С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
38 24 яну 2015, 15:28, 13089 прочитания

Алармата "Столтенберг"

Визитата на новия генерален секретар на НАТО у нас е поредното напомняне да не занемаряваме отбраната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Аз съм в София, за да покажа, че НАТО е толкова посветен на България, колкото България на НАТО." Това беше едно от знаковите послания, отправени от новоизбрания генерален секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг по време на посещението му в София миналия четвъртък. То може да се тълкува както като съюзническо потупване по рамото за държава със стратегическо местоположение, така и като дискретно предупреждение към правителството в София да не подценява и пренебрегва проблемите на сигурността и отбраната. Защото, ако погледнем към приноса, който страната ни има за колективната система за отбрана в Европа, картината няма да е особено розова. За жалост България попада в групата на държавите, които са предимно консуматори на сигурност и системно си правят оглушки по въпроса за развитието и модернизацията на въоръжените си сили.

В рамките на последните около две седмици обаче страната ни като че ли получи своите 15 минути слава на голямата геостратегическа шахматна дъска. Усещането, че нещо важно предстои да се случи, започна да вибрира във въздуха, след като за малко повече от седмица София посрещна трима лидери от световен калибър: американския държавен секретар Джон Кери, британския външен министър Филип Хамънд и сега генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. В тяхната сянка остана не по-малко важното експертно посещение на зам.-председателя на военния комитет на Северноатлантическия алианс ген.-лейт. Марк Шислер. Пресечната точка между всичките тези високопоставени визити са именно проблемите на сигурността и отбраната.


На Източния фронт – нещо ново

Генералният секретар на НАТО използва визитата си в София, за да анонсира как точно ще се случи подсилването на източния фланг на алианса покрай продължаващата сепаратистка криза в Украйна и набиращата мощ терористична организация ИДИЛ. "Ще разположим елементи за командване и управление в поне шест съюзнически държави в източната част на алианса – трите прибалтийски страни, Полша, Румъния и България. Сега обсъдихме с президента как точно ще се случи това. Този команден елемент ще бъде съставен както от български, така и от многонационален персонал на НАТО. Това ще е перманентно натовско присъствие в България и ще бъде много важна връзка между националната отбрана и натовските сили. Той ще подготвя учения, ще планира и ще бъде ключов елемент, ако отбраната трябва да се подсили", обяви Йенс Столтенберг след срещата си с президента Росен Плевнелиев в четвъртък.

Казано на по-достъпен език, това означава, че във всяка от изброените държави ще заработи щаб с офицери, към които, при внезапно възникване на криза бързо ще бъдат присъединявани цели войскови подразделения - най-вероятно специални части. Конкретно за България този команден елемент ще бъде с численост около 40 души – половината от които ще бъдат българи, а другата половина – военнослужещи от други съюзнически държави. Идеята на алианса, изглежда, е да не провокира твърде силно Москва, разполагайки перманентно свои части в близост до руската граница, но въпреки това да поддържа някаква готовност за реакция. В този контекст е и идеята за по-интензивни учения в тази част на Европа. "Ще видим по-засилено присъствие на НАТО на територията на източните съюзнически страни. На ротационен принцип ще имаме повече войски по суша, повече самолети във въздуха и повече кораби по море. Всичко това обаче ще има отбранителен характер", уточни генералният секретар на НАТО.



"Съгласихме се, че трябва да продължим да поддържаме НАТО като силен съюз. Най-високият ни приоритет е прилагането на т.нар. План за готовност за действие (Readiness Action Plan или RAP). Силите за незабавно действие и структурите за командване и управление в източната част на алианса са ключов елемент, като България има важна роля в това", коментира също така Столтенберг. Повече подробности за въпросните Сили за незабавно действие на НАТО ще бъдат обявени по време на срещата на военните министри от алианса, която ще се проведе на 5 февруари в Брюксел. Инициативата за създаването им бе лансирана по време на срещата на върха в Уелс - идеята е това да са специални части с численост от около 4000 души, които в рамките на броени часове да могат да се противопоставят срещу хибридни заплахи от типа на инвазията в Крим.

Какво се случва под повърхността

При посещението на Йенс Столтенберг в София отново бе поставен тежкият въпрос за недостатъчното финансиране на въоръжените сили, който за България стои изключително болезнено – вместо да увеличи отбранителните разходи до 1.5% от БВП, страната ни ги съкрати до около 1.1%. "Инвестициите в отбрана са предизвикателство за всички нас. Винаги е добре да дадеш парите за нещо друго, но сигурността има значение. И затова е важно всички съюзници да изпълнят обещаното в Уелс и да спрат съкращаването на бюджетите за отбрана", коментира по този повод Столтенберг. Президентът Плевнелиев от своя страна се позова на икономическата криза и на фалита на четвъртата по големина банка в страната (КТБ), но също така обяви, че бюджетът за отбрана ще бъде ревизиран и увеличен в средата на годината.

Когато става дума за финансирането на българските въоръжени сили обаче, далеч по-важни от изказванията на генералния секретар са разговорите, които текат на експертно ниво. Например от щаб-квартирата на НАТО действително са изразили безпокойство от факта, че българският военен бюджет е намален на нивата от 1996 г., но по-сериозното притеснение е било свързано с конкретния начин на управление на ресурсите в отбраната. Експертите на алианса са препотвърдили подкрепата си за националната програма "България в НАТО и Европейската отбрана 2020", приета по време на служебното правителство, като са препоръчали тя да бъде синхронизирана с намаления бюджет за тази година и да стартира ефективно от 2016 г.

По-интересна обаче е смесената натовска реакция по повод намеренията страната ни да иска безвъзмездна военна помощ. Оказва се, че от новоприетите членки на НАТО само България и Хърватия още не са намерили някаква формула да преустановят зависимостта си от руското въоръжение, което намалява шансовете на страната ни да успее да лансира някаква подобна съвместна инициатива между няколко държави от постсъветската зона. Някои от страните, с които са водени неофициални разговори, са изразили предпочитания към закупуване на ново оръжие, други използвали капацитета на своя военнопромишлен комплекс, за да поддържат наличната руска техника, а трети изтъкнали аргумента, че оръжейните системи "втора ръка" водят след себе си немалки последващи разходи. В този контекст желанието на България да получи даром ескадрила използвани изтребители може да се окаже по-тежка задача от очакваното.

Последното от своя страна също скоро може да се окаже проблем, защото от НАТО са изразили опасения относно ефективността на охраната на българското въздушно пространство. Препоръката е да се търси сътрудничество със съседни съюзнически държави. Това може да се наложи по-скоро от очакваното в контекста на намерението на военния министър Николай Ненчев да прекрати поддръжката на МиГ-29 заради раздути разходи от руска страна. Интересно е също така, че от алианса са изразили аргументи против българската идея за придобиване на многоцелеви изтребител, тъй като ще е твърде скъпо и ненужно за целите на колективната отбрана. Вместо това според тях страната ни трябва да се ориентира към закупуване на самолети, предназначени само за прихващане (т.е. за въздушен бой), евентуално с възможност за последващо добавяне на възможности за стрелба по наземни цели.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 783 прочитания

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 1704 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Росен Плевнелиев: Има ли политическа нестабилност, икономиката страда

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10