Големите компании могат да получат енергийна отстъпка

"Това, което обмисляме, е праг за големите индустриални компании, отвъд който те ще бъдат освободени от плащания на добавки за зелена енергия. Прагът обаче ще бъде много висок, така че от него няма да могат да се възползват много компании, за да не увеличаваме дефицита в енергетиката. Той ще даде увереност на големите предприятия, че за в бъдеще няма да имат резки и изненадващи увеличения на плащанията", коментира Делян Добрев за "Капитал Daily".

Според неофициални източници идеята е прагът да бъде 9 млн. лв., при положение че най-големият индустриален консуматор в момента плаща около 9.5 млн. лв. надбавки за зелена и кафява енергия годишно. Това означава, че от мярката ще се възползват не повече от 5-6 предприятия.

Ако управляващите действително одобрят такъв таван, това означава, че от общо 100 млн. лв., които плащат за добавките 20-те най-големи предприятия, ще бъдат спестени около 5-6 млн. лв.

Кой ще бъде засегнат

Засегнати от мярката реално ще бъдат големите индустриални предприятия от черната и цветната металургия, химическата, циментовата промишленост и др. Причината е, че подобни производствени предприятия са високо енергоемки. Стойността на електроенергията от крайната цена на продукцията при цветната металургия например достига 40%, коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). По думите му това са предприятия, които генерират приходи от 10 млрд. лв. годишно, създават много работни места и висока добавена стойност и които могат да бъдат облекчени поне частично, за да не се наложи да местят производствата си в трети страни, в които няма изисквания за плащане на такси за зелена и кафява енергия. Идеята за намаляване на въпросните добавки беше предложена от БФИЕК още през 2012 г.

В интервю за "Преса" икономическият министър Божидар Лукарски коментира, че в България високата цена на промишления ток компенсира по-ниската за битовите потребители и това се прилага като една социална мярка. "Може би малко хора знаят, че у нас цената на електроенергията за индустрията е по-висока от тази в почти всички страни в ЕС. Това тормози българските предприемачи и се стига дотам, че някои се готвят да правят нови производства в Германия и САЩ, а не у нас", допълва той. Затова миналата година "Аурубис" например са смятали да открият нова голяма производствена мощност в Пирдоп, но високата цена на тока е променила намеренията им и сега тя е направена в Хамбург, а не в Средногорието, е коментирал още Луларски.

По данни на "Евростат" електроенергията за бизнеса у нас е двойно по-евтина от тази в Германия, представители на тежката индустрия в България обаче посочват други изчисления, според които тя е една от най-скъпите в ЕС.

Подобни примери

Въвеждането на такъв модел няма да е прецедент за ЕС, тъй като в повечето страни членки има подобни механизми. Вариантът, който се обмисля в България, например прилича на моделите, използвани в Гърция, Белгия и Франция. За да стане това възможно обаче, страната ни трябва да получи одобрение от ЕК. В противен случай мярката може да бъде сметната за неправомерна държавна помощ и на страната ни да бъде наложена санкция. Засега страната не е нотифицирала Брюксел за стъпката.

Германия и Австрия вече имат горчив опит в това отношение. Австрийският модел беше изцяло отхвърлен от Европейската комисия през 2011 г., а в края на миналата година ЕК излезе с решение, според което облекченията, дадени на енергоемките предприятия в Германия, са били твърде високи през 2012 и 2013 г., което им е дало неправомерно предимство спрямо техните конкуренти в ЕС. Поради тази причина около 350 предприятия трябва да платят допълнително общо около 30 млн. евро за добавките през този период. След 2012 г. Германия променя модела на субсидия, като само предприятия, при които поне 20% от добавената стойност на продуктите им са разходи за електроенергия, могат да се възползват от нея.