Правителството започва да кърпи енергийните дупки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правителството започва да кърпи енергийните дупки

Правителството започва да кърпи енергийните дупки

ГЕРБ вече са наясно с краткосрочните си мерки за стабилизиране на eнергийния сектро

10728 прочитания

Не се случва всеки ден представител на индустрията да обвини депутат, че е "терорист". Мишената е Георги Кадиев, а причината е обвинението му, че подготвяните промени в Закона за енергетиката обслужват голямата индустрия за сметка на останалите потребители. Поводът за разгорещената размяна на епитети беше предложението за намаляване на разходите на големите предприятия за електроенергия. От индустрията твърдят, че Кадиев иска да я задуши с високи сметки за ток. Пикантният момент в цялата история е, че съпругата на депутата от БСП е електроенергиен търговец и поправката по-скоро би я облагодетелствала, тъй като ще помогне на клиентите й.

Подобни скандали ще зачестяват, тъй като големият проблем в енергийния сектор - финансовата дупка в сектора, предизвикана от това, че цените на електроенергията не покриват разходите за нейното производство, вече няма как да бъдат решени с повишение на тарифите с домакинствата. Последно през юли миналата година, за да задържи цените, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране просто инструктира НЕК да плаща по-малко на част от доставчиците си, въпреки че тя няма правно основание за това. В резултат държавната компания формира "очаквано недовзет приход" от близо 800 млн. лв. За да се запълни дефицитът, натрупан в НЕК (която като кошче събира всички проблеми в сектора), битовите и бизнес потребителите трябва да получат поне 25% по-високи сметки. Това ще бъде не само трудно социално поносимо, но и несправедливо, като се има предвид натрупаната неефективност в сектора. За това първо трябва да се режат разходи, което ще засегне много интереси, включително на Христо Ковачки, чиито депутати са нещо като резервна гума на ГЕРБ в настоящата сложна парламентарна конфигурация.

Вече два месеца министърът на енергетиката Теменужка Петковa и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев добавят по някой и друг детайл към мерките, които правителството смята да предприеме. Основните са четири - ограничаване на плащанията към топлофикационните и заводските когенерации (т.е. централи, които произвеждат както пара, така и електроенергия), преговори със собствениците на ТЕЦ AES Гълъбово и ContourGlobal "Марица-изток 3", търсене на незаконно присъединени ВЕИ (с което се занимава ДКЕВР) и накрая прехвърляне на всички приходи от продажба на въглеродните квоти към намаляване на разходите за зелена енергия на НЕК. Това бяха предложения, които Делян Добрев анонсира още през 2013 г. като министър на икономиката и енергетиката. Новото е само намерението да се облекчи голямата индустрия от част от разходите за т.нар. задължения към обществото. Мярката се предлага от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) вече няколко години.

Тези действия няма да решат всички проблеми, но целта е явно да се предприеме нещо бързо, тъй като по всяка от тези мерки е извършена някаква работа, а и ситуацията в дълговете на НЕК може да излезе извън контрол всеки момент. Голяма част от мерките трябва да залегнат в обсъжданите сега промени в Закона за енергетика.

Облекчение за индустрията

В момента всички потребители, които купуват електроенергията си чрез двустранни договори с търговци или производители (за разлика от бита, коjто получава електроенергия по регулирани цени с единствен източник държавната НЕК), заплащат и таксата за "задължение към обществото", която в момента е 18.93 лв. за всеки закупен мегаватчас. С нея се компенсират част от разходите на НЕК по преференциалните тарифи на възобновяемите енергийни източници, когенерациите и по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ AES Гълъбово и ContourGlobal "Марица-изток 3". Заедно с другите такси и акциза върху цената, на която предприятията купуват енергията средно около 75 - 80 лв. се добавят още 28 лв. Така крайната цена за тях е значително по-ниска от тази, която заплащат домакинствата. Това доведе и до бърза миграция на малкия и средния бизнес миналата година от регулирания към свободния пазар.

От БФИЕК обаче посочват изследване на техния германски аналог, според което електроенергията в България и Чехия е най-скъпа в ЕС. От Министерството на икономиката тази седмица посочиха, че заради цените на тока един от големите инвеститори у нас, "Аурубис", се отказал да разшири производството си (макар че от германската компания посочват за основен проблем регулациите в страната). Дали това е така, трудно e да се изчисли. "Евростат" - европейската статистическа служба, не предоставя данни за големите индустриални потребители. За тези, които консумират под 150 хил. мегаватчаса годишно обаче, цената в България е двойно по-ниска от тази в Германия.

За това от БФИЕК искат да се сложи таван за плащанията на големите потребители. Подобни облекчения има в повечето европейски страни, макар че след натиска на Европейската комисия те започват да се ограничават. Например в Германия фирмите, в чиито продукти поне 20% от себестойността е електроенергия и изнасят значително количество от продукцията си навън, могат да плащат само малка част от зелената добавка в страната. В Австрия пък потребителите, присъединени на различните мрежи - високо, средно и ниско напрежение, заплащат различни такси.

