С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 30 яну 2015, 17:57, 10435 прочитания

Правителството започва да кърпи енергийните дупки

ГЕРБ вече са наясно с краткосрочните си мерки за стабилизиране на eнергийния сектро

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правителството започва да кърпи енергийните дупки



Не се случва всеки ден представител на индустрията да обвини депутат, че е "терорист". Мишената е Георги Кадиев, а причината е обвинението му, че подготвяните промени в Закона за енергетиката обслужват голямата индустрия за сметка на останалите потребители. Поводът за разгорещената размяна на епитети беше предложението за намаляване на разходите на големите предприятия за електроенергия. От индустрията твърдят, че Кадиев иска да я задуши с високи сметки за ток. Пикантният момент в цялата история е, че съпругата на депутата от БСП е електроенергиен търговец и поправката по-скоро би я облагодетелствала, тъй като ще помогне на клиентите й.

Подобни скандали ще зачестяват, тъй като големият проблем в енергийния сектор - финансовата дупка в сектора, предизвикана от това, че цените на електроенергията не покриват разходите за нейното производство, вече няма как да бъдат решени с повишение на тарифите с домакинствата. Последно през юли миналата година, за да задържи цените, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране просто инструктира НЕК да плаща по-малко на част от доставчиците си, въпреки че тя няма правно основание за това. В резултат държавната компания формира "очаквано недовзет приход" от близо 800 млн. лв. За да се запълни дефицитът, натрупан в НЕК (която като кошче събира всички проблеми в сектора), битовите и бизнес потребителите трябва да получат поне 25% по-високи сметки. Това ще бъде не само трудно социално поносимо, но и несправедливо, като се има предвид натрупаната неефективност в сектора. За това първо трябва да се режат разходи, което ще засегне много интереси, включително на Христо Ковачки, чиито депутати са нещо като резервна гума на ГЕРБ в настоящата сложна парламентарна конфигурация.


Вече два месеца министърът на енергетиката Теменужка Петковa и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев добавят по някой и друг детайл към мерките, които правителството смята да предприеме. Основните са четири - ограничаване на плащанията към топлофикационните и заводските когенерации (т.е. централи, които произвеждат както пара, така и електроенергия), преговори със собствениците на ТЕЦ AES Гълъбово и ContourGlobal "Марица-изток 3", търсене на незаконно присъединени ВЕИ (с което се занимава ДКЕВР) и накрая прехвърляне на всички приходи от продажба на въглеродните квоти към намаляване на разходите за зелена енергия на НЕК. Това бяха предложения, които Делян Добрев анонсира още през 2013 г. като министър на икономиката и енергетиката. Новото е само намерението да се облекчи голямата индустрия от част от разходите за т.нар. задължения към обществото. Мярката се предлага от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) вече няколко години.

Тези действия няма да решат всички проблеми, но целта е явно да се предприеме нещо бързо, тъй като по всяка от тези мерки е извършена някаква работа, а и ситуацията в дълговете на НЕК може да излезе извън контрол всеки момент. Голяма част от мерките трябва да залегнат в обсъжданите сега промени в Закона за енергетика.

Облекчение за индустрията



В момента всички потребители, които купуват електроенергията си чрез двустранни договори с търговци или производители (за разлика от бита, коjто получава електроенергия по регулирани цени с единствен източник държавната НЕК), заплащат и таксата за "задължение към обществото", която в момента е 18.93 лв. за всеки закупен мегаватчас. С нея се компенсират част от разходите на НЕК по преференциалните тарифи на възобновяемите енергийни източници, когенерациите и по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ AES Гълъбово и ContourGlobal "Марица-изток 3". Заедно с другите такси и акциза върху цената, на която предприятията купуват енергията средно около 75 - 80 лв. се добавят още 28 лв. Така крайната цена за тях е значително по-ниска от тази, която заплащат домакинствата. Това доведе и до бърза миграция на малкия и средния бизнес миналата година от регулирания към свободния пазар.

От БФИЕК обаче посочват изследване на техния германски аналог, според което електроенергията в България и Чехия е най-скъпа в ЕС. От Министерството на икономиката тази седмица посочиха, че заради цените на тока един от големите инвеститори у нас, "Аурубис", се отказал да разшири производството си (макар че от германската компания посочват за основен проблем регулациите в страната). Дали това е така, трудно e да се изчисли. "Евростат" - европейската статистическа служба, не предоставя данни за големите индустриални потребители. За тези, които консумират под 150 хил. мегаватчаса годишно обаче, цената в България е двойно по-ниска от тази в Германия.

За това от БФИЕК искат да се сложи таван за плащанията на големите потребители. Подобни облекчения има в повечето европейски страни, макар че след натиска на Европейската комисия те започват да се ограничават. Например в Германия фирмите, в чиито продукти поне 20% от себестойността е електроенергия и изнасят значително количество от продукцията си навън, могат да плащат само малка част от зелената добавка в страната. В Австрия пък потребителите, присъединени на различните мрежи - високо, средно и ниско напрежение, заплащат различни такси.

Така от асоциацията, в която членуват над 20 фирми, предлагат плащанията на големите фирми да се ограничат до определено ниво. От ГЕРБ споменаваха таван от 9 млн. лв., което би означавало от облекчението да се възползват пет-шест фирми, включително държавната "Мини Марица-изток", които плащат над тази сума "задължения към обществото". При подобен таван НЕК би загубилa около 15 млн. лв. От БФИЕК са правили изчисление за по-нисък таван, при който ще бъдат спестени 40 млн. лв. за бизнеса.

Проблемът е, че ако индустрията не плаща тези пари, някой друг трябва да поеме тези 10 или 40 млн. лева годишно или НЕК просто ще получи поредната финансова пробойна. Отделно и сега индустрията не плаща пълната цена на "задълженията към обществото". Заради опита на ДКЕВР миналата година да бъдат замразени цените на електроенергията, в ценовия модел бяха заложени изкуствено ниски цени на електроенергията от ВЕИ и по дългосрочни договори. Ако моделът се преизчисли с реалните стойности, то свободният пазар трябва да плати допълнително още 60 млн. лв. годишно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 1 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 517 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван

Още четирима участници в местния вот в града са задържани. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

23 окт 2019, 2508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
К като корупция

Управляващите имат само няколко месеца за да покажат, че са разбрали основното послание в доклада на ЕК

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10