С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 28 яну 2015, 13:57, 5465 прочитания

"Капитал" внесе въпроси до депутатите преди утрешното изслушване на КФН

Председателят Стоян Мавродиев ще обяснява пред бюджетна комисия как се надзирават пенсионните фондове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Сигурно и вие сте чули, че в някои има свързани лица и свързани фирми. И аз съм чул. И не искам след време хората да кажат "те са знаели, ама са си мълчали". Затова искаме да ги стабилизираме.", това заяви премиерът Бойко Борисов на годишната среща на бизнеса с правителството по отношение на пенсионните фондове и законовите поправки в сектора.

Същевременно Комисията за финансов надзор, която би трябвало да регулира дейността на пенсионните дружества, отрича да има проблеми, настоява че те са изключително строго надзиравани и отказва да отговаря на конкретни журналистически въпроси по темата.


По повод на изказаните от най-високо държавно ниво притеснения за качеството на регулация на пенсионните фондове, "Капитал" внесе в парламента на вниманието на депутатите набор от въпроси, по които няма яснота в обществото и на които не сме получили отговор от регулатора. Утре предстои изслушване на КФН и председателя й Стоян Мавродиев в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Предвид на огромния обществен интерес към темата за качеството на управляваните 8 млрд. лв. активи в пенсионните фондове, считаме за особено важно те да получат отговори и ако е нужно да се предприемат действия за стабилизиране на сектора.

Ето и пълният текст на писмото:

Уважаеми, дами и господа народни представители,



Обръщаме се към Вас, защото  Комисията за финансов надзор (КФН) игнорира системно журналистическите въпроси, които отправяме. Ето защо си позволяваме да използваме насроченото за 29 януари 2015 г. изслушване на ръководството на КФН пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси относно надзора на пенсионно-осигурителните дружества. Надяваме се, че поставените от нас въпроси ще допринесат за целите на дискусията. Вярваме, че една от тези цели е постигане на повече прозрачност за качеството на надзорната дейност.

I. Във връзка със състоянието на пенсионно-осигурителната система и предприетите действия от КФН.
  1. Има ли внесено в КФН писмо от 4 пенсионни дружества (с общ пазарен дял от около 2/3 от пазара на допълнително пенсионно осигуряване), в което са изнесени твърдения за пазарни манипулации, извършени от конкретни пенсионни дружества и в резултат на които функционирането на осигурителната система в България се поставя в състояние на системен риск? Ако да, откога датира писмото, каква е оценката на КФН за съдържаните в него твърдения, какви мерки е предприел регулаторът?
     
  2. Обсъдени ли са поставените в писмото проблеми от Консултативния съвет за финансова стабилност, чийто формат е КФН-БНБ-МФ? Ако "Да", какво е решението на Консултативния съвет предвид сериозността на твърденията за риск за стабилността на осигурителната система в страната? Ако "Не", каква е гаранцията, че не сме изправени пред риск от повторение на случая "КТБ"?
     
  3. Вярно ли е, че в резултат на писмото на четирите пенсионни дружества има реакция на Европейската комисия и каква е тази реакция?
     
  4. Съществуват данни за сделки със свързани лица над позволения лимит, които са извършени от някои пенсионни фондове. Подобни публични изявления има и от представители на изпълнителната власт. Установило ли е КФН наличието на подобни практики? Ако "Да", какви мерки са били предприети, предвид че такива сделки са в нарушение на закона?
     
  5. На заседание на парламентарната социална комисия от миналата седмица по промените в Кодекса за социално осигуряване с участие на КФН пенсионните дружества са представили детайлна информация за управляваните портфейли. Вярно ли е, че някои от пенсионните дружества не са разкрили такава информация, кои са и какви са причините, още повече че КФН получава всекидневно данни за техните инвестиции?
     
  6. Съгласно Закона за КФН от 2010 г. пенсионните дружества трябваше да представят пред КФН информация за всички лица до действителен собственик, които притежават пряко или непряко 5 и над 5 % от гласовете в общото събрание или от капитала на съответното дружество. Как приключи тази проверка за КФН и изследвани ли са реалните собственици, които стоят зад множеството офшорни дружества, които притежават акционери с 5 и над 5 % в някои български пенсионни дружества? Има ли данни за нарушения на чл. 121б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, според който един акционер може да притежава акции само в едно пенсионно дружество, което осъществява дейност в България?
     
  7. Вярно ли е, че в новолицензираното пенсионно дружество "Утре" АД (юли 2014 г.) са постъпили на ръководни позиции няколко бивши служители на КФН и това не е ли нарушение на Закона за предовратяване и разкриване на конфликт на интереси, който им забранява в продължение на една година от освобождаването им от длъжност в КФН да сключват трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с дружества, спрямо които в последната година са осъществявали надзорни действия.
     

II. Във връзка с наложените от КФН на вестник "Капитал" наказателни постановления, които практически отричат правото на журналистите да разследват незаконни практики във финансовата система и съответно отричат правото на обществото да бъде информирано за наличието на такива, особено в случаите, в които съответните органи са пасивни, бихме били благодарни, ако народните представители отправят и следните въпроси към КФН:
 
  1. Ако български журналист изнесе информация по повдигнатите по-горе проблеми и докаже или изложи основателни данни са съмнения за нарушения от пазарните участници на законодателството във финансовия сектор, тогава, по мнението на комисията, приложими ли ще са спрямо медията разпоредбите от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и какви следва да бъдат действията на КФН?
     
  2. Изпълнила ли е КФН своето законово задължение да огласи публично следваната надзорна политика и създадената практика по прилагане на нормативните актове, както и мотивите за тяхната промяна, за което е задължена съгласно чл. 9 от Закона за КФН с цел осигуряване на основния принцип за прозрачност и предвидимост в работата на държавните институции. В случая питаме в контекста на прилаганите спрямо медии санкции "за пазарни манипулации", още повече, че самият Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти задължава КФН да публикува в официалния си бюлетин и по друг подходящ начин признатите пазарни практики.
     
  3. Наясно ли е ръководството на комисията, че в случаите на разгласяване на информация от журналисти при изпълнение на професионалните им задължения, според чл.1, § 2, буква "в" от Директива 2003/6/ЕО относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) трябва да се извършва преценка с оглед правилата, приложими за тяхната професия, което означава чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.11 от Хартата на основните права на ЕС.
     

III. Извън директно определените цели на изслушването в парламентарната Комисия по  бюджет и финанси, но за яснота, по повод изявлението пред медии на председателя на Комисията г-жа Менда Стоянова, че "..за мен наистина е странно защо се съсредоточават атаките към КФН, по отношение фалита на КТБ, вместо към банковия надзор или към одитора KPMG.." (цитирана от "Фокус"), вярваме, че следващите няколко въпроса ще наведат към размисъл уважаемите народни представители за инструментите, които КФН е имала, но не е упражнила за да сигнализира и предотврати нередностите, довели до затварянето на КТБ.  
 
  1. В портфейлите на кои поднадзорни на КФН лица (застрахователи, здравни и пенсионни фондове, инвестиционни посредници и управляващи дружества) има публично търгувани на фондовата борса финансови инструменти - акции и облигации, издадени от КТБ и гравитиращите около нея структури ("ТЦ - ИМЕ", "Хелт енд Уелнес", НУРТС)? Какво предприе КФН, за да предпази тези поднадзорни лица и клиентите им от загуби?
     
  2. Видно от публичните обявления на БНБ "аферата КТБ" не се изчерпва само с действия на самата банка, а и на част от свързаните с нея дружества, които са същевременно и издатели на публично търгувани на фондовата борса финансови инструменти, за което са получили одобрение от КФН. Как те са преминали успешно под надзора на КФН, когато са издадени потвърждения на проспектите на всички тези дружества? Проблемите, които бяха констатирани и публично оповестени през 2014 г. около КТБ и свързаните с нея дружества, не направиха ли впечатление на КФН още тогава, защото освен потвърждение на проспект тези поднадзорни на КФН лица, в качеството им на публични дружества или емитенти на други финансови инструменти, представят пред КФН регулярна информация?
    c
  3. КТБ притежава управляващото дружество ("КТБ Асет мениджмънт" АД). В тази връзка КФН проверила ли е в какви финансови инструменти се инвестират активите на управляваните от това управляващо дружество договорни фондове?
     
  4. КТБ притежава инвестиционен посредник ("Фина С" АД), през който вероятно са минавали значима част от сделките с финансови инструменти на групата КТБ. КФН забелязала ли е операции, които може да са способствали констатираните от БНБ нарушения в практиките на КТБ?
     
  5. Вярно ли е, че дни преди затварянето на КТБ в средата на 2014 г., но вече при разразилата се депозитна паника, самата КТБ е купувала собствените си облигации и облигациите на НУРТС, и двете емисии са търгувани на фондовата борса, вместо с наличната ликвидност да плаща на депозантите си?

С уважение и очаквания, че върху действията и бездействията на КФН ще бъде упражнен качествен парламентарен контрол,

Алексей Лазаров, управляващ редактор на "Капитал"

Теодора Василева, управляващ редактор на "Капитал Дейли"

Николай Стоянов, редактор "Финанси" в "Капитал"

Галя Прокопиева, изпълнителен директор на "Икономедиа", издател на "Капитал"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 1578 прочитания

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 3205 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кои са най-големите нови проекти в София, финансирани по програма JESSICA

Парите се отпускат за инвестиции, които подобряват социалната инфраструктура

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит