Кажи как искаш да гласуваш

Ако сте гражданин на Австралия и предстоят избори, ще получите плик с покана да упражните правото си на глас и предупреждение, че ако не го направите, ви чака глоба. Австралия е една от малкото страни в света заедно с още няколко от Латинска Америка, в които има задължителен вот и за отказ от гласуване се налага санкция. В останалите държави, където има такива правила, наказанията за неупражняване на правото на глас от години не се прилагат.

Въпросът за въвеждането на задължително гласуване у нас в частност и за това как да се променят правилата, така че да се сведе до минимум купеният и корпоративният вот и избирателите да имат право сами да решават кого точно да изберат, се поставя периодично през последните десетина години, но засега без резултат. През 2006 г. парламентът даже гласува вкарването на текст в изборния закон за задължителното гласуване, но той беше отхвърлен при гледането му в пленарната зала от депутатите. В края на управлението на тройната коалиция през 2009 г. беше въведен мажоритарен избор на 31 депутати, което тогава изигра лоша шега на БСП, защото донесе допълнителни мандати основно на ГЕРБ. Впоследствие при изработването на Изборния кодекс тогава управлящите от формацията на Борисов се отказаха от този вид избор.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Първият опит за цялостно решаване на проблемите с изборното законодателство чрез провеждането на национален референдум беше направен миналата година. Инициатор на допитването беше президентът Росен Плевнелиев, но предложението му да се свика референдум по предложените от него три въпроса – дали да има задължително гласуване, дали да се въведе електронно гласуване, както и дали част от народните представители да се избират мажоритарно, беше бламирано от тогава управляващите БСП и ДПС.

Мнозинство за референдума

При отчета на работата си за последните три години в сряда президентът Росен Плевнелиев заяви намерението си да внесе в парламента повторно предложението си за свикване на референдум за изборното законодателство. "Искам гласът на народа да бъде чут, а не купен. Над 570 хил. подписа бяха събрани от граждански инициативен комитет само за няколко седмици. За съжаление управляващите в 42-ото Народно събрание се направиха, че тези граждани не съществуват. Ще продължа и ще доведа докрай инициативата си", заяви той. Уточни и че предложението ще е по трите въпроса – дали да има задължителен вот, дали да се въведе електронно гласуване и дали част от депутатите да се избират мажоритарно. Като идеята е допитването да се проведе заедно с местните избори, които ще са през есента на тази година.



По всичко личи, че за разлика от предишния път, когато БСП и ДПС бламираха предложението му, този път инициативата за допитването ще успее, защото тя среща подкрепата и на четирите партии от мнозинството в парламента – ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Разликата между тях е само в нюансите. При откриването на парламентарната сесия преди две седмици председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че депутатите от партията ще подкрепят национално допитване за въвеждането на задължително гласуване. А впоследствие към това прибави и въвеждането на електронно гласуване за българите, които живеят в чужбина. Пред "Капитал" той уточни, че въпросът за мажоритарен вот не е обсъждан, но няма пречка също да стане предмет на допитването.

В предишния парламент ГЕРБ имаше предложения за промяна на Изборния кодекс, които включваха въвеждането на задължително гласуване, придружено с бонус от ваучер за 20 лв. за административни услуги за всеки, който е упражнил правото си на глас, електронно гласуване за българите в чужбина и мажоритарен избор на 32-ма народни представители. Според депутати от ГЕРБ Бойко Борисов имал резерви към задължителното гласуване, но се надяват "да го убедят" въпросът да влезе в допитването. "Против съм задължителните неща", заяви премиерът пред "Нова тв" преди десетина дни.

Партиите от РБ ще подкрепят решението за свикване на референдум заедно с местните избори, но имат резерви по отношение на задължителното гласуване. Съпредседателят на парламентарната група на реформаторите Найден Зеленогорски смята, че вменяването на задължение на избирателите може да има негативен ефект. "Задължението предизвиква конфронтационна реакция и може да се изрази в гласуване за всякакви партии или в невалидни бюлетини", казва той. Против задължителен вот са и от ДСБ. "Подкрепям референдума, но съм срещу въвеждането на задължителния вот, защото гласуването е право, а не задължение", каза лидерът на НПСД Корман Исмаилов. "За" референдум съм по този въпрос, но бих гласувал "против" задължителния вот", обобщи той.
Реформаторите обаче ще подкрепят електронното гласуване във вариант за всички избиратели, не само за българите, които живеят в чужбина.

Твърдо "за" въпрос за задължителното гласуване обаче са от Патриотичния фронт. Те дори се готвят да внесат такава промяна в Изборния кодекс с идеята такъв вот да има още на местните избори.

Депутатите от АБВ също ще подкрепят задължителното гласуване. "Аз имам вътрешна борба за задължителното гласуване, защото насила не се прави демокрация, но виждаме, че когато хората не искат да участват по причини, които са разбираеми, на практика изборът се прави от контролирания и купения вот", заяви неотдавна вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Със сигурност АБВ ще застане и зад въпроса за мажоритарния вот. "Ние предлагаме половината депутати да се излъчват от малки мажоритарни региони, другата половина да са от национални листи", каза Калфин.

"БСП би подкрепила референдум за задължително гласуване, но нека първо видим колко и какви въпроси ще предложат от мнозинството", каза пред "Капитал" Атанас Мерджанов.

Само идеи засега

"В момента политиците са само на ниво идеен проект какви въпроси да включва референдумът, без да са ясни техническите решения. И задължителното гласуване, и вотът по интернет, и мажоритарният избор могат да се реализират по няколко начина, а точно тези решения ще определят какъв е смисълът от това упражнение", казва проф. Димитър Димитров от СУ "Св. Климент Охридски", който беше в Гражданския борд за свободни и честни избори. "Има примерно няколко варианта на задължително гласуване – с някакви стимули ли ще бъде придружено или с наказание, дали ще се реализира през избирателните списъци, които ще са задължителни, и т.н. Гласуването по интернет също има няколко варианта. То за всички ли ще се отнася или само за избирателите в чужбина, ще се изисква ли предварителна регистрация и още куп други технически въпроси. Колко депутати ще се избират мажоритарно – може да са половината, но може и да са по-малко. Въвеждането на задължителен преференциален вот също е вид мажоритарен избор", казва той.

Дава пример и със задължителното гласуване, което по думите му всички смятат, че ще реши проблемите с купения и корпоративния вот, както и че ще намали драстично тежестта на ДПС. "Хората в избирателните списъци са около 6 800 000. Никъде обаче няма задължително гласуване за хора над 70 г., защото просто не е хуманно. В България те са над 1 000 000. В чужбина има около 500 000 – 600 000 души и ако те са регистрирани по постоянен адрес, ще са в списъците, обаче ако са по настоящ, няма да са. И ако не могат да гласуват по интернет, ще трябва да вземат самолета и да дойдат да гласуват, което е нереалистично. Има и около 200 000, които са абсолютно маргинализирани и просто няма да отидат да гласуват. Ако ги извадим от тези 6 800 000, ще сведем избирателите до около 4 700 000. На последните избори гласуваха около 3 500 000 души, а дали останалите ще отидат и колко от тях ще пуснат валиден глас, това също не е ясно", пресмята Димитров. Категоричен е, че задължителният вот ще намали тежестта на ДПС, но с около 5-6 мандата, защото във вота ще участва и контингент на движението, който сега не гласува. Скептична по отношение на ефекта върху ДПС от евентуален задължителен вот е и Геновева Петрова от "Алфа рисърч". "ДПС е партия, която винаги е успявала да си осигури необходимите гласове. В зависимост от това дали са й необходими по-малко гласове или повече", казва тя. И добавя, че резерв за движението при задължителен вот могат да бъдат освен гласовете на турците, които не гласуват за ДПС, така и ромските гласове. "При всички резерви към задължителното гласуване то има смисъл, доколкото е фактор срещу купения вот. Тежестта на този вот е доста голяма и така той може да бъде неутрализиран", смята Петрова.

