Енергетика: Проблемите се крият в детайлите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Енергетика: Проблемите се крият в детайлите

Shutterrstock

Енергетика: Проблемите се крият в детайлите

Заявките на управляващите за реформи са правилната посока, но все още липсва конкретиката

9212 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


В енергетиката има един основен проблем - опцията за сериозна държавна намеса дава възможност за пробутване на всякакви скъпоструващи политически проекти, а от друга - изкушава политиците да манипулират цените, така че да изглежда, сякаш водят социална политика. Всички останали негативни развития са само следствие.

Какви са проблемите

Още от началото на новия век, когато ситуацията в България започна да се прояснява, всяко правителство излизаше с любимите си проекти - дали ще бъдат скъпи нови въглищни централи, от които енергийната система не се нуждае, или ядрена централа, за която няма пазар, ВЕЦ, при строежа на която всяка пиронче се купува поне през двама посредници, или пълна либерализация на зелените проекти, без да се отчита цената им. Всичко това доведе до огромни разходи, които все някой трябва да плаща. Само заради АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък" НЕК натрупа задължения от над 1.5 млрд. лв. (и нови тепърва предстоят). Ако през 2011 г. държавната електрическа компания изкупуваше зелен ток за общо 180 млн. лв. годишно, сега сумата е около 950 млн. Електроенергията от двата ТЕЦ-а с американски собственици - ТЕЦ "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3", пък вече струва близо 1 млрд. лв. годишно. На фона на растящите разходи за електроенергия от 2010 г. насам стана практика премиерът да дава прогнози за цените, които после ДКЕВР изпълняваше, а през 2013 г. последваха и три поредни намаления на цените за бита. Преди последното повишение на цените от октомври миналата година домакинствата плащаха толкова, колкото през първата половина на 2011 г. Освен нарасналите разходи на НЕК за изкупуване на електроенергия, само между другото инфлацията за периода беше 4.7%.

При такова развитие сметката просто не излиза. Текущата загуба на НЕК - държавната компания, която се оказа нещо като кошче за проваленото политическо управление на сектора, стига 598 млн. лв. по думите на новия министър на енергетиката Теменужка Петкова. Старите задължения на компанията към производителите на електроенергия пък са над 1.3 млрд. лв. Така на врата на НЕК вече тежат над 3 млрд. лв. задължения. Дълговете започнаха да стигат общите приходи на компанията, т.е. тяхното изплащане само със силите на НЕК е химера.

Досега ситуацията се стабилизираше с орязването на разходите и плащанията на различните играчи в системата. Първи пострадаха електроразпределителните дружества, чиито приходи вече едвам стигат за покриване на разходите, камо ли за инвестиции в овехтялата електропреносна мрежа. В края на 2013 г. "Енерго-про" - дружеството, което обслужва Североизточна България, трябваше да ореже някои нормативно определени социални плащания към служителите си и официално предупреди за възможен фалит. От АЕЦ "Козлодуй" вече няма какво много да се дои, тъй като централата трябва да набира средства за модернизацията си. Част от неефективните разходи като тези от заводските централи и ВЕИ (които вече могат да получават преференциални плащания само до определени часове) вече бяха орязани.

При условие че нов скок на цената едва ли ще е социално и политически поносим, възможностите за маневриране са вече свити.

Kакви са очакваните им решения

Решенията, най-общо казано, са три. Първото е да се признае проблемът, създаден от няколко правителства, който доведе до образуването на огромна тарифна дупка в НЕК заради това, че разходите за покупка на електроенергия са по-високи от приходите от продажбата й. На второ място, трябва да има ясна стратегия за решението на проблема, така че пазарните играчи да са наясно какво ги очаква - дали могат да продават на свободен пазар, кога могат да очакват държавата да признае инвестиционните им разходи (много важно за ЕСО и ЕРП-тата) и кога могат да получат нормална възвращаемост за инвестициите си. Ясно е, че повечето компании ще имат проблеми в следващите няколко години, но все пак трябва да виждат светлина в тунела. И на трето място, да се направи график за постепенното запълване на тарифната дупка (или по-скоро на заемите, които ще бъдат взети за нейното спешно запълване).

Каква е възможността да стане и какво ще се случи, ако проблемите останат нерешени

Провалът може да доведе до верижни фалити и постепенен разпад на енергийната система. НЕК вече има толкова задължения, че е във фактически фалит (понастоящем компанията плаща малко над 60% от задълженията си). Затварянето на предприятия и свиването на производството ще има за ефект нараснала безработица и свита икономическа активност. Това ще доведе до сериозни проблеми при централите, а в крайна сметка ударът ще стигне и до банките и пенсионните дружества, които са финансирали различни ВЕИ проекти с над два млрд. лева. Липсата на средства за инвестиции постепенно ще амортизира преносната мрежа и перспективата за режим на тока няма да е пресилена. А това, че държавата ще е заплашена от поредица от арбитражи за това, че не е изпълнила ангажиментите си към инвеститорите, е само черешката на тортата.