Така от асоциацията, в която членуват над 20 фирми, предлагат плащанията на големите фирми да се ограничат до определено ниво. От ГЕРБ споменаваха таван от 9 млн. лв., което би означавало от облекчението да се възползват пет-шест фирми, включително държавната "Мини Марица-изток", които плащат над тази сума "задължения към обществото". При подобен таван НЕК би загубилa около 15 млн. лв. От БФИЕК са правили изчисление за по-нисък таван, при който ще бъдат спестени 40 млн. лв. за бизнеса.

Проблемът е, че ако индустрията не плаща тези пари, някой друг трябва да поеме тези 10 или 40 млн. лева годишно или НЕК просто ще получи поредната финансова пробойна. Отделно и сега индустрията не плаща пълната цена на "задълженията към обществото". Заради опита на ДКЕВР миналата година да бъдат замразени цените на електроенергията, в ценовия модел бяха заложени изкуствено ниски цени на електроенергията от ВЕИ и по дългосрочни договори. Ако моделът се преизчисли с реалните стойности, то свободният пазар трябва да плати допълнително още 60 млн. лв. годишно.

"Американските централи"

Разходите за изкупуване на електроенергията на двата ТЕЦ-а, собственост на AES и ContourGlobal, са една от основните тежести на НЕК и за тяхното свиване се говори вече три години. Държавната компания заплаща за енергията от тях доста над средното за България, тъй като в цените на двете централи влизат разходите по инвестициите им. В момента 70% от цената на електроенергията на ТЕЦ AES "Гълъбово" се формира от т.нар. разполагаемост, в която е включена възвращаемостта на инвеститора и разходите по кредитите.

Сега източници на "Капитал" потвърждават, че се водят вече реални разговори - за разлика от твърденията за такива през 2013 и 2014 г., макар че е съмнително дали ще има резултат до края на март, както смята министърът на енергетиката Теменужка Петкова (в края на миналата година тя говореше за срок до края на февруари). Идеята е да се намалят разходите за разполагаемост, които НЕК заплаща на двете централи - говори се за свиване на плащанията с около 10%, но не е ясно по какъв механизъм. Ако наистина става дума за подобен процент, това не е значително намаление, а и може да затрудни бъдещи преговори. Сериозна пречка при преговорите е, че НЕК продължава да е длъжник на двата ТЕЦ-а, както и че двете американски фирми нямат яснота за развитието на пазара в бъдеще.

Свиване на парата

Третата мярка на кабинета е намаляване на разходите на НЕК за електроенергията от топлофикациите и заводските централи. Сега националната компания е длъжна да изкупува електроенергията от тях с мотива, че комбинираното им производство на пара и ток пести основни енергоносители. Само че голяма част от тези централи не са високоефективни. Софийска топлофикация, работейки на комбиниран цикъл, спестява едва 4.36% от използвания газ, вместо изискваните поне 10%. Поради тази причина тя отдавна трябваше да спре да получава субсидия през преференциалната си цена за електроенергия, но това би означавало фалит за нея. Основните приходи на топлофикацията са от електроенергия, а не от пара.

При заводските централи още през 2013 г. се взе решение, че те първо трябва да снабдяват с електроенергия собствените си производства, а едва след това да продават на НЕК. Преди това те продаваха първо на НЕК на средна цена 130 лв. за мегаватчас, а след това купуваха за собствена консумация ток на цена около 75 лв. Очакванията бяха, че това сериозно ще ограничи разходите на НЕК, но ефектът беше почти нулев - повечето такива ТЕЦ се оказаха в отделни юридически дружества, които всъщност не са обвързани с конкретен завод. Използвайки този трик, те продължават да работят на пълна мощност. 

Отделно топлофикационните и заводските когенерации работят много повече часове от заложеното от ДКЕВР. За периода юли 2014 - юни 2015 г. НЕК трябва да изкупи от тях електроенергия за 2.85 млн. мегаватчаса и компанията има предвидени средства за това. От отчета на ЕСО за произведената енергия през 2014 г. става ясно, че те са произвели 4.9 млн. мегаватчаса електроенергия.

Малко въглерод за НЕК

Най-реалното намаление в дефицита на НЕК обаче ще бъде използването на приходите от продажбата въглеродни квоти за компенсиране на част от плащанията на държавната компания към ВЕИ производителите. Тази мярка беше заложена още през 2013 г., но тогава, за да се постигне така желаното от БСП намаляване на цента на тока с 5%, те бяха нереалистично раздути до 490 млн. лв. Реално за периода 2012 - 2014 г. държавата е получила общо 271.5 млн. лв., но в НЕК са били преведени около 125 млн. лв. Министерството на финансите пък е задържало в бюджетната си сметка 30 млн. лв. от приходите от продажба на квоти през 2014 г., обясниха от Министерството на екологията за "Капитал".

За 2015 г. се очаква страната да получи между 170 и 190 млн. лв. в зависимост от пазарната цена на квотите. Ако тези средства бъдат използвани изцяло от НЕК, това би намалило дефицита в компанията почти наполовина. Заедно с другите мерки за намаляване на разходите на НЕК за закупуване на електроенергия финансовата дупка в компанията може да бъде почти изяло затворена, без да се прибягва до драстично увеличение на цената на електроенергията.

Не се случва всеки ден представител на индустрията да обвини депутат, че е "терорист". Мишената е Георги Кадиев, а причината е обвинението му, че подготвяните промени в Закона за енергетиката обслужват голямата индустрия за сметка на останалите потребители. Поводът за разгорещената размяна на епитети беше предложението за намаляване на разходите на големите предприятия за електроенергия. От индустрията твърдят, че Кадиев иска да я задуши с високи сметки за ток. Пикантният момент в цялата история е, че съпругата на депутата от БСП е електроенергиен търговец и поправката по-скоро би я облагодетелствала, тъй като ще помогне на клиентите й.

Подобни скандали ще зачестяват, тъй като големият проблем в енергийния сектор - финансовата дупка в сектора, предизвикана от това, че цените на електроенергията не покриват разходите за нейното производство, вече няма как да бъдат решени с повишение на тарифите с домакинствата. Последно през юли миналата година, за да задържи цените, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране просто инструктира НЕК да плаща по-малко на част от доставчиците си, въпреки че тя няма правно основание за това. В резултат държавната компания формира "очаквано недовзет приход" от близо 800 млн. лв. За да се запълни дефицитът, натрупан в НЕК (която като кошче събира всички проблеми в сектора), битовите и бизнес потребителите трябва да получат поне 25% по-високи сметки. Това ще бъде не само трудно социално поносимо, но и несправедливо, като се има предвид натрупаната неефективност в сектора. За това първо трябва да се режат разходи, което ще засегне много интереси, включително на Христо Ковачки, чиито депутати са нещо като резервна гума на ГЕРБ в настоящата сложна парламентарна конфигурация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Какви са причините,само за миналата година НЕК да натрупа задължения за над 500 млн.защо не ни обяснят,как хем плащаме един от най-скъпия ток в Европа,хем НЕК е с огромен дефицит и върви към фалит.Отделно от това,заплатите им са огромни.

  • 7
    eyf30306659 avatar :-|
    eyf30306659

    Най-общо казано причините са 2-кражби ,кражби...

  • 8
    kamenvasilev avatar :-|
    kamenvasilev

    До коментар [#6] от "rosiraycheva50._":
    моля погледнете Евростат, легендата, че "плащаме един от най-скъпия ток в Европа", е точно противоположна на реалността

  • 9
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#6] от "rosiraycheva50._":

    "Какви са причините,само за миналата година НЕК да натрупа задължения за над 500 млн.защо не ни обяснят,как хем плащаме един от най-скъпия ток в Европа,хем НЕК е с огромен дефицит и върви към фалит."

    Тока ни е далеч от най-скъпия, проблема възникна от фалшивите прогнози за повишено потребление и търсене на ток, като целта на фалшификацията беше да оправдаят Цанков Камък, Белене и др. подобни. В резултат се присъединиха и множество соларни паркове и вятърни перки, и НЕК е длъжна да им изкупува тока, въпреки че ток не и трябва, при това го изкупува на високи цени, а трябва да го продава на по-ниски. На практика се получава примерно да има задължение да купува 4000 мегавата на средна цена 90 лева, от които продава 3500 на 80 лева, за останалите просто няма търсене. Разликата (3500х10 + 500х100) остава минус в баланса на НЕК, и задълженията се увеличават. Това е горе-долу като да имаш 2 коли, но да си купиш още една, при това скъпа, на лизинг, и да плащаш всеки месец едни пари без да си ползваш трите коли просто защото не можеш да караш повече от една едновременно. Обаче трябва да плащаш.

  • 10
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    @today

    Това е истината, събрана в няколко реда. Плаща се ток, който обаче не се потребява. Оттам има проблеми по мрежата защото няма консумация и включват ПАВЕЦ Чаира да компенсира за да не гръмне мрежата. Обаче тя е към 700-800 МВ и ме съмнява, че не стига. Може би това е един от начините да се атакуват по-новите договори за изкупуване на енергия. Да заплащаш ток, който после не се консумира ми се вижда неправилно защото НЕК по принцип се явява посредник между производителите и потребителите, но в този случай няма потребители на това, което се купува а НЕК реално не е консуматор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK