С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
168 30 яну 2015, 17:30, 61426 прочитания

Кой ще плаща за "безплатното" саниране

Ремонтите на старите панелни блокове ще се финансират със заеми за между един и два милиарда лева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Програмата за безплатно саниране

Как инж. Станков овладя санирането

Историята зад енергийното обновяване на първия блок в София с европейски средства

Парите ще дойдат от данъкоплатците

ББР се явява финансов буфер между правителството и етажната собственост



По-малко от шейсет. Това е броят на обновените жилищни сгради по различни програми в България за изминалите десет години. През това време бе написана Стратегия за жилищно обновяване, която остана на хартия, приключи пилотен проект на ПРООН, чиито препоръки никой не взе под внимание, на финала е европейска програма за енергийно саниране, която след над година бездействие на администрацията още е на ръба на провал...

Докато повечето източноевропейски страни намериха начини да обновят и поддържат наследените от социализма панелни блокове, в България идеята продължава да се разбива в стена от собственически нихилизъм и неспособност на администрацията да предложи и приложи работещ модел. По-инициативните собственици правят нещо на парче, поради което и без това не много красивите блокове заприличаха на клошарски одеяла.


На този фон мащабната програма на ГЕРБ от 1 млрд. лв. за енергийно обновяване на панелни блокове звучи фантастично. Само че... сметката ще я платят всички данъкоплатци и следващите правителства, които ще изплащат теглените за целта заеми. Вместо досега предвижданото макар и минимално самоучастие (25%), което гарантира интерес от получателите и намалява разходите, сега парите ще се дават на калпак, независимо дали собствениците на апартаменти са социално слаби или достатъчно платежоспособни да плащат по 40-70 лв. месечно за комфорта да живеят в по-модерно жилище. В случая още по-скандалното е, че при добре управляван проект (като този на ПРООН) имаше кандидати за саниране и при по-високо самоучастие.

Спорно е и какъв ще е дългосрочният ефект от еднократен ремонт при липсата на навици и задължения за поддръжка на обновените блокове. Краткосрочният е ясен: заряд от 1 млрд. лв. почти сигурно ще изстреля ГЕРБ към нова победа на задаващите се наесен местни избори. С парите на всички нас.

Състояние "неясно какво"
Не може да се отрече едно: програмата на ГЕРБ е най-мащабната инициатива за саниране на панелните блокове до момента. По предварителни оценки ще обхване между 4000 и 6000 панелни и стоманобетонни сгради от общо над 70 000 в страната. Освен това е първата, която включва мерки за конструктивно укрепване.



Безспорната полза е, че за пръв път от години хиляди панелни сгради ще минат техническо обследване, което да установи доколко са здрави и устойчиви на земетръс според съвременните норми. Подобна проверка е от критично значение за блоковете, строени през 60-те и 70-те години, които са към края или вече са надскочили експлоатационния си срок (50 години).

Според специалистите, ако подобни сгради са добре поддържани, животът им може да бъде удължен значително. Това обаче означава да са ремонтирани през годините, да няма течове и да не са допускани преустройства, които нарушават конструкцията. А такава гаранция у нас трудно може да се даде не само за панелните блокове.

Според инж. Георги Кордов, председател на софийската колегия в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), ако бъдат констатирани проблеми при т.нар. едропанелни жилищни сгради, причината едва ли ще е лошото им изпълнение някога. По думите му обаче, откакто в началото на 90-те години панелното строителство спря, не са правени никакви по-мащабни проучвания за състоянието на тези сгради.

Другите очаквани ефекти от програмата за саниране ще са създаването на допълнителна заетост в строителството и свързаните с него браншове, както и връщането на около 200 млн. лв. ДДС в бюджета при усвояването на средствата. Според сметките на икономическия екип на ГЕРБ косвен ефект ще са по-високите приходи от местни данъци и такси, тъй като данъчната основа на санираните имоти ще нарасне.

Освен това се очаква да се увеличи и пазарната им стойност, както и да намалеят разходите за отопление. Практиката в санираните сгради показва, че след поставянето на топлоизолация сметките за отопление падат с 40% (виж репортажа за блок 10). Според Цвета Наньова, която бе консултант по демонстрационния проект за обновяване на многофамилни жилищни сгради на МРРБ и ПРООН, действително има домакинства, чиито сметки намаляват двойно след саниране. Среден размер е трудно да се определи, тъй като много зависи от състоянието на жилищата - там където дограмата и абонатната станция (при топлофицираните жилища) са вече подменени, спестеното количество енергия естествено е доста по-малко. Също така, при тези собственици на жилища, които дотогава са мръзнали и не са доотоплявали апартаментите си, сметките няма как да намалеят значително. Ефектът при тях е по-скоро: повече комфорт за същите пари.

На фона на тези позитиви обаче големият проблем е, че ако до момента всички програми работеха на принципа "субсидия+самоучастие" (виж карето), сега националната програма на ГЕРБ ще е безплатна за собствениците на санираните блокове, но за сметка на всички останали.

Криворазбраната солидарност

Накратко: нужните милиард левове по програмата за енергийно обновяване ще бъдат осигурени от Българска банка за развитие (ББР) чрез заеми от международни финансови институции. Държавата се ангажира с гаранция на същата стойност, както и с връщане на средствата в рамките на 5 до 10 годишен срок. Първият транш ще бъде заложен още в бюджета за следващата година (виж текста за финансирането).

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Това означава, че пари на данъкоплатците ще се използват за подобрения по имотите на ограничена група хора и за повишаване на тяхната стойност. Т.е. от разумен индивидуален или групов избор, подчинен на икономическа логика, санирането се превръща в подобие на социална дейност, за която всички плащат солидарно. При това не е ясно дали тя ще се ползва от наистина нуждаещите се, тъй като подборът се прави само на принципа кой по-рано е подал документи.

Според Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ) в подобен контекст икономическият ефект от програмата за саниране е повече от спорен. "Освен това цената изглежда прекалено висока – за 1 млрд. лв., които ще се платят от джоба на всички данъкоплатци, ще се облагодетелстват няколко хиляди души", коментира тя.

В допълнение безплатната програма ще има точно обратното на дисциплиниращ ефект, тъй като отправя послание:
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1544 прочитания

Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти 1 Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти

Парите са от текущия излишък в бюджета, който месец преди края на годината е над 1 млрд. лв.

11 дек 2019, 13616 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как ще работи националната програма за безплатно саниране

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10