Коментари Daily 26 януари - Гръцкият Tipping Point
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 26 януари - Гръцкият Tipping Point

Основният въпрос е дали Алексис Ципрас ще се окаже по-умерен, когато започне да управлява Ройтерс

Коментари Daily 26 януари - Гръцкият Tipping Point

И още: Ще има ли Grexit; Българските СИРИЗИ; Кой двор ни е разграден; Новото питане до КС - условие за бъдещ произвол

6351 прочитания

Основният въпрос е дали Алексис Ципрас ще се окаже по-умерен, когато започне да управлява Ройтерс

© MARKO DJURICA


Европа и победата на СИРИЗА

Гръцкият Tipping Point

От  коментари в западната преса след победата на крайнолявата партия на Алексис Ципрас в Гърция

"Уолстрийт джърнъл": Окуражаващо за радикалните партии

Гръцките гласоподаватели дадоха властта на радикална лява партия - това е народен бунт срещу горчивото икономическо лекарство, което страната преглъща в продължение на  пет години заедно с порицанието на европейските страни, които й го предписаха.

Победата на СИРИЗА, в която мнозина се определят като марксисти,  предвещава силно разбъркване на политическия ред в Европа, който преди десетилетия се намести в ортодоксален центризъм. Тя ще окуражи и други радикални партии - от крайнодесния Национален фронт във Франция до новосформираната лява партия "Подемос" в Испания, ускорявайки челния сблъсък на Гърция с Германия и другите й спасители от еврозоната.

"Файненшъл таймс": Въпросът е Лула или Чавес

Дали лидерът на СИРИЗА Ципрас ще се окаже Лула или Чавес? Ципрас водеше предизборната си кампания като радикал, но е възможно да управлява като прагматик. Главният въпрос, на който все още не може да се даде окончателен отговор, е дали Ципрас ще се окаже по-умерен, когато започне да управлява, и склонен да сключи сделки с кредиторите на Гърция.

В последните три години той звучеше понякога като покойния венецуелски президент Уго Чавес, а друг път като бившия президент на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва, който след като дойде на власт, управляваше като реформатор, а не като ляв радикал. 

"Вашингтон пост": Мащабно предизвикателство пред кредиторите

Ципрас водеше предизборната си кампания с приповдигната, но не особено реалистична платформа за съживяване на пострадалата икономика на Гърция, предвиждаща увеличаване на държавните стимули. Той обеща да върне на работа съкратените работници, да повиши минималната заплата, да разшири достъпа до здравното осигуряване, както и даде ток на домакинства, които не могат да си го позволят.

Тези обещания отекнаха могъщо в страната след години на съкращения и рецесия. Избирането на първото ляво радикално правителство в историята на ЕС обаче е мащабно предизвикателство за международните кредитори, които отпуснаха на Гърция финансова помощ от 284 милиарда долара под условието страната да ограничи раздутите си държавни разходи.

"Ню Йорк таймс": Повратен момент в Европа

Победата на СИРИЗА е повратен момент в Европа. Продължителният икономически спад породи популистки реакции от Франция до Испания и Италия. Все повече избиратели отхвърлят политиките, които изискват жертви за покриване на исканията на кредиторите, но не са осигурили повече работни места и благоденствие. СИРИЗА става първата противопоставяща се на бюджетните икономии партия, която идва на власт в страна от еврозоната, разбивайки двупартийния модел, който господстваше в гръцката политика от четири десетилетия.

"Дейли телеграф": Сбор от комунисти, маоисти и социалисти

Партията СИРИЗА е разнороден сбор от комунисти, маоисти и социалисти и иска да отмени петте години на политика на бюджетни икономии и да анулира голяма част от дълга на Гърция. Неговият  размер е 320 милиарда евро, което прави над 175 процента от БВП, или по близо 30 000 евро на всеки гръцки гражданин.

Ако тези заплахи се изпълнят, членството на Гърция в еврозоната може да се постави под въпрос.

