Какво пише в сигнала на четирите пенсионни фонда

Каква доходност е постигната от пенсионните фондове? Политическият дебат около набързо предложените, приети и в момента отново подлежащи на обсъждане промени на ГЕРБ се губеше в различни положителни и отрицателни, номинални и реални числа. Беше нужен повече от месец обаче, за да се стигне до същественото - дали всички тези числа отговарят на действителността, или са... манипулирани.

Важният въпрос най-накрая беше повдигнат на изслушването на КФН пред парламентарната комисия по бюджет и финанси. На нея депутатът от БСП Георги Кадиев показа писмо от четири пенсионни дружества до регулатора, с което те с конкретни данни го сезират за евентуално манипулиране на доходността на някои от участниците на пазара, които са общо девет. В документа, подписан от "Алианц", "Доверие", "ДСК-Родина" и ING, се констатира, че наблюдаваните практики поставят под съмнение системата за последваща оценка на активите и пасивите на фондовете, уронват доверието на клиентите и "поставят в състояние на системен риск функционирането на пенсионноосигурителната система в страната". Останалите пенсионни дружества, които не са подписали писмото, са "Съгласие", "Топлина", "Бъдеще", "Пенсионноосигурителен институт" и "ЦКБ-Сила", 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Фабрики за доходност

Според авторите на писмото (пълния му текст можете да намерите тук) в предпоследния ден на всяко тримесечие стойността на дяловете на фондовете на някои дружества се променя в широк диапазон. Макар думата манипулация да отсъства, тя реално е загатната с предположението, че тези движения са "не само резултат от обективни пазарни обстоятелства". Това, което забелязват четирите пенсионни фонда, е, че в края на всяко тримесечие някои фондове отчитат рязък скок в стойността на активите си, което често контрастира с движението на пазарите като цяло. Така например към края на септември 2014 г., въпреки че всички български и световни борсови индекси отчитат спадове, някои фондове отчитат дневно покачване на стойността на активите си (виж таблицата).

Каква е идеята? Борсовите котировки, а съответно и изчислените на база на тях стойности на дяловете на всички пенсионни фондове към предпоследния ден се взимат за оценката на активите към последния ден на тримесечието и съответно за обявената доходност. Така, ако по някаква причина инструментите, в които някое пенсионно дружество е инвестирало, поскъпнат в края на месеца, то ще може да отчете и рекламира по-висока доходност. Как може да стане това? Българската борса не е особено ликвидна и цените лесно могат да се раздвижат дори и със сравнително малки покупки или продажби. Освен това част от пенсионните компании влагат значителна част от активите на фондовете си в свързани лица (също тема табу доскоро) със собствениците им - често дружества, в които няма външни за групата инвеститори. Това прави още по-лесно котировките да се променят и да влияят само на доходността на част от фондовете.



Авторите на сигнала констатират и конкретни компании, чиито акции хронично в края на всяко тримесечие рязко поскъпват и още на следващия ден цените им спадат.

Друго наблюдение в писмото е, че аналогично движение, но с обратен знак, се наблюдава към датите за прехвърляне на клиенти от един фонд в друг. По закон всеки може да подава заявления за това, когато си иска, но самото трансфериране на партиди се извършва четири пъти годишно. Aко към съответната дата стойността на дяловете е по-ниска, към новия фонд се прехвърля по-малка сума и съответно фондовете имат изгода да я занижават.

Невидимата ръка на регулатора

Дори и без да има сигнал, както наличието на инвестиции в свързани лица, така и движенията в края на тримесечието са публични тайни. Дребните борсови спекуланти дори дотолкова са свикнали с "ребалансирането" на предпоследно число, че по някои поне малко ликвидни позиции се опитват да извличат полза - купуват с очакването да могат да продадат по-скъпо при очакваното периодично покачване.

КФН обаче, изглежда, не е забелязала проблем досега. И не вижда особена причина за спешни действия - от думите на председателя на регулатора Стоян Мавродиев стана ясно, че проверката по сигнала може да продължи и две години. Той с размах се позова за това на директивите и законите, но нормативният срок за това е три месеца и той вече реално е изтекъл.

По темата регулаторът е в малко некомфортна позиция. Той настоява, че секторът е перфектно надзираван, но вече на всякакво ниво спокойно се говори за инвестиции в свързани лица. И не е само опозицията - притеснения за това изказа премиерът Бойко Борисов, а в бюджетната комисия, седнал до Мавродиев, същите опасения повтори и финансовият министър Владислав Горанов. Така КФН е принудена едновременно да твърди, че няма нарушения, че е санкционирала рекорден брой нарушения и че законовите рестрикции не й позволяват да разкрие и санкционира всички нарушения.

Законовите дупки обаче трудно могат да са оправдание за регулаторно бездействие. Ако искаше да си свърши основната работа - да предупреди широката публика за проблемите в сектора, КФН, преди да стигне до санкции, би могла да анализира пазара и да даде глас на притесненията си, а не да изпълнява проформа работата си, докато не избухне бомба в нейния двор. Този филм вече го гледахме с КТБ и можем само да се надяваме, че и БНБ, и КФН са научили урока си - ако изчезне доверието, тогава стават безсмислени всичките уверения каква доходност имат пенсионните фондове.