Електронно правителство: За истинската промяна ще трябва огромна подкрепа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Електронно правителство: За истинската промяна ще трябва огромна подкрепа

Електронно правителство: За истинската промяна ще трябва огромна подкрепа

Мария Манолова
4944 прочитания

© Инна Павлова


Гражданите са се превърнали в куриери на държавните ведомства. Само 37% от всички административни услуги помагат с нещо на крайния потребител, докато всички останали са размяна на (най-често хартиени) документи между институциите. А електронизираните услуги са едва 13% от всички. Наблюденията са на вицепремиера по административната реформа Румяна Бъчварова, която отговаря за две задачи - оптимизация на работата на администрацията и подреждането на всички усилия за електронно управление. В началото на седмицата тя представи амбициозен план да промени горепосочените проблеми във връзката между чиновниците и хората. А с това и България да престане да бъде тъмна Индия в обслужването на своите граждани и бизнеса.

На старта на своето управление кабинетът Борисов 2 дава заявка да реформира и електронизира процесите и услугите в държавата, а с това и драстично да намали корупцията на всички нива. Много от идеите за е-управление в програмата на правителството звучат смислено, а някои дори утопично добре - на фона на настоящите реалности в администрацията. Но тъй като стратегии за електронно управление се коват от началото на миналото десетилетие, а все още не берем никой от отдавна обещаваните плодове, е добре да сме наясно с какви проблеми трябва да се пребори правителството, докато стигне до пълноценно работещо е-управление.

Какви са проблемите?

След години на бутане и дърпане от различни правителства в различни посоки в момента процесът по електронизация е много скъпо струваща вавилонска кула. Различни парчета от нея съществуват под различни формати - тук е-услуги в община, там дигитален регистър, на трето място пилотни карти за идентификация, които не могат да се използват за нищо. Повечето електронни системи в държавата обаче не си говорят помежду си. Вместо някой да координира процеса по модернизация отвисоко, всяка администрация се е справяла, както намери за добре. Кулминацията на хаоса настъпи при управлението на Пламен Орешарски, който явно вдигна ръце и призна, че "въвеждането [на електронно управление] ще погълне много време и пари, с които в момента държавата не разполага".

Липсата на концепция, координиращ орган и държавен бюджет, разбира се, не спира всяко от последните няколко правителства, включително и това на БСП и ДПС, да харчи с размах европейски пари за различни парчета от пъзела. Според анализ на първото служебно правителство сметката достига около два милиарда лева от зачеването на идеята за е-управление в началото на миналото десетилетие дотук. В първия програмен период на Оперативна програма "Административен капацитет" за целта бяха специално заделени 109 милиона лева. Само откакто настоящото правителство е на власт, са обявени е-проекти за над 30 милиона лева. Някои от тях вероятно се движат по инерция от предишното управление. Всеки, който се заеме да опитомява този хаос, ще има доста работа.

Какво решение предлага правителството?

Амбицията, която издава програмата на правителството, е голяма. Този път, на теория, трябва да се подходи хоризонтално - вместо просто да се инвестират големи (български или европейски) пари в тежка инфраструктура или отделни проекти, кабинетът на Румяна Бъчварова планира първо да промени правилата за работа на администрацията. Това означава промени например в обществените поръчки, където има идея всички софтуерни проекти оттук нататък да бъдат по задължение с отворен код - с цел милионите, инвестирани в компютърни системи, да бъдат по-прозрачни. Обсъжда се и всички големи инфраструктурни ???да бъдат задължени да оставят свободни тръби, в които да бъдат поставяни кабели - защото например към момента 80% от бюджета за прокарване на широколентов интернет в слабо населените места отива за копане с багери. Предвижда се и държавата да се сдобие с "облак", на който централизирано да се съхранява информацията на институциите, вместо всяка от тях да купува и поддържа скъпоструващи сървъри.

В план максимума за е-управление влизат и нов закон за електронното управление и закон за широколентовия интернет, електронна идентификация (идея, която се обсъжда безрезултатно от години) и електронно разплащане с държавата, стандартизирани услуги в администрацията и общините вместо дублирано европейско финансиране за едни и същи услуги в различни институции. Над 100 държавни регистъра трябва да станат отворени, т.е. да са достъпни електронен, структуриран и машинно четим вид до края на годината, а отделно трябва да се обособи и държавна агенция "Регистри". За целия процес най-накрая би трябвало да отговаря една структура - "единният електронен интегратор".

Колко възможно е те да се реализират?

Ако всичко това се случи, ще бъдат спестени хиляди човекочасове, които в момента потъват в прехвърляне на хартия и прескачане по гишета. Държавата ще подобри връзката си с гражданите във и извън границите й. Ще бъдат пресечени много пътища и пътеки за корупция. Откъдето идва и една от основните трудности пред въпросния план. Замяната на чиновника с компютър вероятно ще донесе огромен отпор от държавни служители, лобистки групи и дори цели бизнеси, които в момента са построени върху властта на чиновника и непроследими административни процеси. Дори при най-доброжелателно приемане на този план десетки хиляди хора ще трябва да бъдат обучени на нови умения. Проблем ще бъдат и самите управляващи. Заявката за е-управление значи нова парадигма за създаване на правила и закони. Ако ще се прави истинско електронно управление, не може нов закон за образованието да изисква от учителите да се подписват в хартиен дневник по десет пъти на ден и да отговарят за нещо под името "летописна книга". Като вземем всичко това предвид, въвеждането на е-управление ще бъде много труден процес.

Какво ни очаква, ако останем с аналогово управление?

Ако инициативата на вицепремиера не се осъществи, всъщност няма да се случи кой знае какво. Всичко ще бъде такова, каквото е в момента - работещите части от държавната администрация ще бъдат изключение. Електронното управление всъщност е повод целокупното чиновничество да се подреди по друг начин и да стане много по-резултатно. Ако наистина България реши да става е-страна обаче, ще има нужда от огромно количество енергия, политическа воля и експертиза. А след това може да започнат да се случват хубави неща.

Гражданите са се превърнали в куриери на държавните ведомства. Само 37% от всички административни услуги помагат с нещо на крайния потребител, докато всички останали са размяна на (най-често хартиени) документи между институциите. А електронизираните услуги са едва 13% от всички. Наблюденията са на вицепремиера по административната реформа Румяна Бъчварова, която отговаря за две задачи - оптимизация на работата на администрацията и подреждането на всички усилия за електронно управление. В началото на седмицата тя представи амбициозен план да промени горепосочените проблеми във връзката между чиновниците и хората. А с това и България да престане да бъде тъмна Индия в обслужването на своите граждани и бизнеса.

На старта на своето управление кабинетът Борисов 2 дава заявка да реформира и електронизира процесите и услугите в държавата, а с това и драстично да намали корупцията на всички нива. Много от идеите за е-управление в програмата на правителството звучат смислено, а някои дори утопично добре - на фона на настоящите реалности в администрацията. Но тъй като стратегии за електронно управление се коват от началото на миналото десетилетие, а все още не берем никой от отдавна обещаваните плодове, е добре да сме наясно с какви проблеми трябва да се пребори правителството, докато стигне до пълноценно работещо е-управление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Единственото ни предимство е , че сме много изостанали !

    И ако се действа умно току виж сме изпреварили напредналите !!!


    ПП. Уловката е , че се мислим за много акълии и накрая винаги става реалност нар.приказка за късия акъл и дългите крака

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    В полша имаше специално ведомство по дигитализация и по малко си вижда резултат. Има централната концепция, по която се работи.

  • 3
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart


    3 приоритета.

    1. съдебна реформа
    2. електронно правителство
    3. инфраструктура.

    ако ще и само това свършат за 4 години


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK