Финансовият сектор - радикални реформи, или провал

Томислав Дончев: Дошъл е моментът за радикални реформи

"Фокусът трябва да е върху добре работещи институции, които спазват правилата" - Томислав Дончев

Ако обърнете внимание на кризата 1996-1997 г., световната криза от 2008 г. и последната българска криза през 2014 г., те имат нещо общо. Това е усещането, че и икономическата и политическата система са се провалили и са създали твърде много несправедливост в обществото. Когато имаме усещане за липса на справедливост, като резултат получаваме една обществена и икономическа среда, в която никой не би искал да живее и никой не би искал да прави бизнес. Фокусът трябва да е върху добре работещи институции, които спазват правилата, които сами създават. И тук съзнавам, че ролята на политиците е ключова.

За реформите

Когато говорим за реформи, според мен е дошъл моментът да тръгнем с една по-висока доза радикализъм. Защото когато става дума за публичния сектор и за администрацията, цикълът е един и същ – идва ново правителство, което година и половина анализира администрацията, прави опит да ги промени, но от въпросните администрации има силна съпротива. Като правило се получава един много скромен резултат и същото упражнение със същия скромен резултат се повтаря след четири години.

За енергетиката

Често сме чували, че естественият ръст на цените в енергетиката е нещо положително, защото производствата стават енергийно ефективни. Цялото индустриално производство в Европа обаче страда от високите цени на енергийните ресурси, особено в сравнение със САЩ. Според мен и правителството, и регулаторните органи трябва да изчерпят всички шансове да държат цената на енергийните ресурси ниска. Не толкова заради домакинствата, колкото за по-висока конкурентоспособност на родната индустрия

Европейски пари

2015 г. ще е много особена година. Най-малкото предвид обема пари, които ще бъдат на разположение в България. От стария програмен период (2007-2013 г.) средствата са 4.535 млрд. лв. Имаме амбицията през тази година да бъдат отворени схеми за финансиране на стойност поне 6.8 млрд. лв. Поради застъпването на двата програмни периода като обем пари това да бъде най-силната година от началото на членството на България в ЕС.

Владислав Горанов: Тази година ще бъде по-добра от предходната

"Икономически се оказахме по-силни, отколкото изглеждаме отстрани" - Владислав Горанов

Лятната криза показа, че обществото няма имунитет да забелязва натрупването на диспропорции и несправедливост. Самият факт, че успяхме да минем през тази криза, без да разклатим цялата финансова система, показва, че въпреки не достатъчно добре структурирания финасовонадзорен механизъм, тя все пак успява да минава през такива системни грешки. Финансовата ни система е стабилна или поне хората смятат така. Само 2% от средствата напуснаха в брой банковата система. Останалите се преразпределиха във всички банки. Затова спекулациите по отношение на банковата система са неприемливи, но не бива да се премълчават проблемите. Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да бъде абсолютизирана и зад нея да се прикриват неудачи на управлението на финансовите системи.

За КТБ

Проблемът, който се прояви, не беше чисто банков казус. Не случайно българската прокуратура работи върху него. Но този проблем се прояви заради липсата на достатъчно силна държава и държавност. Няколко месеца ние наблюдавахме процеса, без да имаме инструментариум да го решим. Но икономически се оказахме по-силни, отколкото изглеждаме отстрани. Ролята на управляващите оттук нататък е да се засилят възможностите на държавата да надзирава финансовата система, която си е канал за преразпределение на доходи. Държавата трябва да си подреди надзорните функции, така че да има имунитет срещу всякакъв опит за недобросъвестни действия при управлението на парите на хората.

За пенсионната реформа

Няма достатъчно доказателства, че сегашният пенсионен модел работи. Няма гаранция, че той няма да създаде една голяма диспропорция между голяма група от българското население – лицата, родени преди1960 г., и тези, родени след това. Няма гаранция, че търсеният ефект, да имаме по-високи и устойчиви пенсии, със сигурност ще се случи по начина, по който се предвижда. И когато няма такава гаранция, най-доброто решение е да въведем конкуренция и свобода на избора.

Нека тези, които смятат, че могат да управляват парите на хората по-добре, да го показват всеки ден и да бъдат на висотата на обществените очаквания и отговорности, които те са поели – да съхраняват средствата на много поколенияза дълго време. При една слаба държава, много слаб капиталов пазар и при един сравнително дълъг период от около 40 години трябва да сме уверени, че имаме капацитет да управляваме този ресурс, така че в края на периода да не опрем отново да плащаме пенсиите през данъци.

