По-сериозният проблем от гледна точка на обществения интерес и разумното харчене на публичните средства е, че информацията за разминаванията циркулират в общественото пространство още от края на миналата година. Почти сигурно е, че тръжната комисия, началникът на "Инвестиции в отбраната" Венислав Цанов и ресорният зам.-министър Неджми Али са били запознати с нея. Поради една или друга причина обаче комисията е предпочела да игнорира сигналите и да се спре на най-удобния чиновнически подход при избора на фирма изпълнител.

"Министерството няма да допусне компромис със сигурността на българските войници. Не могат да се приемат и да се ползват от Българската армия парашутни системи, които не са одобрени от тези, които ги използват и поверяват живота си на тях всеки ден", коментираха от отбранителното ведомство след среща с представители на "Параплекс - Брюгеман". По информация на "Капитал" от министерството са поставили условие, че ще приемат парашутите едва след като получат технически сертификат за тях от независим оценяващ орган, както и от Института по отбрана. Между другото представители на последния, както и на 68-ма бригада "Специални сили" през последните седмици вече три пъти са участвали в приемателните комисии, които са отказали да одобрят германските десантни системи. А също така наличието на сертификат от независим оценяващ орган е и един от критериите фирмите изобщо да бъдат допуснати до етапа с отварянето на финансовите оферти.

Свободно падане

Агонията около доставката на качествени парашути за армията се точи в последните няколко години, а настоящата драматична фаза стартира в средата на август 2013 г. Тогава е обявена ограничена процедура за обществена поръчка с предмет "Доставка на десантни парашутни системи с кръгъл купол и десантни парашутни системи тип "Летящо крило". В надпреварата се включват четири фирми: "Ломини" ООД, която е представител на американската Airborne Systems, консорциумът "Параплекс – Брюгеман", предлагащ парашути на германската фирма "Брюгеман", "Калина Експрес 2000" от структурите на "Берета трейдинг" с десантна система на американската Parachute Laboratories Inc. и "Юнион транс сървиз България 2000". До представяне на технически оферти достигат само първите три. В надпреварата за парашутни системи с кръгъл купол в крайна сметка остават "Ломини" с модела MC6 и "Параплекс" с 35T-ST. При наддаването за модели "Летящо крило" фирма "Ломини" участва с Ramair Intruder 360, "Параплекс" - с PGS 9-32 ML, а "Калина експрес 2000" - с Racer Tactical Tandem.

По-интересното нещо обаче е, че при отварянето на техническите оферти се оказва, че бъдещият победител "Параплекс – Брюгеман" не описва изчерпателно техническите параметри на своите парашути, а просто пише "да" срещу всяко изискване. Не са предоставени дори брошури на въпросните изделия, нито удостоверения, че те са приети на въоръжение в някоя от армиите в НАТО (последното също е изрично изискване в заданието на търга).

Всичко това провокира съмнение у представителя на "Ломини", който успява да си запише наименованията на конкурентните парашути. Така изведнъж се оказва, че 35T-ST не отговаря на изискването за товароподемност – може да носи 170 кг при изискуеми 180 кг (в това се включва теглото на парашутиста, въоръжението му и допълнителното оборудване, което носи). Информацията за това дори в момента присъства на сайта на производителя "Брюгеман". Също така онлайн може да се намери и ръководство за ползване на 35T-ST, според което той е с диаметър 10.7 м (при изискване да е между 9 и 10 м). През декември приемателната комисия на военното министерство също така е установила и разминаване в дължината на вървите, както и липса на концентрични усилващи ленти, които пазят парашута от скъсване и повишават шанса за оцеляване при подобен инцидент. За летящото крило PGS 9-32 ML пък отсъства каквато и да било информация онлайн. Интересното при него е дали действително отговаря на съотношението за дължина на полета спрямо височина на скока, което по задание  трябва да е 4 към 1 (т.е., ако командосът използва кислородна система и скочи например от 10 км височина, той трябва да може да прелети 40 км.).

Разминаванията в параметрите карат представителя на "Ломини" да сигнализира комисията и да поиска физическо сравняване на прототипите. Организаторите на търга отказват с аргумента, че няма такава практика и задължение. От "Инвестиции в отбраната" се аргументират, че за тях е достатъчно писменото потвърждение от страна на фирмите, че изделията им отговарят на изискванията. Последното от своя страна пък провокира представителя на "Ломини" да подаде сигнал до прокуратурата.

Описаните събития се случват в "мъртвата" предколедна седмица на 2013 г. (любима за сключване на неизгодни сделки от страна на държавата), малко след отварянето на ценовите оферти на трите допуснати фирми. "Параплекс - Брюгеман" печели, като обещава парашути, които са с 25-30% по-ниска цена от останалите два кандидата. Ако обаче тръжната комисия още тогава беше проверила автентичността на техническите спецификации, българско-германският консорциум по всяка вероятност би бил дисквалифициран. И в момента той нямаше да води спорове с Министерство на отбраната как се мерят дължина на върви и диаметър на купол... Всъщност проблемът е не дали парашутът е добър или не, а че българският представител на единия от кандидатите явно си е спестил важна информация, а държавата си е затворила очите за това.

Приземяване, приземяване...

След описаните събития започва партизанската фаза на рамковото споразумение. Тъй като информацията за потенциалния проблем започва да циркулира, а прокуратурата – да задава въпроси по темата, решението на тръжната комисия започва да се бави. Черновата на документацията престоява няколко месеца на бюрото на ресорния зам.-министър на отбраната Неджми Али, явно докато ситуацията се поуспокои. ДПС функционерът дава зелена светлина за сделката през май миналата година, малко преди да бъде избран за евродепутат. Така на 12 май директорът на дирекция "Инвестиции в отбраната" Венислав Цанов подписва с "Параплекс - Брюгеман".

Важният детайл тук е, че рамковото споразумение не задължава военното министерство непременно да купува парашути. Просто то трябва да работи именно с фирмата победител, ако през следващите пет години реши да дава пари за десантни системи. Спешната нужда от закупуването такива обаче отпада само три седмици след края на спорния търг. Тогава правителството на САЩ обявява, че ще дари на българската армия 435 парашута на Airborne Systems на стойност 7 млн. долара. Това обаче явно не е спряло Венислав Цанов да поръча от "Параплекс - Брюгеман" максималния брой парашути за 2014 г. И те, разбира се, те идват точно в "мъртвите" дни преди Коледа...