Швейцарски лукс

Една от клишираните представи за Швейцария е луксът. Но измеренията му със скъпите ски курорти и лъскавите имения край езерата далеч не са единствените, нито най-важните. Потискащите разлики с България могат да се съберат в няколко думи.

Доверие

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Тук думата е доверие" - заключи проф. д-р Даниел Бокслер, преподавател по сравнителни политики в Цюрихския университет, на въпросите на български журналисти. Така нещата дойдоха на мястото си след неизбежния културен шок, до който води сравнението на начините, по които функционира нашето и тяхното общество. Но изходната точка е обща - степента на развитие на всяка страна отразява степента на доверие на гражданите в държавата и нейните институции.

Високата й стойност в Швейцария обаче, трудно постижима извън границите й, не е "дар от бога", а най-малко доверието е "юнашко". Напротив, по-скоро е синоним на непрекъснат контрол. И отговорът на въпроса "Кой?" eднозначно е: "Ние, гражданите."

Всички жители на конфедерацията с право на глас са политици в най-баналния смисъл на думата, защото взимат най-важните решения за обществото и държавата си. Освен че избират депутати във федералния и регионалните парламенти на общинско, кантонално и федерално равнище, швейцарците се произнасят и по "спуснати отгоре" въпроси (референдум) или по инициативи "отдолу" (popular initiative), организирани с подписки, а правото на всеки да внесе петиция му гарантира най-малкото официален отговор.



Самата конституция повелява четири референдума през годината, което ще рече взети от федералното правителството и минали през парламента решения да се предложат за окончателно одобрение от гражданите. Провеждането им не е задължително, ако няма подходящ повод.

Предпочитаният начин на гласуване в Швейцария е по пощата – в продължение на три седмици, а бюлетините се броят също от граждани, посочени на случаен принцип. (Не са въвели електронно гласуване не защото им липсва капацитет, а защото са се обединили около заключението, че защитата срещу манипулации все още не е достатъчно сигурна.)

"Не се опитвайте да ни имитирате, ако не сте убедени в доверието във всички институции", предупреди за всеки случай проф. Бокслер.

Би било голяма заблуда, че механичното въвеждане на този инструмент може да превърне най-сетне България в Швейцария на Балканите. В условията на сегашния ни модел, обърнат с главата надолу спрямо техния, експериментът не обещава добри резултати.

В противен случай трябва най-искрено да вярваме, че у нас е напълно в реда на нещата да седнете до президента или премиера (какъвто в Швейцария нямат*) в автобуса от Бояна до София или че жителите на която и да било българска община ще си гласуват сами вдигане на местния данък, след което ще аплодират общинското ръководство и ще отпразнуват случая с чаша вино. Както направиха пред очите ни хората от малката община Моозедорф, приемайки финансовия отчет за 2014 г. и бюджета за 2015.

Контрол

Многобройните произнасяния на трите равнища – общинско, кантонално и федерално, държат политиците нащрек и в нещо като перманентна обсада. Стъпилите накриво, както и загърбилите ангажиментите, които са поели, може много бързо да бъдат свалени от сцената. И още един ключов момент, разяснен от проф. Бокслер – изборите не са само за да се осигури мнозинство за управлението, а за вкарване на нови идеи за развитието на страната.

"Държавата, това съм аз" е закодирано в обществената ДНК на швейцарците. Това обяснява и защо заниманието с политика там не е big deal както у нас, а работа като всички други. Затова е нормално да видиш депутат или някой от общо седмината им министри да пазарува в супермаркета или да пътува с трамвая.

Покрай всичко това трудно се стига до темата за корупцията. В класацията на "Прозрачност без граници" швейцарският публичен сектор е абониран за позицията на един от най-етичните и рядко служещ си с подкупи.

Изравняване
Високият стандарт на живот не е демонстрация, а всекидневие и думата тук е изравняване (equalization). Силно децентрализираното (само)управление е "подпряно" със сложна взаимовръзка между общинските, кантоналните и федералния бюджет, формирани от съответните три вида данъци. Това предотвратява явлението "Северозападнала Швейцария", но гарантира и мерки за възстановяване на баланса в проблемните бюджети.

Такъв всъщност беше случаят в Моозедорф, където заради допуснат дефицит (с  надлежно обяснени причини) жителите подкрепиха предложението на общинското и кантоналното ръководство да си вдигнат местния данък, част за сметка на кантоналния, заедно с изчисленото свиване на общинските разходи през следващите пет години, за да се покрие дефицитът напълно.

В друга община край Берн – Кьониц (където живее новоизбраната за президент през 2015 г. Симонета Сомаруга, министър на правосъдието и полицията, и ходи на работа с обществения транспорт), разказаха за приключил без хепиенд казус. След цялото старание и похарчени средства за изготвянето му жителите отхвърлили проект за нов трамвай до столицата. Последвалият анализ показал, че не им харесало престараването на общинарите в разяснителната кампания.

Както се казва, всеки с информационните си проблеми. За сравнение, общината в Кьониц издава официален бюлетин (нещо като нашия държавен вестник) с решенията си, който всяко домакинство получава в пощенската си кутия. За улеснение, тъй като по принцип всеки документ е публичен и качен в интернет, включително с разяснение в какво точно се състоят приетите промени. И заедно с това предоставя на медиите около 8 хил. съобщения годишно.

Ефикасност

Както навсякъде, и швейцарците в мнозинството си не живеят в алпийска идилия. Постигнали са високия си стандарт с много работа, стремейки се и да е ефикасна.

"Приемственост между поколенията на отношението към труда, мотивацията да допринасяш и съзнанието, че аз съм системата и тя затова функционира" – така проф. Валентин Джонов, преподавател в Института по анатомия  към Медицинския университет в Берн, обясни спойката на състоящата се от три етнически общности (германска, френска и италианска, говорещи своя език и живеещи според различните си културни стереотипи) швейцарска конфедерация. 

Той е един от петте хиляди българи в страната, предимно добри специалисти. По думите му, ако си добър професионалист, няма как да не бъдеш оценен, такава им е етиката...  И най-много го впечатлява устойчивото и непрекъснато темпо, с което работят, без спадове и пикове.

Ангажираност

С едновременното практикуване и на двата типа демокрация – представителната и пряката, усложнило сериозно системата за взимане на решения, швейцарците съзнателно са се задължили и сериозно да обмислят проблемите, за да сведат рисковете от решенията си до минимум.

През 2014-а минаха през едно подобно "тясно място", като в началото на годината се сюрпризираха с положителния резултат от вота по предложението за ограничаване на достъпа на имигранти в страната, организиран от антиевропейската консервативна Народна партия, а в края й се поправиха с друг вот, иницииран от организацията "Екология и население". Всеки може да си представи качеството на обществения дебат в месеците между двете гласувания и ролята на медиите в него

Без съмнение спазването от всички на т.нар. обществен договор е осигурило и комфорта във всекидневния им живот. А когато същността му не е оцеляването, това оставя възможност да правиш нещо полезно и за себе си, и за другите.

Почти всеки швейцарец е ангажиран с някаква кауза - 4 млн. души (от 8 млн. население) членуват в различни сдружения на гражданското общество, за определена част от които е задължително да са регистрирани, останалите се саморегулират.

И вероятно не толкова големите печалби на банките, а тъкмо този, непознат по нашите ширини и невидим за туристическото око лукс е в основата на видимите неща, по които другите завистливо въздишат.

*Швейцария няма министър-председател. Федералното правителство се състои от 7 министри, които взимат решенията си колективно, а един от тях всяка година е избиран за президент, за да представлява страната.

Материалът е част от съвместен проект на фондация "Дарик" и "Репортери без граници" - Швейцария, по Програмата за българско-швейцарско партньорство. С благодарност към колегите домакини Терез Обрехт, Марк Летау и Мартин Цимерман.