С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 23 яну 2015, 18:28, 8021 прочитания

Енергетика: Проблемите се крият в детайлите

Заявките на управляващите за реформи са правилната посока, но все още липсва конкретиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

"Управленската програма на правителството"

Винаги има място за старите кадри

ГЕРБ масирано назначава свои активисти по енергийните дружества

Най-важните задачи на властта

Намеренията на управляващите засега изглеждат правилни, но властта тепърва ще трябва да се доказва с резултати

Програмата "Искаш - не искаш"

Какво трябва да направи правителството до 2016 г. според договора с ЕК

Финансова система: Тежката битка предстои

"Относителната независимост на финансовите регулатори не дава добър резултат", Владислав Горанов - министър на финансите

В енергетиката има един основен проблем - опцията за сериозна държавна намеса дава възможност за пробутване на всякакви скъпоструващи политически проекти, а от друга - изкушава политиците да манипулират цените, така че да изглежда, сякаш водят социална политика. Всички останали негативни развития са само следствие.

Какви са проблемите

Още от началото на новия век, когато ситуацията в България започна да се прояснява, всяко правителство излизаше с любимите си проекти - дали ще бъдат скъпи нови въглищни централи, от които енергийната система не се нуждае, или ядрена централа, за която няма пазар, ВЕЦ, при строежа на която всяка пиронче се купува поне през двама посредници, или пълна либерализация на зелените проекти, без да се отчита цената им. Всичко това доведе до огромни разходи, които все някой трябва да плаща. Само заради АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък" НЕК натрупа задължения от над 1.5 млрд. лв. (и нови тепърва предстоят). Ако през 2011 г. държавната електрическа компания изкупуваше зелен ток за общо 180 млн. лв. годишно, сега сумата е около 950 млн. Електроенергията от двата ТЕЦ-а с американски собственици - ТЕЦ "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3", пък вече струва близо 1 млрд. лв. годишно. На фона на растящите разходи за електроенергия от 2010 г. насам стана практика премиерът да дава прогнози за цените, които после ДКЕВР изпълняваше, а през 2013 г. последваха и три поредни намаления на цените за бита. Преди последното повишение на цените от октомври миналата година домакинствата плащаха толкова, колкото през първата половина на 2011 г. Освен нарасналите разходи на НЕК за изкупуване на електроенергия, само между другото инфлацията за периода беше 4.7%.

При такова развитие сметката просто не излиза. Текущата загуба на НЕК - държавната компания, която се оказа нещо като кошче за проваленото политическо управление на сектора, стига 598 млн. лв. по думите на новия министър на енергетиката Теменужка Петкова. Старите задължения на компанията към производителите на електроенергия пък са над 1.3 млрд. лв. Така на врата на НЕК вече тежат над 3 млрд. лв. задължения. Дълговете започнаха да стигат общите приходи на компанията, т.е. тяхното изплащане само със силите на НЕК е химера.


Досега ситуацията се стабилизираше с орязването на разходите и плащанията на различните играчи в системата. Първи пострадаха електроразпределителните дружества, чиито приходи вече едвам стигат за покриване на разходите, камо ли за инвестиции в овехтялата електропреносна мрежа. В края на 2013 г. "Енерго-про" - дружеството, което обслужва Североизточна България, трябваше да ореже някои нормативно определени социални плащания към служителите си и официално предупреди за възможен фалит. От АЕЦ "Козлодуй" вече няма какво много да се дои, тъй като централата трябва да набира средства за модернизацията си. Част от неефективните разходи като тези от заводските централи и ВЕИ (които вече могат да получават преференциални плащания само до определени часове) вече бяха орязани.

При условие че нов скок на цената едва ли ще е социално и политически поносим, възможностите за маневриране са вече свити.

Kакви са очакваните им решения



Решенията, най-общо казано, са три. Първото е да се признае проблемът, създаден от няколко правителства, който доведе до образуването на огромна тарифна дупка в НЕК заради това, че разходите за покупка на електроенергия са по-високи от приходите от продажбата й. На второ място, трябва да има ясна стратегия за решението на проблема, така че пазарните играчи да са наясно какво ги очаква - дали могат да продават на свободен пазар, кога могат да очакват държавата да признае инвестиционните им разходи (много важно за ЕСО и ЕРП-тата) и кога могат да получат нормална възвращаемост за инвестициите си. Ясно е, че повечето компании ще имат проблеми в следващите няколко години, но все пак трябва да виждат светлина в тунела. И на трето място, да се направи график за постепенното запълване на тарифната дупка (или по-скоро на заемите, които ще бъдат взети за нейното спешно запълване).
 
Каква е възможността да стане и какво ще се случи, ако проблемите останат нерешени

Голяма част от предлаганите 14 приоритета и 57 мерки в областта на енергетиката от програмата на правителството са смислени и очаквани. Проблемът е, че мерките не са детайлно разписани, което е нормално за всяка стратегия, и всъщност е трудно да се прецени техният ефект. Например България отчаяно се нуждае от енергийна стратегия за следващите двадесет години, в която ясно да се разпише очакваното потребление на енергия (и какви фактори ще го движат) и как най-евтино то да бъде задоволено, за да не се товарят потребителите. Стратегията е една от първите разписани мерки, което е похвално, но не става ясно на какъв принцип ще бъде изготвена. Последната от 2011 г. залагаше като приоритет всичко - ядрени централи, ВЕИ, въглищни мощности, енергийна ефективност, газификация... и в крайна сметка нищо не постигна, тъй като се стремеше да задоволи всички лобита в страната. Опитът по времето на Пламен Орешарски да се направи такава от "доказани местни експерти" стигна по-скоро до печален провал.

Подобен може да бъде и анализът на други подобни мерки като "Развитие на нормативната уредба за създаване на условия за структуриране и изпълнение на конкретни инвестиционни проекти" или "Постигане на устойчива и конкурентна среда". Не бива да се забравя, че и в програмата на кабинета "Орешарски" бяха залегнали смислени цели като прословутото "пребалансиране" на енергийния сектор, а някои от предприетите мерки всъщност бяха успешни. Например орязването на часовете, в които ВЕИ могат да получават преференциални плащания, беше посрещнато със скърцане на зъби от индустрията, но беше прието. Цялостната политика в сектора обаче доведе до катастрофа.

Засега е трудно да се съди какво ще прави новото правителство на Бойко Борисов и каква ще е цялостната политика на кабинета. От заявките на министър Петкова и председателя на комисията по енергетика Делян Добрев (виж в К+) може да се съди, че поне в краткосрочен план правителството ще се опита да съкрати разходи по познатия начин - да ореже още малко заводските когенерации и топлофикaциите, а течащите ревизии в ТЕЦ AES "Гълъбово" и CountourGlobal "Марица-изток 3" показват, че на собствениците на двете централи ще се окаже и натиск за преговори за намаляване на цените. Какъв ще е ефектът от това обаче е трудно да се каже - за жалост ревизиите досега не са решили нито един проблем, а орязването на обичайните заподозрени едва ли ще доведе до спестявания от 600 млн. лева годишно. Положителна обаче е декларацията на Добрев, че не може "да гледаме само към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране", т.е. управляващите да се надяват независимият регулатор някак си да манипулира цените. Заявката за рязко нарастване на социалните помощи за енергийно бедни семейства и огромните суми, отпускани за саниране на старите жилища, са ясен сигнал, че в някакъв момент цената на електроенергията ще бъде развързана.

В по-дългосрочен план управляващите се надяват да въведат повече либерализация на пазара, като част от идеите им звучат модерно, но са трудни за изпълнение. Така например офертата към AES и CountourGlobal, за да се откажат от задължителното изкупуване на електроенергията им от НЕК, ще бъде да продават на свободни цени, а държавата да компенсира само разликата до гарантираните им по договор тарифи. Така държавната компания автоматично се разтоварва от огромен товар, а на пазара се появяват нови играчи. Проблемът е, че в България няма действащ пазар, т.е. не се знае каква е пазарната цена (тя ще трябва да се определя от ДКЕВР вероятно) и така от гледна точка на двете централи те могат да бъдат ощетени. Най-големият проблем на такава система е, че тя няма да намали разходите по тези договори.

Провалът може да доведе до верижни фалити и постепенен разпад на енергийната система. НЕК вече има толкова задължения, че е във фактически фалит (понастоящем компанията плаща малко над 60% от задълженията си). Затварянето на предприятия и свиването на производството ще има за ефект нараснала безработица и свита икономическа активност. Това ще доведе до сериозни проблеми при централите, а в крайна сметка ударът ще стигне и до банките и пенсионните дружества, които са финансирали различни ВЕИ проекти с над два млрд. лева. Липсата на средства за инвестиции постепенно ще амортизира преносната мрежа и перспективата за режим на тока няма да е пресилена. А това, че държавата ще е заплашена от поредица от арбитражи за това, че не е изпълнила ангажиментите си към инвеститорите, е само черешката на тортата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 1873 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 3 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 1951 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ще се вдигнем ли от дъното

Деветата годишна среща на бизнеса с правителството очерта най-важните цели за следващите месеци

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10