С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 яну 2015, 20:00, 3934 прочитания

Коментари Daily 27 януари - Ще падне ли и ВКС в ръцете на "Кой"

И още: Покерът с Алексис Ципрас; Ще се превърне ли бунтът в управление; Уроци за местните демагози; Членството в еврозоната не е панацея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ключов избор

Ще падне ли и ВКС в ръцете на "Кой"


От коментар на Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи, в "Дневник"

Тази седмица предстои да се извърши може би най-важният избор в съдебната система - за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Заедно с председателя на Върховния административен съд и главния прокурор той е третият с най-дълъг мандат в съдебната власт - 7 години, надхвърлящ мандатите на останалите власти. 

Тези седем години дават възможност на председателя на ВКС с поведението и примера си да наложи модел, който да започне изчистването отвътре на системата, връщането на самочувствието на съдиите и престижа на професията. Но всичко зависи от това как ще гласуват членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и дали ще могат да надскочат персоналните си зависимости.



Председателят на ВКС е всъщност "най-големият" в съдебната власт, защото той ръководи най-висшата и последна инстанция, чиито решения са окончателни, а тълкувателните ѝ налагат стандартите в правораздаването и могат да определят политиката - в смисъла на определяне на правила и процедури, на съдилищата по един или друг тип дела.

Затова има огромно значение кой ще бъде избран и е изключително важно личността да е безспорен професионалист, познаващ отвътре и в детайли работата на съда, в състояние да обединява гилдията и да респектира със знания, идеи и почтеност.

Като ръководител на една от институциите, които могат да сезират Конституционния съд, председателят на ВКС може съвсем реално да влияе върху обществените отношения в страната. Съдебната власт е именно този коригиращ механизъм, който може да предотврати злоупотребата с власт и да възстанови справедливостта. Затова залогът е толкова висок – или ще се направи решителна крачка към промяна, върховната инстанция ще "падне" в битката за окончателното овладяване на системата.

Първият опит за избор на председател на ВКС през септември миналата година не доведе до резултат, защото се блъсна в стената от страх, зависимости и обвързаности сред членовете на ВСС, която им попречи да съберат нужните 17 гласа. За съжаление работата и на този, втори, съдебен съвет е белязана от непотизъм, конфликт на интереси, безпардонно заобикаляне на правила и промяна на процедури, съпроводени с изключително плоски обяснения за негласуване или прегласуване на кандидати.

Вместо да осигурява независимостта на съдебната власт, ВСС усърдно работи за попълване на лидерските позиции в съдебната власт със зависими магистрати. И в дъното на всичко това е страхът да се изправиш и да гласуваш обективно, да надскочиш елементарния частен интерес и да мислиш в перспектива и с убеденост, че действията сега са инвестиция в бъдещото отношение към съдебната власт.

Най-притеснително обаче е откровеното нежелание за еманципация от модела "Кой" и за крепене на статукво, което работи в защита на интересите на едно организирано малцинство за сметка на мнозинството. И всичко това, облечено в полирани фрази за "укрепване на държавността". А нещата могат да бъдат съвсем прости. Необходимо е единствено да се спазват конституцията и законите на страната.

На 29 януари ВСС има редкия шанс да го направи. И по този начин да се превърне от лош модел в пример.

След победата на СИРИЗА

Покерът с Алексис Ципрас
ЕС трябва бързо да приземи гръцките очаквания за нови подаръци.

Фотограф: Marko Djurica
От коментар на Барбара Вазел за Deutsche Welle

Победителят на изборите в Гърция в неделя действа бързо, обещавайки да представи новия кабинет още във вторник. Това ще отвори пътя за нови преговори с кредиторите от омразната тройка (ЕК, ЕЦБ и МВФ). Алексис Ципрас обяви, че си поставя за цел да освободи Гърция от бремето на дълговете, да я отърси от мерките за икономии, да прогони от страната финансовите контрольори, но в същото време и да иска от европейците нови финансови помощи. Като последното той нарича "солидарност". Всичко това едва ли може да бъде квалифицирано по друг начин освен като нахалство.

Очертават се интересни месеци на разговори между новия премиер в Атина и държавите от еврозоната. В този покер ще се изискват доста търпение и сигурна ръка. Затова и финансовите министри в Брюксел засега проявяват демонстративно спокойствие: нека изчакаме съставянето на правителство в Атина, за да видим какви искания ще ни поднесат, казват те. МВФ вече заяви ясно, че не може да става и дума за някакво опрощаване на дългове. ЕЦБ гледа на нещата по същия начин. Подобни сигнали пристигат и от еврокомисията, както и от федералното правителство в Берлин, смятано от гърците за основен "виновник" за сегашното им състояние.

При това дълговете в размер на 175% от БВП на страната не са основният проблем на Гърция, защото в момента тя почти не плаща нищо по главницата. А и лихвите, които плаща, бяха понижени в резултат на договорените преди това отстъпки до 2,4%, с което станаха дори по-ниски от тези за Германия. Атина обаче има задължения към МВФ, който засега не реагира на политическите заплахи на държавите кредиторки.

По време на кампанията Ципрас даде на гърците много, включително и утопични обещания - щедра социална програма заедно с премахване на предишните мерки за икономии, ново опрощаване на дълговете, пълна национална независимост, по-нататъшно финансиране от Европа и оставането на Гърция в еврозоната. Дори повечето да мине за чиста предизборна реторика, остават доста неща, които са напълно неизпълними. И финансовите министри от ЕС трябва бързо да "приземят" гръцките мечтания за нови подаръци.

Лидерът на СИРИЗА никога не е упражнявал гражданска професия, но се прочу с безогледния начин на кариерното си издигане от редиците на левите партии. Той е от онзи сорт политици, на които не може де се има и грам доверие. За това говори и фактът, че не би се посвенил да състави правителство с подкрепата на десните екстремисти от Партията на независимите гърци, пропагандираща антимиграционна и расистка политика. Подобно правителство може да създаде сериозна опасност за Европа не само в сферата на финансовата политика.

Много коментатори предполагат, че сравнително скоро в Атина ще се завърне икономическото благоразумие и готовността за компромиси. Но дали тази надежда не е илюзорна? По всички личи, че Ципрас е особено ловък играч на покер, който е готов безскрупулно да използва даденото му в аванс доверие. Страните от еврозоната би трябвало постепенно да свикват с мисълта, че в един момент може да се окаже по-умно да затворят вратата пред Гърция, вместо да й правят по-нататъшни отстъпки.

Дотам обаче все още не се е стигнало. Първо трябва да се види как Атина спазва удължените срокове за последното разсрочено плащане, които са обвързани с проверка на икономическия напредък на страната. Гръцкото правителство чака още 7 млрд. евро от общата помощна програма на ЕС и МВФ и ще трябва да демонстрира политическа воля. Едва тогава ще знаем какво можем да очакваме.



Ще се превърне ли бунтът в управление

От статия за гръцките избори във в. "Гардиън"

Алексис Ципрас, 40-годишният бивш активист на младежкото комунистическо движение, студентски лидер, атеист и популист, изглежда решен да разтърси не само гръцката политика, но и цяла Европа.

Мнозина ще трябва да приемат, че радикалите от лявата СИРИЗА в партньорство с десните популисти от "Независими гърци" ще вършат нещата по съвсем различен начин. При управлението им ще бъдат поставени под въпрос условия, които досега са смятани за фундаментални и в Гърция, и в еврозоната – бюджетните икономии и фискалната дисциплина.

Комбинирайки дързост и харизма, Ципрас се превърна от не особено познат гръцки политик до обект на сериозни притеснения за големите играчи в ЕС. Самият той казва, че мишената му е "меркелизмът".

Когато Гърция попадна във водовъртежа на икономическата криза, нямаше почти никакви знаци, че младият почитател на Ернесто "Че" Гевара (по-малкият от двамата синове на Ципрас се казва Ернесто) ще се превърне в ключов фактор в династичната политика на Атина и оплетените й интереси. Най-малкото заради недостатъчния му опит.

Той обаче триумфира на фона на кризата повече от всеки друг гръцки политик - с реторика за бюджетните икономии, която ставаше все по-остра, а самият той – все по-уверен като политик. "Въпреки че е пленник на собствената си реторика, той е много добър в отблъскването на критиката", казва Елени Панагиотеа от института "Елиамеп".

Ципрас нарича отношението на "тройката" към Гърция фискален "уотърбординг" (метод за мъчение при разпити, при който изливането на вода върху кърпа на лицето създава усещане за удавяне – бел.ред.) и твърди, че наложените мерки са довели до хуманитарна криза в Гърция.

Роден в покрайнините на Атина четири дни след падането на военната хунта – на 28 юли 1974 г., учил строително инженерство, той влиза в политиката и заради недоволството от едно общество, което изглежда силно загнило. Почитатели на Ципрас стават все повече хора от средната класа, въпреки че ядрото на избирателите му са масово безработни младежи.

За немалкото си критици той е опасен самовлюбен, със слаби познания за икономиката. По време на кампанията лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос го сравни с Хари Потър - тъй като обещанията му могат да бъдат изпълнени само във фантастична реалност.

Предимство му е, че досега не е бил на власт.  "Предизвикателството пред Ципрас е да превърне бунта в управляваща партия", коментира Денис Макшейн, бивш британски министър по европейските въпроси.

На изток от Калотина

Уроци за местните демагози

От коментар на Дияна Костова в webcafe.bg

Докато на запад от Калотина се чува полифонично "венсеремос", примесено с чистосърдечен ужас от апокалиптичния потенциал на политическата ситуация у комшиите, тук, в София, е пълно мъртвило.

Само че изборите в Гърция ще се окажат много важни за България, защото показаха нагледно къде бъркаме всички - и народът, и народните трибуни. Без претенции за изчерпателност - уроци като за български демагози (в античния смисъл на думата - "водачи на народа"):

1. Не става само с тояга.
Много важен урок за плеядата звездни представители на българската монетарна школа, която или затяга колана, или генерира рекордни дългове. Гръцкият урок накратко - трупането на борчове не е богатство, както и съкращенията не са реформи.

2. Традиционните леви/десни партии са застрашен вид.
Ако традиционните леви/десни лидери не научат поуката от гръцкия урок, рискуват да изчезнат на принципа на естествения отбор.

3. Това, което популистът може да обещае, никой не може да го изпълни.
Електоратът има онова неприятно качество, че е твърде злопаметен към неспазените обещания, макар че проявява тревожно нисък праг на самокритичност към лошия си вкус.

4. Задължителното гласуване не решава проблемите.
Нито всички гърци отидоха до урните (само 63.9%), нито изборът стана по-качествен. Просто процедурата е инструмент, а не решение.


Членството в еврозоната не е панацея
От интервю с Илиян Василев в offnews.bg

Проблемът за членството ни в еврозоната не е академичен или привилегия на неколцина просветени и професионално ангажирани с това политици или експерти. Крайно време е да провеждаме пълноценни и информирани дебати, в които и управляващи, и управлявани да намерят оптималното съчетание на цели, интереси и ресурси.

Членството в еврозоната е логично, но не е панацея и е свързано с редица неблагоприятни възможни последствия - особено при нереформирани базови системи. Приемането на еврото не може да замени необходимостта от реформи, от изпреварващи и конкуренти политики и от усилване на конкурентоспособността на икономиката ни. При това не само вътре, но и извън ЕС - там, където дали имаме евро или не няма значение.

И сега парите в България, в банките и в корпорациите, във все по-малка степен се превръщат в инвестиции. Засилва се тревожната тенденция за изтичане на капитали поради невъзможност да бъде намерено ефективно приложение или поради неуправляем политически риск.

Има заинтересовани лица, има преразпределителни процеси, които обективно не са преставали да текат. Само външните форми са различни -  дали ще бъде проект от енергиен шлем или държавна поръчка, със или без манипулиран търг, дали ще бъде откровена кражба - няма значение. Всичко у нас е безнаказано.​ Средата у нас не е саморегулираща се, или самоналагаща равновесие и справедливост - затова трябва да бъдем нащрек и проактивни.

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 1354 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 946 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Изборът на председател на ВКС: Погледите са насочени към президента

Журналисти и неправителствени организации попитаха държавния глава за предстоящото назначение

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10