С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 30 яну 2015, 17:57, 7919 прочитания

К като корупция

Управляващите имат само няколко месеца за да покажат, че са разбрали основното послание в доклада на ЕК

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докато четете този текст, в някоя затворническа килия в България, в неизвестен затвор, има един човек, който е пратен там, защото е бил осъден, че е поискал и получил подкуп. От близо 8 хил. затворници, които изтърпяват ефективни присъди в българските затвори, той е единственият осъден за това (вижте графиката на съседната страница).

Да си на негово място в най-корумпираната държава в ЕС сигурно е адски потискащо. Този неизвестен никому човек вероятно сигурно щеше да се чувства по-добре, ако в стената на килията му беше окачен календарът на DNA - румънската национална дирекция за борба с корупция. Там за всеки месец има сниман по един висш държавен служител, който е бил обвинен в подкуп. 


В сряда, когато ЕК обяви (за първи път без да го представя официално) докладите за напредъка на Румъния и България в борбата с корупцията и организираната престъпност и съдебната реформа, основната критика срещу страната ни, за пореден път, беше липсата на резултати в борбата с корупцията. Проблем, по който Букурещ успя да постигне впечатляващи резултати през последните няколко години. 

След обявяването на доклада и вицепремиерът Меглена Кунева, и правосъдният министър Христо Иванов обявиха, че постигането на ефективни резултати в борбата с корупцията и нейната превенция минават и през институционални реформи, които обаче трябва да се случат възможно най-бързо, за да могат да произведат ефект до средата на годината, когато страната ни ще получи "устен доклад" от ЕК. През последните две седмици и двамата бяха на посещение в Румъния, за да видят как Букурещ е успял да постигне резултатите, които ЕК така високо оценява.

Какъв е румънският модел



Две институции седят в основата на успеха на Румъния в борбата с корупцията. Звеното DNA е интегрирано в прокуратурата и е на директно подчинение на зам.-главен прокурор. Ръководителят на звеното се номинира от правосъдния министър, гласува се от съдебния съвет и се назначава с указ на президента.
Институцията има изключителна компетентност да разследва политици, има собствен полицейски апарат. Подборът е изключително сериозен (в него участват психолози), като избраните получават шестгодишен мандат и около 30% по-високо заплащане. Над 25% от разследванията са образувани по журналистически публикации, голяма част идват от сигнали от Държавна агенция "Интегритет". Специалните разузнавателни средства се използват рядко, като се разчита на агенти под прикритие  В звеното има собствени финансови анализатори.

Другата ключова институция, която е помогнала на румънците, е ANI (Държавна агенция "Интегритет"). Тя е нещо като хибрид между Сметната палата, Комисията за конфликт на интереси, НАП и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя има разследващи функции и работи по разработена методология за проверка на всеки сигнал. Агенцията може да иска разкриване на банкова тайна. Всяка година работата на комисията е обект на външен одит (Deloitte), който проверява работата както по плановите проверки, така и за сигналите. Анализаторското звено към агенцията изготвя за всяка следваща година доклад за това къде са най-големите рискове. По този начин ANI може да насочи ресурса на плановите си проверки в тази посока (например в момента те проверяват местните власти). В процес на изготвяне е софтуер, който да автоматизира част от проверките, които агенцията в момента извършва. 

Какво е положението в България?

Борбата с корупцията в България е разпръсната в най-различни институции, повечето от които сами по себе си са генератор на корупция. Достатъчно е да припомним за тефтера на Филип Златанов или за практиката на прокуратурата да използва делата срещу висши политици според конюнктурата - разследват се тези, които не са на власт, а ако случайно се върнат, делата се замразяват или направо прекратяват (Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, Бойко Борисов). 

Законов мандат да разследва корупцията по висшите етажи на властта има ДАНС (т.нар. дирекция "К"). Миналата седмица агенцията публикува доклада си за 2014 г. Документът е дълъг 22 страници, от които по-малко от две и половина са посветени на резултатите от борбата в корупцията. От изброените там по-характерни случаи се вижда, че агентите са разследвали дребни риби - ръководители на регионални структури на автомобилната инспекция, зам.-кметове, данъчни и т.н., които са обвинени за подкупи в размер на няколко хиляди лева.

В прокуратурата има съвместно звено за противодействие на корупцията в съдебната власт, което до този момент не може да се похвали с каквито и да било успехи.

Наказателната политика в България

Преглед на оригинала Наказателната политика в България


Комисията за конфликт на интереси също има правомощия в противодействията на корупцията. Встрани от липсата на запомнящи се решения осъдителната (на две инстанции) присъда срещу нейния бивш председател показа, че тя е част от проблема, а не от решението.

Сметната палата засега е само ням регистратор на декларациите на няколкохилядите високопоставени държавни служители. Констатациите на разминавания между обявено и притежавано имущество обаче нямат абсолютно никакви последствия за деклараторите, а самата Сметна палата разчита на други служби да извършват проверката.

В различните структури на изпълнителната власт има инспекторати, които обаче са изцяло зависими от управляващите и на практиката не могат да действат самостоятелно.

В дългия списък от институции не можем да пропуснем звеното БОРКОР, което съвсем резонно ЕК нарече енигматична структура, която не оправдава изхарчените от нея средства.

Какво може да се направи?

Какъв ще е замахът на реформите в България, ще стане ясно следващата седмица, когато ще има заседание на т.нар. Съвет за развитие, когато депутатите и изпълнителната власт ще обсъдят варианта за конституционни промени и техния предмет.

Идеите на правосъдния министър Христо Иванов са за създаването на бутиково звено за разследване по подобие на румънската DNA, чиято независимост от изпълнителната власт и главния прокурор да бъде гарантирана със законови промени. Към настоящия момент обаче Иванов не среща подкрепа от премиера Бойко Борисов за подобна реформа, като позицията на министър-председателя е била в посока развиване капацитета на съществуващите звена в прокуратурата и ДАНС.

Създаването на орган за превенция на корупцията (по подобие на ANI) също ще е сложна задача, като по всяка вероятност управляващите ще вървят към укрепване статута на съществуващите институции.

Тази седмица управляващите изпуснаха възможността да реформират Сметната палата. Те приеха промени в закона, които да им позволят единствено подмяна на състава на ръководството на одитната агенция със "свои хора".

Източници на "Капитал" от правителството изразиха скептицизъм за това колко са възможни реформите, тъй като целият ресурс през следващите няколко месеца ще бъде насочен към местните избори.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони

Президентът сменя началника на НСО; Какви са сценариите за италианската криза; Централните банкери ще обсъждат мерки срещу забавянето на глобалната икономика

21 авг 2019, 381 прочитания

Перките по "Графа" остават неясно докога 1 Перките по "Графа" остават неясно докога

Въпреки че взе решение през април, общината още не казва кога ще бъде окончателното им премахване и замяната им с колчета

21 авг 2019, 750 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Правителството започва да кърпи енергийните дупки

ГЕРБ вече са наясно с краткосрочните си мерки за стабилизиране на eнергийния сектро

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда