Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 30 яну 2015, 15:22, 13660 прочитания

Перфектно загърбен контрол

Комисията за финансов надзор остана последният отричащ, че при регулирането на пенсионните фондове има пропуски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"КФН върши перфектно своята работа." Самооценката на председателя на небанковия финансов регулатор Стоян Мавродиев звучи странно самонадеяно в седмицата, когато оставката му беше поискана от едната от управляващите партии - Реформаторския блок, а комисията беше изслушана от депутати заради съмнения в качеството на надзора над пенсионните фондове. И там вече официално стана ясно, че четири пенсионни фонда с над 60% пазарен дял виждат сериозни индикации, че част от конкурентите им манипулират фондовия пазар и чрез него собствената си доходност. Все неща, които регулаторът би трябвало да не допуска.

Полезното в целия шум, който се вдигна около светкавичните промени в осигурителния сектор, е, че те заостриха вниманието към изключително наболелите му проблеми. И не само на НОИ, а и на някои от частните фондове. А те далеч не са само във високи такси или законови пропуски. Проблемът е в липсата на воля у регулатора да идентифицира случаите на инвестиции в свързани лица, чрез които може не да се манипулира доходност, а и така да се източват пари на осигурените към близки до собствениците на пенсионните компании дружества.


Под кръстосан огън

Изглежда, "перфектната" работа на регулатора в сложната финансова тематика остава почти повсеместно незабелязана, защото критики се чуха от почти всички страни на политическия спектър. Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок и лидер на ДСБ Радан Кънев от парламентарната трибуна аргументира искането на оставката на ръководствата на БНБ и КФН с допуснатия пропуск на надзора върху Корпоративна търговска банка (КТБ), довел до щети за данъкоплатците, и с поведението на Мавродиев, който след загубата на обществено доверие, вместо да поеме отговорност, представи провала си като "грозен персонален конфликт" и въвлече общественото мнение в "махленска драма".
 
За оттеглянето на Мавродиев за пореден път се обяви и депутатът от БСП Георги Кадиев. Той изказа и предположение, че именно писмото на фондовете е предизвикало проверка на Брюксел в КФН. Мавродиев обаче категорично отрече да има такава. Като част от процедурата си по установяване на макроикономически дисбаланси Европейската комисия има право да прави специални тематични проверки, като събраната информация се отразява в докладите, които обикновено се публикуват през март. От пресцентъра на Европейската комисия отказаха коментар по конкретния случай. Източник от изпълнителната власт обаче каза, че очаква в доклада да се посочи като нов риск слабият финансов надзор, което значи, че България ще трябва да промени нещо.

Оценката на Кадиев е, че КФН се е провалила напълно при казуса КТБ и вместо да изпълнява функциите си на финансов надзор, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, се изявява повече като медиен надзорник. Това е мнението и на финансовия министър Владислав Горанов. "Със сигурност опитът на Мавродиев да се явява медиен регулатор, макар и законът да му дава това право, не бива да се реализира с мащабите, с които се вижда напоследък", заяви Горанов след изслушването в бюджетната комисия.
 
Георги Кадиев обяви, че групата на БСП ще внесе искане за сформиране на анкетна комисия, която в продължение на един месец да разследва дейността на КФН. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) няма нужда от подобна анкетна комисия. "Имаме комисията по бюджет и финанси. Имаме и подкомисия. Не е нужно да харчим допълнително парите на данъкоплатците за нова комисия", обясни тя.
 
"Досега сладко спахте за КТБ, убедихте ме, че трябва да има подкомисия, която специално да разследва работата на пенсионните фондове и исканията ви за законови промени", изтъкна Емил Димитров от Патриотичния фронт. Той допълни, че е много хубаво, че КФН са чули, че медиите пишат за банките, и ги санкционират, но не са прочели какво точно говорят, което после се потвърди и банката фалира. Дори и Йордан Цонев, въпреки заявената подкрепа на ДПС към Мавродиев, промълви, че има забележки към работата на КФН като експерт.



В контраатака

Основните въпроси, които бяха повдигнати от депутатите в бюджетната комисия, бяха свързани с минималната доходност на фондовете, таксите и злоупотребите със свързани лица, реалните собственици на самите фондове - все теми, които съществуват от години. Мавродиев парираше повечето въпроси с познати клишета: "КФН не отговаря за КТБ", "изпълняваме правомощията си", "законът е такъв, какъвто е". Новият момент беше позоваването и на законовите пропуски.
 
От КФН изтъкнаха, че от три години имат подготвен законопроект, в който се решават именно тези проблеми. Така например за таксите е предвидено да бъдат орязани с 40%. Комисията предлага да се създаде гаранционен фонд, който да замести сегашната минимална доходност, която понякога е дори отрицателна. Също така има и предложение за разширяването на понятието "свързани лица". Зам.-председателят Ангел Джалъзов обясни, че в КСО трябва да се въведе понятието "група". Тя трябва да обхваща не само компанията майка и дъщерните й компании, но и техните дъщерни компании. "Когато е създаван капиталовият пазар в България, тези понятия не са съществували и затова законът не ги е обхванал", каза Джалъзов. Той обаче така и не успя убедително да обясни, след като са готови с такива предложения, които да разширят арсенала на КФН да открива свързаност, правен ли е анализ по какъв начин сега действащото законодателство се заобикаля, от кого и колко ефективни биха били промените. Имена на конкретни пенсионни дружества не бяха споменати.

За сметка на това Мавродиев обясни, че регулаторът ще провери всички девет компании, включително и четирите, подали сигнала. За да омаловажи важността на сигнала, той натърти, че "тези четири дружества, подали това писмо, от 2010 до 2014 г. са също санкционирани по отношение на сделки със свързани лица. Аз не бих могъл да направя извода, че има добри чужди фондове и лоши фондове", каза Мавродиев и добави, че не може да се прави разграничение между пенсионните фондове с български собственици и тези с чуждестранни акционери (каквито са подалите сигнала) по отношение на склонността им към нарушаване на правилата за инвестиране в свързани компании.

Една стъпка нататък в контраатаката стигна Йордан Цонев. По повод на започналата проверка при пенсионните фондове той предложи на Мавродиев да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), защото според него сигналът им поражда основания за съмнения в картелни действия на пазара. Той поиска да научи дали четирите компании, подали сигнал срещу конкурентите си, са увеличили пазарния си дял през последните три месеца.

В пълно отрицание

При вече вдигналата се пушилка на съмнение опитите на КФН просто да чака темата да се слегне не само че са наивни, но са и вредни. Докато вече всички в държавата, започвайки от премиера, говорят свободно за инвестиции в свързани лица на пенсионните фондове като за факт, регулаторът е в пълно отрицание. Той отказва да влезе в конкретика и да покаже същината на проблема. Броят санкции в миналото и общите фрази не спомагат с нищо да се идентифицират и преборят проблемите.

Изисканата от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова детайлна информация за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2014 г. първоначално е била предоставена от КФН като класифицирана, но по време на изслушването стана ясно, че вече тя ще е публична информация. Така на база на нея ще има място и за по-конкретни въпроси. "Капитал" и няколко други медии ги задават от години. Време е да го направят и депутатите. Защото, ако в пенсионния сектор зейне (както е модерно да се казва) второ КТБ, обяснението на КФН, че всичко е наред, няма да запълни дупката. А тя с годините може да достигне и милиарди.

Отстъпките на Горанов

Под обществен и политически натиск финансовият министър Владислав Горанов беше принуден да отстъпи от първоначалните си идеи за промени в Кодекса за социално осигуряване, приети в края на 2014 г. Новите текстове на практика заличават най-спорните изменения на пенсионния модел. Каченият в сайта на МФ законопроект предвижда да отпадне автоматичното насочване на 5% от дохода за допълнителна пенсия към НОИ и запазва досегашният режим на случайно разпределение в частен пенсионен фонд. Въвежда се и възможност за многократен избор между универсалните пенсионни фондове и държавното обществено осигуряване. Ограничение ще има за тези, които ще се пенсионират скоро.
Последният избор между двете системи може да се случи не по-късно от 5 години преди навършване на възрастта за пенсиониране. Адресирано е и основното притеснение, че с промените се цели да се закърпват текущи бюджетни дупки, като се предвижда вноските към ДОО да отиват в Сребърния фонд, който е целеви и не може да се ползва за друго освен за подпомагане на пенсионната система. Интересна е и друга идея на финансовия министър – работодателят да не знае дали неговият служител се осигурява изцяло в държавното обществено осигуряване, или е и в частен фонд, нито в кой фонд е. "Това е нещо добро, защото някои работодатели в България карат своите служители да се осигуряват в конкретен фонд, което е неприемливо", смята Горанов.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1162 прочитания

Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума

НАП претендира за вземане от 135 хил. лв., а причината е ползван данъчен кредит за ремонт на имота

27 май 2020, 2000 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво пише в сигнала на четирите пенсионни фонда

В писмото до КФН се изказва съмнение за манипулиране на доходността от участници на пазара

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10