.

След края на "Кремиковци" БДЖ остана последната крепост на синдикатите КТ "Подкрепа" и КНСБ. И двете са напълно ретроградни организации, които де факто се занимават с рекет и изнудване на държавата и отделни предприятия. БДЖ трябва да проучи пътническото натоварване по маршрутите си и каква част от тези хора пътуват редовно за работа. След което да се погрижи те да могат да отиват на работа сутрин и да се връщат вечер в нормално време.

Удобни крайградски влакове за разстояние 60-80 километра около големите икономически центрове може дори да провокират хора от градовете да изберат предимствата на малкото населено място, без да напускат работата си.

БДЖ и автобусните компании могат да спрат да се гледат като врагове (тук е нужна и държавна помощ и намеса) и да въведат комбинирани разписания, съвместни маршрути влак-автобус и съвместни билетни и резервационни системи.

За разстояния под 500 километра (такива са 95% от разстоянията между градовете в България) един бърз влак с минимум прекачвания и престои по гарите ще е конкурентен транспорт по удобство и бързина. Нужно е само държавните субсидии да не се харчат за заплати и губещи дейности, а да се инвестират в повишаване на скоростта и сигурността на влаковете заедно с комфорта.

БДЖ може да се насочи и към осигуряване на редовни експресни влакове до съседните столици (до които има жп линии, разбира се) и големи градове, които да конкурират самолетните превози като цена и автомобилните като цена и удобство. Дестинации като Солун, Атина, Белград, Букурещ и Истанбул могат да са отлично начало.

Вместо да харчи субсидии за "социални функции" и хранилка на синдикалисти, БДЖ може да предоставя атрактивна и печеливша услуга. Стига държавата да го иска.

Мнение

Пет правителства заблуждават и бизнеса, и хората

Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, пред БНР

Пет правителства не изпълняват своите обещания и непрекъснато заблуждават както бизнеса, така и заетите в икономиката. Редица неща бяха обещавани и нищо не се случи.

Предприемачите са стресирани от поведението на политическия елит, който образува тези правителства, той не държи на думата си и притиска непрекъснато работодателите. В България те са на път да станат изчезващ вид, а решението на политиците да не обръщат никакво внимание на човешкия ресурс в страната – и на заетите, и на предприемачите, в никакъв случай не е продуктивно.

Държавата досега показа некомпетентността си да управлява пари и доказателство за това е постигнатата доходност от минус 7% за парите в т.нар. Сребърен фонд, където се правят трансфери от бюджета с идеята от 2018 г. със средствата да се подкрепи държавната пенсионна система, а при създаването му дори се коментираше възможността за увеличаване на пенсиите с тях.

Ако сравните доходността на пенсионните фондове с управлението на Сребърния фонд и капиталовия стълб на Учителския фонд, ще видите драстичната разлика. Държавата просто е изпуснала управлението на Сребърния фонд през годините.

Разработили сме рейтингова система за оценка на работодателите в два аспекта. Единият ще е чисто статистически и ще сравнява дружествата в 23 сектора на икономиката. Вториат ще включва данни дали предприятието е било изградено на зелена поляна или чрез приватизационни процедури, дали има добавена стойност в развитието си, инвестирано ли е в него, развило ли е нови продукти, или се закриват отделни части. Досега са включени 2000 предприятия. Тези, които не желаят да се включат, значи има какво да крият.

Въпрос към КФН

Изисква ли директивата сплашване, а после тишина

От текст на Нели Огнянова, специалист по медийно право, в нейния блог

Прессъобщението на Комисията за финансов надзор (КФН) до медиите посочва, че в българския закон "е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия ЕС" и това е вярно. Но страхът от огромни санкции, който трябва да доведе до тишина по важни финансови теми, е стил "Мавродиев".

1. В мотивите, принципите и насоките за прилагане на директивата е записано следното:
(44) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от Хартата за основните права на Европейския съюз, по-конкретно от чл. 11, както и от чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека. В това отношение директивата по никакъв начин не е пречка държавите да прилагат техните конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите.

2. Под "манипулиране на пазара" се разбират следните поведения:
"[…] разпространяването на информации, независимо дали чрез медиите, включително интернет или по какъвто и да е друг начин, които дават или може да дадат фалшиви или измамни указания за финансови инструменти, включително и пускането на слухове и разпространяването на фалшиви или измамни сведения, когато лицето, извършило това разпространение, е знаело или е следвало да знае, че информациите са били фалшиви или измамни.
Когато става въпрос за журналисти, действащи в изпълнение на техните професионални задължения, това трябва да бъде оценено, без да се засяга приложението на член 11, като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения."

Препратката към член 11 означава не КФН да се прави на етична комисия, а да се използва експертиза. Едва ли който и да било експерт би препоръчал императивно да се разкрива тайната на източниците. А за вярно-невярно и може ли да се пише за Пеевски, ако името му отсъства от регистрите – има практика на ЕСПЧ, стандартите са проверими.

3. Нещо повече - от КФН научаваме, че комисията "ще съобразява надзорната си практика с трите "Насоки на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) относно общото приложение на директивата". Релевантната насока, т. 4.14, гласи, че за да има пазарна манипулация чрез медия: "Лицето, разпространяващо информация, знае, че е невярна или подвеждаща, и я разпространява, за да създаде (in order to) неправилно или подвеждащо впечатление." Това е указанието за надзорната практика: КФН трябва да докаже, че медията знае, че информацията е невярна, но цели създаване на неправилно впечатление. Тежестта на доказването е за КФН.

Предстои да разберем как е приложен чл. 11, за да се установи балансиран подход. Не става дума само за конкретните решения, а за цялостната дейност на регулатора. За дейността му има парламентарен контрол. За законността на актовете му - съдебен.
Изненада

Неочаквано признание

През последните години групировката на Иво Прокопиев бе категорично отстранена от държавната трапеза.

От отворено писмо на Българския медиен съюз (издателите на всекидневниците "Монитор", "Телеграф" "Стандарт", "Преса" и др.) до премиера, президента и фондация "Америка за България".

Бел. ред.: Трогнати сме от признанието на колегите с една малка корекция - никога не сме били на държавната трапеза, не само през последните години. В това се състои и съществената разлика помежду ни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво означава за България новият зелен курс Какво означава за България новият зелен курс

Краят на въглищните централи ще дойде много по-рано от очакваното

12 дек 2019, 428 прочитания

Зеленият вятър на промяната Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

12 дек 2019, 357 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Европейската банка за развитие намали драстично прогнозата за България

Реалният икономически ръст през 2015 г. се очаква да бъде едва 0.8%

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10