В енергетиката има един основен проблем - опцията за сериозна държавна намеса дава възможност за пробутване на всякакви скъпоструващи политически проекти, а от друга - изкушава политиците да манипулират цените, така че да изглежда, сякаш водят социална политика. Всички останали негативни развития са само следствие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    name.mg.forum avatar :-|
    name.mg.forum

    Още ВЕИ-та ще правим ли?

    Слънчеви панели, вятърни централи, ... скъпо
    ... скъпо ни излизат те.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Да смяташ,че всичко ще е наред, само като вдигаш цените е безумие .Реформи трябват и трябва някой,който знае как да ги направи.

  • 3
    pcl04364460 avatar :-|
    pcl04364460

    Не обичам менторския тон, но за съжаление, към държавните институции и експертния им капацитет все още трябва да се подхожда така. На първо място всички управляващи трябва да осмислят и да осъзнаят, че "енергийната политика на България" не е еднозначно понятие като обем с "политика на управляващите в енергетиката на България". На второ място от енергийната стратегия на България ще продължава да няма смисъл, докато поредицата управляващи нямат воля и желание да водят политика занапред. Тя е програмен документ, за чието неизпълнение законът не предвижда санкции за лицата, които идват с декларации, че ще осигуряват провеждането й. На трето място управляващите трябва да си дадат сметка, че докато държавата позволява на играчите на т. нар "пазар по свободно договорени цени" да не купуват от "зелената", "кафявата" и "невъзстановяемите" енергии и особено - докато купуват по цени, които са определяни въз основа на близки до такива, които са регулирани, им оказва нерегламентирана държавна помощ чрез държавна намеса и за сметка на НЕК. На четвърто място чрез държавните субсидии за електрическата енергия на т.нар "заводски централи" държавата оказва нерегламентирана държавна помощ на предприятията, които са изградили такива централи, чиято топлинна енергия служи за осъществяването на производствените процеси на основните им производства. На пето място държавата трябва да каже "Стоп!" на присъединяването на централи за производство на енергия, докато няма ясни критерии за търгуването на тази енергия. Делът й до 2020г. - 16%, беше достигнат през 2012г. На шесто място съществуват достатъчно законови способи всякакви дългосрочни договори да се преговорят, включително и да се промени законодателството, което ги гарантира, по начин, който да не засяга нито интересите на инвеститорите, нито интересите на крайните клиенти на енергия., нито интересите на банките. На седмо място регулаторът трябва да застане като регулатор и да каже на крайните клиенти, че т. нар "либерализация на пазара", която съществува от 2007г. и широко прогласяваното право за смяна на доставчика няма да доведат до намаляване на разходите за клиентите, когато има неизлезли на светло разходи в сектора. На осмо място време е политиците и правенето на политика да се разкарат от енергетиката в България.

  • 4
    fred avatar :-|
    Fred

    До коментар [#1] от "Евразиеца":

    Тя статията го казва ясно, накрая ще го отнесат банките и пенсионните дружества които са финансирали тези ВЕИ. До това води лакомията, народът ни го е казал ясно "Г@з глава затрива", лакомията за свръхпечалбите на ВЕИ до доста фалити ще доведе.

  • 5
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    До коментар [#4] от "Fred":

    "лакомията за свръхпечалбите на ВЕИ до доста фалити ще доведе"-от вашите уста в Божиите уши!

  • 7
    spikespiegel avatar :-|
    spikespiegel

    Както Стефан Гавизов си ни каза, че "КТБ ще ни се стори разходка в парка през слънчев ден" на фона на задаващите се 25 млрда нов дълг.


    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    petar__ avatar :-|
    petar__

    "Проблемът е, че в България няма действащ пазар, т.е. не се знае каква е пазарната цена"
    Решението на този проблем се нарича енергийна борса, за чиито софтуер се дадоха маса пари на Сименс...
    дали не е крайно време вече да бъде реализирана?

  • 9
    ss avatar :-P
    SS

    Майкато му е - либерализация !

    И добре е , че има голям батко - ЕС , който да дърпа уши !!!

  • 10
    today avatar :-|
    today

    Дотук се стигна заради енергийната мафия и популистките решения да се намаля цената на тока на фона на повишаващите се разходи на НЕК.
    Цанков Камък и Белене докараха огромни задължения, но виновни няма, естествено. Сега ако ни праснат и 1 млрд евро на арбитража за Белене съвсем ще се омацаме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK