Даниел Грос: Влизането в банковия съюз ще е полезен шок за България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даниел Грос: Влизането в банковия съюз ще е полезен шок за България

Даниел Грос: Влизането в банковия съюз ще е полезен шок за България

Директорът на Centre for European Policy Studies пред "Капитал"

Светломира Гюрова
2877 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Какво показва случаят КТБ за финансовата система в България?

Финансовата система очевидно е изкривена и не работи добре. КТБ е само върхът на айсберга. Ключовото е, че спестяванията на българите не се използват добре, не се инвестират в продуктивни и печеливши проекти и компании. Това се вижда от факта, че сега, когато държавата се опитва да възстанови активите на КТБ, се оказва, че те нямат почти никаква стойност. И изглежда, че това нещо - инвестирането в кухи активи - се е случвало и в други банки. Което обяснява защо въпреки значителните инвестиции в България в последните години има много малък икономически растеж.

Какво е нужно, за да влезе България е европейския банков съюз?

Първо трябва системата да бъде изчистена. Банковият надзор трябва да заработи, да докаже своята надеждност и да спечели доверието на хората във Франкфурт, Брюксел и Берлин. Един от тестовете е случаят с КТБ - ще се гледа колко от средствата в банката ще бъдат възстановени и колко са били наистина рискови. Ключово ще бъде и дали ще има други като КТБ. Един предупредителен сигнал, който се следи, е дали има още банки, предлагащи високи лихви по депозитите. Става въпрос за лихви, които са по-големи от тези по държавните облигации. Когато това се случи в Германия и други държави, надзорните органи проучват под лупа. Така трябва да се прави и в България. 

Какви ще са ефектите за България от членството в банковия съюз?

Влизането в банковия съюз ще е полезен шок за банковата система. То ще означава, че надзорът ще се намира във Франкфурт, а не в София, и ще бъде далеч по-строг и безпристрастен. Тогава даването на кредити на свързани лица и компании вече няма да бъде възможно. Това би трябвало да доведе до по-продуктивни инвестиции.

Влизането на България в еврозоната е заявено като цел. Кога ще бъде постижимо?

Сега е нужно повече, за да може една държава да приеме еврото. В миналото беше достатъчно да влезе във валутния механизъм ERM2, да има бюджетен дефицит под контрол, ниска инфлация и да покрива останалите маастрихтски критерии. Вече не е така. Сега членството в еврозоната и членството в банковия съюз са свързани. И ако България иска да влезе в еврозоната, трябва да бъде приета в банковия съюз.

За това е нужно нещо повече от просто две числа - бюджетен дефицит и инфлация. Трябват функциониращи институции. Те са критично важни и постигането им изисква време и кураж. В известен смисъл е по-лесно да имаш балансиран бюджет, отколкото да спреш раздаването на кредити на свързани лица. Първото означава да се съберат малко повече данъци и макар всички да мърморят и да протестират, накрая плащат и се получава. Докато когато лишите от финансиране близки фирми и политици, има хора, които губят много. И ако това са хора, които имат политическа власт, те ще отвърнат на удара. 

Какво може да раздвижи икономическия растеж?

Предишният модел на растеж в България беше базиран на строителство и имоти и не беше устойчив. Когато в страната се вливаха толкова много пари, нямаше особено значение дали понякога банките дават кредити на неправилните хора. Сега обаче трябва да е сигурно, че инвестициите се използват по продуктивен начин. За тази цел първото, което трябва да направите, е да реформирате финансовия сектор. Това може да се случи доста бързо и е част от по-широка стратегия за вдигане на българските институции до европейско ниво. Така българската икономика ще може да се интегрира с европейската. Интеграцията изисква не само магистрали, но и институции и администрация, които работят със същото качество като в други държави от ЕС. 

Еврозоната също изглежда заключена в цикъл на бавен ръст. Как може да излезе от него?И ще помогне ли програмата на ЕЦБ за печатане на пари?

Потенциалният растеж на еврозоната е много нисък заради неблагоприятната демография. Това важи и за България, но, разбира се, еврозоната е на много по-високо ниво. Тя вероятно ще продължи да стагнира на това високо ниво. При нормални обстоятелства това би трябвало да помогне на България постепенно да я догони. Но самата България стагнира на своето по-ниско ниво.

В еврозоната големият проблем в краткосрочен план е, че в Германия домакинствата не потребяват, а компаниите не инвестират. И това е нещо, което както правителството в Берлин, така и ЕЦБ трудно могат да променят. Да, правителството може да започне да харчи малко повече, но тогава и домакинствата може да започнат да спестяват повече. Отказът на германците да харчат е голямото главоболие. Дори те да отпуснат портфейлите си обаче, европейската икономика няма внезапно да се трансформира, защото все още ще го има демографския проблем. Самата Германия е заплашена от застаряване, но поне в краткосрочен план може да има малко повече ръст и инвестиции.

Как изглеждат нещата в другите големи икономики - Франция и Италия?

Франция и Италия имат дългосрочни проблеми. Италия не е имала растеж от 15 години. Тя не растеше, когато имаше големи дефицити и когато имаше малки дефицити; не растеше, когато имаше кредитен бум и когато нямаше кредитен бум. Италия за съжаление има много от проблемите, които има и България, като лошо функциониращи институции и неработеща администрация. Ето защо й е толкова трудно да се настрои към кризата.

Колко тревожно е случващото се в Гърция, където радикалната левица СИРИЗА се е устремила към властта? 

В краткосрочен план не бих се тревожил за Гърция. Единствените заеми, които страната реално трябва да плати тази година, са към МВФ и донякъде към ЕЦБ. Гърция иска от Германия дългът й да бъде намален, но този дълг трябва да бъде изплатен след години. Така че това всъщност няма значение. Само МВФ и ЕЦБ трябва да си получат дължимото тази година. А как Гърция ще им плати, ако не получи пари от Германия? Така че Атина казва на Берлин - ние няма да ви платим в бъдеще, но ни дайте повече пари сега. Това обещава да бъде интересно и трябва да се направи компромис.

Самата еврозона по-подготвена ли е за нов гръцки шок?

Да, краткосочната опасност вече я няма, не става въпрос за пазарна паника. Но остава дългосрочният проблем - Гърция да не помръдва напред, Италия да продължава да стагнира. Тези неща могат да изникнат пак и след 20 години. Но това е по-различно, отколкото да се притесняваме, че еврозоната ще експлодира утре. Няма такава опасност.

Профил

Даниел Грос е директор на влиятелния тинк-танк Centre for European Policy Studies и съветник на президента Росен Плевнелиев. Роден е в Германия, учил е икономика в Италия и САЩ. Започва кариерата си в Международния валутен фонд, бил е икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент и др. Преподавал е в редица европейски университети. Много от изследванията му са фокусирани върху Централна и Източна Европа.

Какво показва случаят КТБ за финансовата система в България?

Финансовата система очевидно е изкривена и не работи добре. КТБ е само върхът на айсберга. Ключовото е, че спестяванията на българите не се използват добре, не се инвестират в продуктивни и печеливши проекти и компании. Това се вижда от факта, че сега, когато държавата се опитва да възстанови активите на КТБ, се оказва, че те нямат почти никаква стойност. И изглежда, че това нещо - инвестирането в кухи активи - се е случвало и в други банки. Което обяснява защо въпреки значителните инвестиции в България в последните години има много малък икономически растеж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.