Ще има ли Grexit

Евентуално излизане от еврозоната може да увлече и други "периферни" държави

От коментар на икономиста Мохамед ел Ериан пред агенция "Блумбърг"

Икономическият и социалният гняв и безсилието на гръцкия народ е основният фактор, който изведе крайнолявата партия на водещата позиция в гръцката политика. СИРИЗА обеща нов икономически модел, който да сложи край на годините на лишения, недонесли никакъв смислен резултат засега, а тъй като лидерът Алексис Ципрас често критикуваше и политиката на Германия към страната, много гърци разчетоха партията му като реална алтернатива.

Обещанията на СИРИЗА обаче означават, че Гърция може да напусне еврозоната. Това ще доведе до връщане на драхмата, прекъсване на достъпа до финансиране от ЕЦБ, както и намаляване на финансовата помощ от ЕС и МВФ. Евентуален Grexit ще значи и че някои други държави от еврозоната може да обмислят такъв сценарий.

Щетите от напускане на Гърция днес ще са по-малки заради големите усилия, положени в последните години за засилване на институциите, регионалните финансови механизми и банките. Вероятно ще започне значителна продажба на европейски активи, в това число и ценни книжа. Доходността по държавните облигации ще намалее, а цената на ценните книжа на другите "периферни" държави като Италия, Португалия и Испания ще спадне.

Не е изключено еврото да поевтинее до нива, невиждани през последните 11 години. Най-големият натиск ще бъде върху гръцките пазари, като рискът от изтегляне на капитали от страната и стрес върху банковата система заради масово теглене на депозити ще се увеличи значително.

Сценарият Grexit далеч не е неизбежен, при условие че Ципрас вземе мерки, за да успокои пазарите с обещания за структурни реформи и провеждане на нови преговори с кредиторите на страната.

Победата на СИРИЗА трябва да се разглежда като белег за възхода на "нетрадиционните" партии в Европа. Много вероятно е ниският растеж, високата безработица и социалните проблеми да накарат хората в много европейски държави да подкрепят различни радикални партии вместо партиите на сегашния ред.

Коментар+

Българските "Сиризи"

От коментар на Иван Бедров в clubz.bg

В последните часове ни заливат черните прогнози. И това изглежда естествено на фона на предизборните заявки на бъдещия премиер Алексис Ципрас: да увеличи държавните разходи, да оспори размера на гръцкия дълг, да национализира това-онова, да увеличи данъците на по-богатите и т.н. И всичко това в държава, която от години живее на системи, по които от Европа текат милиарди евро. Разумните и подредените от Северозападна Европа имат на какво да се изненадват – как така огромна част от гласоподавателите избраха радикален популист, чиято програма е гарантирано неизпълнима?! Обнадеждени, че може някоя друга европейска нация да се окаже по-бедна от българската, ние сме по-добри в подигравките – колко торби с драхми щяло да струва едно узо, кои "изконни български земи" сме щели да си изкупим на безценица и т.н.

Преди да се подиграем на гръцкия избирател обаче, нека погледнем българския. Преди по-малко от четири месеца 150 хил. българи гласуваха за национализация и изгонване на всички чужди фирми, трикратно увеличение на минималната работна заплата и "да си приберем всичкото злато". Други 200 хил. - за безплатни зъбни протези на пенсионерите, безплатни таблети и пак трикратно увеличение на МРЗ. Едни други почти 250 хил. - за построяване на сегрегационни лагери за циганите.

Продължаваме напред: почти 220 хил. българи отидоха да гласуват, но така и не успяха да научат как гласът им бе обявен за недействителен. Отделно още десетки хиляди изпратиха в парламента по някоя Анна Баракова, защото така и не разбраха разликата между квадратче и кръгче. Други половин милион редовно си гласуват за една военизирана корпорация, чиято върхушка колекционира диаманти. Толкова останаха и тези, които гласуват за държавни заводи и данъци за богатите. И все ги лъжат.

