С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 23 яну 2015, 17:45, 6926 прочитания

Финансова система: Тежката битка предстои

"Относителната независимост на финансовите регулатори не дава добър резултат", Владислав Горанов - министър на финансите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

"Управленската програма на правителството"

Винаги има място за старите кадри

ГЕРБ масирано назначава свои активисти по енергийните дружества

Най-важните задачи на властта

Намеренията на управляващите засега изглеждат правилни, но властта тепърва ще трябва да се доказва с резултати

Програмата "Искаш - не искаш"

Какво трябва да направи правителството до 2016 г. според договора с ЕК

Енергетика: Проблемите се крият в детайлите

Заявките на управляващите за реформи са правилната посока, но все още липсва конкретиката

България вече може да забрави за клишето на едно поколение политици "остров на финансова стабилност". То беше опровергано официално от рейтинговата агенция Fitch Ratings в началото на октомври и едва ли някой може да каже, че това е несправедливо, предвид сътресенията през 2014 г. А фактите са такива: свръхдефицит, рекорден публичен дълг, недостатъчно ефективни приходни агенции, банка с отнет лиценз и друга, спасена с държавни пари. Да не говорим за драмата с пенсионните фондове, в които според правителството има сериозни проблеми за решаване. Последните няколко са преки следствия от разкапаните регулатори - БНБ и КФН. Това може да се каже, че са основните проблеми във финансовата сфера, които макар да "избухнаха" в рамките на половин година, за решаването им ще са необходими няколко.

Тези казуси вероятно ще изискват най-голяма част от вниманието на Министерството на финансите през следващите години. Проблемите във финансовата система бяха адресирани от министър Владислав Горанов по време на Деветата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" (вижте повече в специалното приложение К+). В управленската програма на кабинета, с която "Капитал" разполага, тези проблеми също са отчетени. Но решенията са представени доста повърхностно, без никаква конкретика.


Какви са проблемите

Основните проблеми за решаване в дългосрочен план си остават огромната "дупка" в бюджета и плашещите нива на публичния дълг. А решенията не са много. Предвид липсата на достатъчно конкурентоспособност, високите нива на корупция и слабата съдебна система икономиката трудно може да разчита на достатъчно ръст, който да запълва тези дупки и да свали нивото на задлъжнялост. На практика правителството няма друг шанс, освен да реже разходи и да търси начин за по-голяма събираемост от страна на приходните агенции. Именно заради грешно планиране през 2014 г. се стигна до невиждания от пет години дефицит в размер на 3.7% и рекордния за последните 10 години държавен дълг от близо 30% от брутния вътрешен продукт.

През юни 2014 г. станахме свидетели на нещо, което не бяхме виждали от близо 20 години – опашки от уплашени хора, желаещи да изтеглят парите си от банки. Парадоксално е, че подобни гледки нямаше дори през най-тежките години на световната финансова криза, фалираха стотици банки в САЩ и Европа. Но паниката от лятото показа нагледно, че освен да се говори колко е стабилна финансовата система, тя трябва и да бъде надзиравана много добре. Под носа на Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) – двете институции, имащи право да осъществяват контрол върху Корпоративна търговска банка (КТБ), от активите на банката се изпариха близо 4 млрд. лв.



Ключов проблем за бюджета се оказват недостатъчно добре работещите приходни агенции. За 2014 г. неизпълнението при ДДС от внос се очаква да бъде близо 800 млн. лв., а при акцизите – около 300 млн. лв. Основна част от вината за неизпълнението на плана се крие в изначално сгрешените разчети на кабинета "Орешарски". За да си позволи повече разходи, правителството с финансов министър Петър Чобанов разду неоправдано очакваните приходи. Трябва да се отчете и кадровият проблем в митниците, които в голяма част от управлението на предишния кабинет нямаха директор.

Финансовите регулатори са другият ключов проблем, с който управляващите ще трябва да се справят поне в средносрочен план. Този проблем бе определен като основен и от финансовия министър Владислав Горанов. По време на конференцията той заяви, че неговото ведомство ще предложи промяна в начина, по който работят финансовите регулатори. Това се изразява в промяна на законодателството. "Относителната независимост на финансовите регулатори не дава добър резултат и би било редно да се мисли за колективно носене на отговорност и колективно вземане на решения, за да не бъде "ядреното куфарче" в ръцете само на един човек и само той да носи отговорност за такъв системен проблем", каза Горанов.

Какви са очакваните решения

Оптимистично е, че правителството даде заявка, че ще работи за справянето с тези проблеми. Финансовият министър успя да направи бюджета за 2015 г. с дефицит до 3% и да ограничи тегленето на нов нетен дълг до 2 млрд. лв. Похвално е и намерението да се ограничат разходите за персонал с 10% в бюджетната сфера, което е свързано със съкращения в администрацията. Предприемат се мерки и в посока повече събираемост на приходите. Още в първите месеци се приеха някои промени в законодателството, с които се запушват някои нормативни "дупки", през които изтичат ДДС и акцизи. В програмата на правителството е записано, че в своя 4-годишен мандат правителството ще се стреми да преструктурира разходите, да реформира публичния сектор и да поддържа ниски нива на дълг и дефицит.

Подобряването на контролните мерки за борба с контрабандата също присъства в документа. Начинът за осъществяването му е чрез мониторинг на цялата търговска верига.

"Приходните администрации ще използват максимално ресурсите си в две насоки – да поощряват добрите и да наказват лошите. Имаме много резерви за увеличаване на събираемостта и да не увеличаваме осигуровките и данъците", каза Горанов по време на конференцията. Преди финансовия министър премиерът Бойко Борисов оцени този потенциал на 1 млрд. лв. за тази година.

За съжаление в управленската програма на правителството не е записано нищо по повод финансовата система. Според Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания и съветник на президента Росен Плевнелиев, проблемът на банковата система не е само в нехайната регулация. По време на форума той също заяви, че тя е стабилна, но това не е единственото важно нещо. Той е на мнение, че нещо в системата не работи както трябва, защото финансовите институции разпределят все по-голям паричен ресурс, но въпреки това икономиката на страната почти не отчита ръст.

Радикалното решение на проблемите във финансовата система е присъединяването на България към еврозоната и банковия съюз. Това беше поставено като приоритет от президента Росен Плевнелиев и препотвърдено от финансовия министър Владислав Горанов. Засега обаче не са направени стъпки в тази посока. "Присъединяването към банковия съюз е приоритет и ще стане максимално бързо", коментира Горанов.

Доколко е възможно да се случи

Публичните заявки за консервативна бюджетна политика, за рязане на разходи, за борба с контрабандата, за повече надзор над финансовата система звучат прекрасно. С тези заявки обаче идва всяко ново правителство, но накрая резултатът винаги е, меко казано, скромен. Не е оптимистично, че за четирите месеца на своето управление кабинетът на няколко пъти вече отстъпи от първоначалната си заявка да води консервативна бюджетна политика. Първо, Министерството на финансите отказа да ореже напълно допълнителните разходи, заложени още от служебното правителство в актуализацията на бюджета за 2014 г. Под натиск на синдикатите бяха отпуснати 50 млн. лв. за коледни добавки. Преди няколко дни социалният министър Ивайло Калфин намекна и за великденски добавки и това беше потвърдено от премиера тази седмица. Ако съдим по досегашното поведение на финансовия министър по другите теми, вероятно и тези допълнителни средства ще излязат от бюджета. В тригодишната бюджетна прогноза (2015-2017 г.) пък е записана консолидация на дефицита с едва 0.5 пункта на година, което според икономистите е твърде консервативно.

При приемането на по-строгите мерки за отчитането на акцизните стоки също има забележки. При приемането на новото законодателство бяха пропуснати ключови елементи от системата за надзор, което според директора на Агенция "Митници" Ваньо Танов оставя вратички за изтичане на стотици милиони.

Присъединяването на България към банковия съюз се оказва цел, около която всички се обединяват, но за постигането на която все още не се предприемат действия. Служебният кабинет "Близнашки" определи присъединяването като един от трите големи приоритета, но до края на тримесечния си мандат на практика не направи нищо. Подобна е ситуацията и с настоящото правителство. "Ние лесно ще пуснем едно писмо, въпросът е дали има кой да го получи. В тясна комуникация сме с нашите европейски партньори, най-естествено е да започнем разговора и за еврозоната", е коментарът на финансовия министър по темата.

Ако няма решение

Справянето с огромния за мащабите на българската икономика дълг е задължително. Макар съотношението дълг към БВП да е значително под средното за Европейския съюз, България трудно може да си го позволи. Тази година лихвите по задълженията вече надхвърлят 1 млрд. лв. В средносрочната бюджетна прогноза е записано, че задълженията ще започнат да намаляват едва през 2017 г., но минимално. Те няма и как да намаляват по-бързо, тъй като икономическият ръст не го позволява. От друга страна, бюджетът на държавата е планиран с дефицит поне още 4 години, а вероятно и повече. При липса на приватизация или друг вид приходи дефицитът може да бъде покрит с нов дълг.

Ако правителството отстъпи от заявката си за орязване на разходите и се поддаде на популисткото харчене, позволи държавата да се разтресе от нови финансови проблеми, опасността от влизане в дългова спирала вече може да не е само хипотеза. Повече публичен дълг означава по-големи лихви по заемите, с които се рефинансира той. Това вдига разходите на правителството, разширява "дупката" в бюджета, а това отново води до взимането на още дългове. Болезненият опит на Румъния показва, че една държава може да стигне до невъзможност да погасява своите задължения при много по-ниски нива на дълга от нашите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1926 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 2023 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Финансовият сектор - радикални реформи, или провал

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10