За данъците

Има много резерви в събираемостта на приходите. Едва след като изчерпим тези резерви и ако преценим, че моделът на държава изисква по-голяма част от БВП да бъде преразпределян от правителството, може да решим да вдигаме данъците. Но преди да сме си свършили работата, преди да си съберем полагаемото, не смятам, че трябва да бързаме с промяна на който и да било показател на прякото изземване или осигурителната тежест.

Дефицитът в НОИ

Бюджетът на солидарния пенсионен фонд има програмиран недостиг. Решено е, че част от пенсиите ще се плащат от данъците, за да се гони ниска цена на труда през прякото облагане. Този дефицит може лесно да бъде занулен с удвояването на вноските. Последните 10 години направихме данъчната политика заложник на икономическата политика и създадохме модела по начин, по който работи сега. Ние смятаме, че сегашният модел на данъчна политика е добър и не смятаме да го преразглеждаме. Ако има някакви структурни причини за неговото преразглеждане, те трябваше да се случат по време на световната финансова криза. Сега няма поводи да се бърза с преразглеждането на този модел.

За приходните агенции

Приходните администрации ще използват максимално ресурсите си в две насоки – да поощряват добрите и да наказват лошите. Приходните администрации няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата. И обратното – държавата трябва да е на мястото си, да събере приходите, защото тя е създадена като форма на организация на обществото именно с тази цел – да преразпредели благата и да създаде ред.

За еврозоната

Ние отдавна сме в еврозоната чрез фиксирания курс на лева към еврото. Но е въпрос на стратегически приоритет да влезем в еврозоната. Това ще се случи, когато докажем на нашите европейски партньори, че можем сами да се управляваме и да си решаваме проблемите. А не когато банковият ни надзор се провали да казваме "елате и ни надзиравайте вие". Не когато приходните администрации не могат да си събират приходите, да каним чужди агенти и агенции да помагат в тази дейност. За да станем пълноценни членове на европейското семейство, ние трябва да покажем, че сме държава членка.

Прогноза

Оптимист съм, че тази година ще бъде по-добра от предходната най-малкото заради политическата стабилност. Учебникарската истина е, че когато има усещане за стабилност в обществото, човек харчи не толкова, колкото изкарва днес, а колкото ще изкара утре. Това ще се реализира на практика и тогава не само разходите на домакинствата за потребление ще се увеличат, а и на бизнеса за инвестиции. Тогава ще се задействат естествените мултипликатори в икономиката.

Даниел Грос: България трябва да инициира регионален енергиен съюз

"Финансовата система e изкривена и не работи добре" - Даниел Грос

Енергийна ефективност, диверсификация на източниците, по-добри финансова система и регулатори. Това според Даниел Грос са нещата, върху които трябва да се съсредоточи България, за да задвижи икономиката си. Според него България трябва да създава енергийни съюзи с държавите от региона, за да избегне огромната зависимост от Русия от гледна точка на енергийните източници. Икономистът е на мнение, че ако България успее да диверсифицира източниците си на енергийни ресурси, тя ще успее да постигне и по-ниски цени при договарянето им.

По-ниски цени според него ще бъдат възможни и при сформирането на обединения между съседни държави, като по този начин ще се поръчват по-големи количества. Освен това икономистът смята, че подобни обединения ще помогнат за повишаване на ефективността при самите поръчки, което отново ще доведе до по-малки разходи за отделните страни. "Много често държавите поръчват енергийни ресурси в количества, които в крайна сметка се оказва, че не са им необходими", каза Грос.

Той коментира и финансовата система на България. Според него тя наистина е стабилна, но това не е единственото важно нещо. "Финансовата система в България е подценена. Всяка година депозитите в банките се увеличават и всяка година финансовите институции помагат за усвояването на европейски ресурси. Тези ресурси би трябвало да се инвестират в икономиката, но виждаме, че икономическият ръст в България почти липсва. Това означава, че e изкривена и не работи добре", смята Грос.

По темата за КТБ и регулаторите в България той също смята, че има нещо объркано. За него е важно да се види каква част от "изтритите" активи ще могат да се възстановят, като даде пример с някои банки в САЩ и Европа, които са успели да възстановят до 95% от "токсичните" си активи. Неговото мнение е, че едва когато регулаторите в България докажат своята надеждност, страната ни ще успее да се присъедини към еврозоната и банковия съюз.