СИРИЗА печели всички избори в България, а единствената причина досега да не е изкристализирала в самостоятелно мнозинство е, че и Бареков, и Сидеров, и другите като тях са много по-некачествени от Ципрас.

Така че късмет на гърците. Те са измислили демокрацията, нека си я ползват. Нейно особено ценно качество е, че дава възможност на всеки да изпита на гърба си отговорността от собствения си избор. И докато те постепенно се разочароват, добре е ние по-често да се присещаме за какво правим своя.

Позиция

Кой двор ни е разграден

От коментар на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

Преди година ГЕРБ внесоха сигнал до главния прокурор да се провери как се изразходват средствата и как са избрани фирмите - изпълнители на 32-километровата гранична телена ограда, която трябваше да попречи на бежанците да преминават в България турска страна. Седмици наред от парламентарната трибуна и от телевизионния екран нейни представители се възмущаваха от "липсата на прозрачност" и повтаряха думи като "далавера" и "кражба".

Съмненията им не бяха лишени от основания. Заради изключителната "спешност" на заданието възложителите му се възползваха от вратичката в Закона за обществените поръчки, която дава възможност да се избегне конкурсната процедура при "възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия". Така изпълнителите бяха "избрани" без конкурс и дори "без обявление", а чрез пряко договаряне въз основа на доста странно "маркетингово проучване на пазара", продължило само един ден.

За сметка на това "неотложните действия" около оградата продължиха цели 10 месеца. Горе-долу толкова време щеше да е нужно и при един добре организиран открит конкурс. Междувременно предварително обявената цена някак си набъбна почти двойно. После самият тогавашен премиер призна, че "сметката е била надписана". Не е известно да има виновни за това. Не е известно и какви са последствията от внесения в прокуратурата сигнал. И ето че година по-късно неговите автори, вече от позицията на управляващи, подкрепени от коалиционните си партньори, правят същото, искайки да строят "на тъмно", без открита състезателна процедура за избор на изпълнители, нови 82 километра от оградата.

Най-малкото, което може да се каже по този повод, е, че той е поредният пример за грозната българска практика, когато си на власт, да правиш онова, от което си се оплаквал, докато си бил в опозиция. Тази проява на политическо двуличие и безпринципност системно подкопава държавността, като задълбочава недоверието и отвращението от политиката.

Защото първостепенен въпрос на националната сигурност все пак не са бежанците, а спазването на законите и правилата. България е "разграден двор" преди всичко заради беззаконието, а не защото няма телени огради по границите си.

Новото питане до КС

Условие за бъдещ произвол

От анализ на Стефан Попов, директор на фондацията "РискМонитор", в "Медиапул"

Нов конституционноправен абсурд ще бъде сътворен, ако Конституционният съд (КС) реши, че е допустимо да отговаря на въпроса на Върховния касационен съд (ВКС) за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от конституцията. Той се отнася до граждански сдружения и постановява следното: "Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии."

Самата идея да се дава задължително тълкуване на този член е недопустима за здравия разум. България има тежки прецеденти с подобни решения. През 2003 г. КС даде тълкуване на израза "форма на държавно управление" по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, извършвайки нещо като покушение върху самата конституционна идея - с решението, че тя се свежда до възможностите парламентарна република, президентска република и монархия. То беше наречено "разширително", а КС се ангажира и с интерпретацията, че "формата на държавно управление" включва всички конституционно определени органи на държавно управление.

Така имагинерната конструкция "Велико народно събрание" бе превърната в основен фактор на конституционния процес и по този начин го блокира. Едва ли има днес юрист, който да не разбира каква вреда бе нанесена.

Питането за тълкуване на чл. 12, ал. 2 е структурно аналогично на питането от 2003 г. и ще има подобни следствия, ако бъде допуснато. Тук веднага може да се каже, че да извършваш "политическа дейност", но да нямаш "политически цели" е абсурдна пропозиция. Може да се пита какви са политическите цели, но дали имаш или нямаш "цели" изобщо в една дейност, която е "политическа" в широк мисъл, е безсмислено питане. Политическа цел в тесен смисъл е вземането на властта. Тази възможност изисква политическа партия и съответна регистрация по критерии, режим на контрол, финансиране, отчетност и прочие.