Две цели

Отсега не може да се каже и дали референдумът ще бъде успешен, защото хората подкрепят в различна степен трите въпроса, които евентуално ще са предмет на допитването. Последното проучване по въпроса е отпреди година, когато темата беше актуална покрай внесеното от президента предложение за свикване на референдум. Тогава според проучването на "Алфа рисърч" 54% от хората са подкрепили идеята на Росен Плевнелиев за провеждането на референдум.
Тогава агенцията отчете, че най-сериозна поляризация има по въпроса за задължителното гласуване – 44% биха я подкрепили, а 35% го отхвърлят. Електронното гласуване събира подкрепата на 43% срещу 29% против. С най-висока степен на одобрение – 55%, е мажоритарният вот. Като привържениците му се разделят в предпочитанията си колко депутати да бъдат избирани така – 27% искат всички народни представители да се избират мажоритарно, а 28% са за част от тях.

Независимо обаче от това дали референдумът ще е успешен или не, самото му провеждане има краткосрочна и дългосрочна цел. Насрочването на допитване заедно с местния вот ще повиши избирателната активност на кметските избори. "Хубаво е да се провеждат референдуми, защото има въпроси, по които е добре да получават санкцията на обществото", смята Геновева Петрова. От ГЕРБ пък обясняват, че по-дългосрочната цел на референдума е да стане практика подобни национални допитвания да се провеждат с кметски, парламентарни и президентски избори. Дори обмислят да закрепят това и законодателно.

По темата работи Мартин Димитров

Плюсове и минуси Задължително гласуване: + Ще даде по-голяма легитимност на изборите, защото в тях ще участват повече хора + Ще обезсили купения и корпоративния вот +Ще намали тежестта на ДПС - Задължението да се гласува може да предизвика негативна реакция, изразяваща се в пускане на недействители бюлетини или гласуване за непопулярни партии - Работи за големите партии, защото при повече избиратели ще са необходими повече гласове за преминаване на изборната бариера - Ще намали тежестта на ДПС, но не драстично, най-вероятно с 5-6 мандата - Ако задължителното гласуване не е придружено с електронно гласуване, българите в чужбина трудно ще осъществят правото си на глас Електронно гласуване: + Ще даде възможност на избирателите в чужбина да гласуват, което ще увеличи избирателната активност + По-удобно е за гласуване, а може да се окаже и по-евтино - Трудно преодоляване на (неоснователните) страхове, че не се гарантира тайната на вота и така могат да се купуват повече страхове

Кога е валиден референдума Националният референдум се провежда на територията на България. Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предложение на свикване на национално допитване могат да правят не по-малко от една пета от народните представители (48), президента, Министерски съвет, инициативен комитет, събрал 200 000 или 500 000 подписа. Предложението по референдума е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от гласувалите в последните парламентарни избори и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. На последния вот за Народно събрание гласуваха 3 500 585 души. Когато в гласуването са участвали по-малко от гласувалите на последните избори, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася за разглеждане в парламента. Решението трябва да бъде обявено  в тримесечен срок.

Гласуването като задължение по света  В света има 32 държави, в които гласуването е задължително. Това са Австралия и повечето латиноамерикански страни. В пет държави - членки на ЕС, също има задължителен вот. В повечето от тях задължението за гласуване е придружено със санкция, обикновено глоба. Най-висок процент избирателна активност има в Австралия и Белгия, съответно над 93% в първия случай и около 90% във втория. Високият процент гласували в тези страни се обяснява с дългогодишната традиция на задължителния вот. В останалите държави статистиката сочи, че задължителният вот увеличава броя на гласувалите с между 5% и 15% в зависимост от готовността на органите да прилагат санкциите за негласуване. Мерките срещу негласувалите могат да варират от парични глоби и лишение от избирателни/социални права до затвор. Няма регистриран случай на лишаване от свобода в нито една от демократичните системи. А глобите в Белгия, Австралия, Гърция и Австрия са символични и човек трябва да е много упорит в отказа си да гласува, за да има проблем. В някои от тях наказания за негласуване не се прилагат от години, независимо че ги има в законодателството. В страни като Италия и Белгия е възможно да бъде ограничен достъпът до определени социални услуги - детски градини, социални помощи, както и възможността за прогрес в кариерата на публичните служители.