С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 25 яну 2015, 16:26, 9281 прочитания

КФН трябва да е обективна, а не избирателно да размахва бухалка

Доскорошният зам.-председател на регулатора Борислав Богоев пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"От началото на кризата с КТБ, а по-късно и с ПИБ председателят на Комисията за финансов надзор заема неадекватна позиция".
Борислав Богоев е заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор" от 15 юли 2010 г. до 27 януари 2014 г. Един от основателите на Комисията по ценните книжа и фондовите борси през 1996 г.,  където е директор на "Емитенти и публични емисии на ценни книжа". При основаването на КФН през 2003 г. е назначен за директор "Инвестиционни посредници". Работил е като брокер на ценни книжа, финансов консултант и изпълнителен директор на инвестиционен посредник. Магистър по икономика, специалност "Финанси" и дипломиран мениджър по финансов и банков мениджмънт в международния бизнес от УНСССпециализирал е регулация на капиталовия пазар в British Know How Fund, Cadogan Financial, London и ЦМП – София, Американската комисия по ценните книжа и борси, Франкфуртска фондова борса, Университета на Уисконсин и др.

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев твърди, че институцията няма вина за краха на КТБ, а тя се носи само от БНБ. Какво е могла да направи реално комисията във връзка с КТБ?
- КТБ е поднадзорно лице на КФН като инвестиционен посредник и публично дружество и твърдението на обратното е некомпетентност или желание за измъкване от отговорност. От началото на кризата с КТБ, а по-късно и с ПИБ Мавродиев заема неадекватна позиция – това са банки, питайте БНБ, ние банки не контролираме, вместо да потърси максимална координация с БНБ или да се възползва от правото си да свика Консултативния съвет по финансова стабилност. Вярно е, че КФН няма законови правомощия да упражнява надзор върху дейността на КТБ като търговска банка - по набиране на депозити и отпускане на кредити, но редица останали дейности се наблюдават от регулатора. Така например КФН трябва да следи дали КТБ разкрива своевременно информация на инвеститорите, които са си купили акции в дружеството. По-важното е, че регулаторът е длъжен да следи и за качеството на тази информация. Всички отчети на КТБ също преминават под контрола на КФН.


Огромната вина на двата регулатора е в това, че действаха и действат и в момента некоординирано по отношение на банките в качеството им на такива и на инвестиционни посредници, публични дружества и емитенти. Това се открои много ярко и при "паниката" около ПИБ. Всяка коза за свой крак. Разнопосочни послания от двата регулатора, несъгласувани предложения за законодателни промени, налагането на санкции на всяка цена вместо координация и отговорно поведение от страна на двата регулатора.
 
Тоест инвеститорите са си дали парите, вярвайки и на "обективната" преценка на небанковия регулатор?
- Освен акциите на КТБ, търгувани на БФБ, банката чрез специално създадено дружество (SPV) издаде емисия необезпечени облигации за около 150 млн. долара на Ирландската фондова борса. Тези инструменти на обща стойност от около 1 млрд. лева се купуват и от институционални инвеститори – управляващи дружества и договорни фондове, българските пенсионноосигурителни дружества и застрахователи. Те също са под надзора на КФН. Нали разбирате, че голяма част от тези средства са загубени вече. Те в момента са притежатели на джънк книжа и сега миноритарните акционери и облигационерите няма да вземат почти нищо. Собствениците на дялове, осигурените и застрахованите лица в тези дружества, също са ощетени. Нека си припомним как миналата година КФН наложи няколко принудителни административни мерки срещу две пенсионни компании - "Доверие" и "Алианц България", защото инвестирали в "лоши" активи. Отделен е въпросът, доколко тези мерки бяха необходими, но дава пример, че КФН разполага с нужния инструментариум и има необходимата власт да наказва. Но наказва не за да регулира пазара и да защити инвеститорите, а по някаква друга неясна логика.
 
Как е трябвало да си взаимодействат КФН и БНБ?
- При последното увеличение на капитала на КТБ през борсата новите акции са записани от компании, финансирани от самата нея - това по същество е кухо увеличение, което превръща депозити в капитал. Съгласно Закона за кредитните институции БНБ е била длъжна да провери произхода и източниците на средствата за увеличение на капитала преди вписването на новия капитал в Търговския регистър. Безспорен е фактът, че пирамидалната структура на КТБ се е развила "в двора" на БНБ, но цялата информация, която е постъпвала и в КФН, е показвала ясно на небанковия финансов регулатор, че са налице индикации, във връзка с които следва да се предприемат съвместни действия с БНБ по отношения на проверката на тези твърдения. И тук не говорим за нередностите в публичното дружество КТБ с емитента на облигации КТБ или с инвестиционния посредник КТБ. Дори и да няма пряка възможност да влияе на банката КФН трябва да съобщи на БНБ, че е забелязала нещо, което им е направило впечатление. Има член в Закона за Комисията за финансов надзор (чл. 31), който урежда статута на Консултативен съвет по финансова стабилност. В него членуват председателят на КФН, управителят на БНБ и министърът на финансите. Този орган съдейства за сътрудничество и координация между действията на членовете на съвета. Консултативният съвет трябва да се събира периодично, но може да бъде свикан по искане на някои от членовете си. Липсата на обмен на информация и общи действия по отношение на КТБ означава, че или съветът не е заседавал в нарушение на закона, или че никой от първите мъже в държавата по отношение на финансите, не е обелил дума за КТБ и ПИБ, докато са работили. 

Изводът е, че кризата с КТБ и последвалата паника около ПИБ показа, че системата на надзор на банков и небанков сектор е неефективна, защото липсва каквито и да било координация и съгласуваност в действията на надзорите, а КСФС е недействащ орган. Например в разгара на кризата КСФС (Чобанов, Искров и Мавродиев) се събраха не да търсят изход и да предложат решение, а да подкрепят идеята на Искров, Цонев и Мавродиев бързите кредити да преминат от контрола на БНБ към КФН. Което е абсурдно на фона на ситуацията, в която се намираше финансовият сектор.

Това даде да се разбере и надявам се, че законодателният орган го е проумял, че е необходима категорична, ясна и бърза реформа на двата регулатора - обединяването им извън шапката на БНБ по модел на Германия, Австрия и още 12 страни в Европа и разработването на концепция и политика за развитие на финнсовия пазар до 2020 г., като се отчетат грешките и се признаят напредъкът и крачките в правилна посока. И всяко избрано ръководство на финансовите регулатори оттук нататък да надгражда тези концепции и политика.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци 1 Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци

Управляващата коалиция не изпрати представители на срещата за изборния процес при президента

17 яну 2020, 875 прочитания

Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете 3 Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете

Как информацията за това какви отпадъци и кой ги внася в България се оказа най-пазената тайна в държавата

17 яну 2020, 1413 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 2442 прочитания

17 яну 2020, 1631 прочитания

17 яну 2020, 1549 прочитания

17 яну 2020, 1404 прочитания

17 яну 2020, 1340 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Горанов готов на по-либерален модел пенсионно осигуряване

Финансовият министър предлага право на многократен избор между универсалните фондове и НОИ

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10