Оттам нататък обаче всяка дейност от публичния ред може да се определи като политическа дейност. Всяка дейност, засягаща живота на полиса, е политическа дейност. ВКС посочва примери с териториална цялост, унитарен характер на държавата, единството на нацията (каквото и да означава тази мъглявина), осъществяване и ограничаване на държавния суверенитет. И пита може ли "граждански сдружения" да се занимават с тези върховни въпроси на държавността.

С тези въпроси на държавността, строго погледнато, и партиите не могат да си поставят "политически цели" и да развиват "политическа дейност" за разграждане на конституционните устои. В този смисъл каква е разликата между партия и "гражданско сдружение".

В цялата съвкупност от неправителствени организации значителната част се занимават с политически въпроси по директен начин. И няма как да е иначе. Всеки обществено значим въпрос има преки или косвени политически импликации. А в специализирани НПО-та (наричани в САЩ тинк-танкове, а в Европа институти за публични политики) това е централно занимание. Излишно е с детски примери и картинки да обяснявам как подобно на 2003 г. тълкуване може да доведе до каквото властта в момента си пожелае.

Единственото смислено тълкуване е не разширително, а крайно тясно и свързано с аспирациите към властта. Организации, изобщо групи хора, които целят вземане на държавната власт, имат и "политическа цел" в този тесен смисъл, трябва да се регистрират като партии. Всичко друго е условие за произвол.

Европа и победата на СИРИЗА


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Мисля че "Файнаншъл Таймс" са най-близо до отговора и че Ципрас ще избере пътя на Лула ако му бъде дадена възможност. Опитите да се представи Гърция като сборище от малоумници са парадоксални. За разлика от нас те не познават друга система освен капитализма и доста добре използваха тази система в своя полза когато имаше възможност. Историята за лудия и зелника. Сега ще се борят за смекчаване на условията , но не и за излизане от системата на Еврозоната. В това ще им помогне и Германия, и останалите "стари" членове изправени пред плашещи решения за банкрут с "домино ефект".

  • 2
    historama avatar :-|
    historama

    Я си представете някой кандидат-депутат в друга страна на Европа като Бареков-като шеф на сръбска скара да пече кебапчета, и гласоподавателите му с надумкани коремчета отиват и гласуват за него.
    Щяхме да се смеем, нали!
    А за Булгаристан това е нормално.

  • 3
    dedo_uluk avatar :-|
    Бай Благой

    До коментар [#1] от "daskal1":

    За разлика от нас те не познават друга система освен капитализма и доста добре използваха тази система в своя полза когато имаше възможност.

    Това тяхното никога не е имало нищо общо с капиталиъм.

    Ditto за използването при възможност.

  • 4
    dnk avatar :-|
    dnk

    До коментар [#1] от "daskal1":

    До коментар [#3] от "Бай Благой":

    И аз мисля, че там капитализъм не е имало. След режимът на полковниците влизат в нещо евро-плюскализъм, т.е. те плюскат а друг плаща. Донякъде ги разбирам защо се възмущават - трудно се отвиква от 30 години хрантутене.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#3] от "Бай Благой":
    До коментар [#4] от "dnk":

    Разбирам ви, но от страна на българи звучи като "гроздето е кисело". Защо всички като че ли чакаме на формулата "едни пари' от Европа? какво в момента се прави без Европейски фондове? Е, закъсняхме за баницата с по 3,000 евро заплата и 1,500 пенсия, или с пенсионирането на фризьорките на млада възраст, но това си е като приказката за лудия и зелника. И когато в България услугите в туризма станат на нивото на Гърция, тогава можем да говорим че и ние сме в реален, а не бандитски капитализъм. Или пък едни нормални избори...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK