"Дупката" в бюджета за 2014 г. е официално над 3 млрд. лв.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Дупката" в бюджета за 2014 г. е официално над 3 млрд. лв.

Финансовият министър Владислав Горанов се надява ЕК да приеме свръхдефицита като еднократно явление

"Дупката" в бюджета за 2014 г. е официално над 3 млрд. лв.

През януари бюджетът е бил на излишък с 85 млн. лв., което се случва за пръв път от 2009 г.

4099 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов се надява ЕК да приеме свръхдефицита като еднократно явление

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Правителството успя да влезе в рамките на дефицита, заложен в актуализацията на бюджета за 2014 г. Събраните приходи през миналата година се оказаха по-малко и от ревизираните надолу очаквани постъпления с 1.1 млрд. лв. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) показват, че отрицателното салдо за цялата година е 3.048 млрд. лв. (3.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт -  БВП). При такава "дупка" в бюджета Европейската комисия (ЕК) вероятно ще започне процедура заради прекомерен дефицит. Брюксел инициира такава и през 2010 г. заради преизпълнението на разходите над приходите с 4.5% от БВП.

От финансовото министерство обясниха, че бюджетният дефицит на начислена основа (където влизат договорените, но неплатени от държавата задължения) се очертава да бъде 3.3% от БВП, което е подобрение спрямо заложената в бюджета за 2014 г. цел от 3.5%.

Още при приемането на бюджетната актуализация в края на ноември финансовият министър Владислав Горанов заяви, че води интензивен диалог с представители на ЕК, които са го уверили, че ако падне под 3.5% от БВП, комисията ще гледа на свръхдефицита като на еднократен ефект. Процедура вероятно ще започне, но ако до средата на 2015 г. изпълнението на бюджета се движи в разчетените рамки, България ще се размине само с препоръки, без да се стига до налагане на финансови санкции.

Добри новини за януари

Министерството на финансите се похвали с добри резултати при изпълнението на фискалната рамка за 2015 г. По предварителни данни и оценки салдото по КФП за януари 2015 г. се очаква да бъде положително в размер на около 85 млн. лв., или 0.1% от прогнозния БВП. Статистиката сочи, че за последно е имало излишък през януари през 2009 г. За сравнение - салдото за същия месец на 2014 г. беше отрицателно в размер на 373.3 млн. лв. (0.5% от прогнозния БВП).

Според финансовото ведомство прогнозираното подобрение в бюджетната позиция се дължи основно на ръст в приходите и по-конкретно на данъчните. При сравнение с януари 2014 г., когато управляваше правителството на Пламен Орешарски с финансов министър Петър Чобанов, наистина се вижда значителен ръст на приходите – с 404 млн. лв. до 2.475 млрд. лв. Толкова добър старт на годината е имало за последно през 2009 г. Данните показват, че на митниците се дължат 200 млн. лв. от това увеличение.

Разходите по КФП са с 50 млн. лв. по-малко при сравнение на годишна база, като са слезли до 2.39 млрд. лв. през януари. Малка част – 10 млн. лв., се дължат на по-ниската вноска на България в бюджета на Европейския съюз. Подробни данни по пера ще бъдат обявени след месец и тогава ще се види откъде още са спестени средства. Вижда се обаче, че в края на 2014 г. невъзстановеният ДДС е в размер на 105 млн. лв., което е най-ниското равнище на показателя за последните 10 години и е значително под отчетения в края на 2013 г. (240 млн. лв.). Стандартната стойност на невъзстановения данъчен кредит е между 200 и 300 млн. лв. месечно. Това означава, че финансовото министерство е предпочело да включи този разход в дефицита за декември, с което пък свива разходите за януари.

Показатели за 2014 г.

Данните в КФП към края на миналата година показват, че въпреки влизането в рамките на предвидения дефицит общите приходи в бюджета са под заложените в актуализацията, която пък ревизира надолу очакваните постъпления с 1.1 млрд. лв. Основното неизпълнение е при ДДС - с 430 млн. лв. От ведомството на Владислав Горанов обясняват това с надвърнатия данъчен кредит в края на декември. За да компенсира неизпълнението на приходите, разходите в бюджета за намалени със същия размер, като свиването е основно при лихвените и капиталовите. През миналата година общо разходите по консолидираната фискална програма са нараснали с 2.037 млрд. лв. (6.7%) спрямо 2013 г. Финансовото министерство обяснява това с ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания. Разходите по сметките за европейски средства (включително националното съфинансиране) нарастват с 23.6% спрямо предходната година, а тези за социалното и здравното осигуряване - със 7.5%.

На пръв поглед размерът на фискалния резерв е впечатляващ – 9.2 млрд. лв. в края на декември. От тази сума обаче трябва да се извади платеният в средата на януари външен дълг на стойност 1.9 млрд. лв. Също така трябва да се отчете, че 3 млрд. лв. от резерва отиват за покриване на бюджетния дефицит. През януари правителството изплати 1 млрд. лв. субсидии на земеделците, които трябва да бъдат възстановени в рамките на 45 дни. По данни на БНБ към края на януари във фискалния резерв има 4.5 млрд. лв., колкото е минималният праг определен по закон.

Правителството успя да влезе в рамките на дефицита, заложен в актуализацията на бюджета за 2014 г. Събраните приходи през миналата година се оказаха по-малко и от ревизираните надолу очаквани постъпления с 1.1 млрд. лв. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) показват, че отрицателното салдо за цялата година е 3.048 млрд. лв. (3.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт -  БВП). При такава "дупка" в бюджета Европейската комисия (ЕК) вероятно ще започне процедура заради прекомерен дефицит. Брюксел инициира такава и през 2010 г. заради преизпълнението на разходите над приходите с 4.5% от БВП.

От финансовото министерство обясниха, че бюджетният дефицит на начислена основа (където влизат договорените, но неплатени от държавата задължения) се очертава да бъде 3.3% от БВП, което е подобрение спрямо заложената в бюджета за 2014 г. цел от 3.5%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Липсата на финансовия "гений" Чобанов ще се усети осезателно ...в подобрението на макрорамката !!!

  • 2
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    освен всички платени от правителството суми ,трябва да се имат впред вид и 3.6 милиарда платени на КТБ , изобщо разликата с червеното правителство е осезаемо и ако пенсионери и турци не се усетят кой ги клатушка и им носи глад и мизерия ,не си струва изобщо да се борим за тази страна

  • 3
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    "При сравнение с януари 2014 г., когато управляваше правителството на Пламен Орешарски с финансов министър Петър Чобанов, наистина се вижда значителен ръст на приходите – с 404 млн. лв. до 2.475 млрд. лв. Толкова добър старт на годината е имало за последно през 2009 г. Данните показват, че на митниците се дължат 200 млн. лв. от това увеличение."

    Някой червен б.клук ще квичи ли пак срещу Ваньо Танов? Или срещу Горанов. Когато фактите говорят само гнусните камуняки не спират да плюят.

  • 4
    today avatar :-|
    today

    "Експертите на Орешарски" това ли постигнаха, по-ниска събираемост с над 1 млрд? Или обръчите от фирми са щипали ДДС и са скатавали мита и др. подобни?

  • 5
    ruark avatar :-|
    ruark

    Реформи са нужни а не печален поглед.
    а такива са накратко ги описвам
    1. Земеделието
    Превръщане на кооперативните банки във финансови институции, които да раздават микрокредити на земеделци, хотелиери, занаятчии и средни и малки фирми на много изгодна лихва. те нямат за цел едра печалба а покриване на разходи и резерви и малка печалба за да могът да оцеляват.
    Създаване на частни земеделски стопанства дори с чуждестранно участие със западно ноу хау което да модернизира земеделието ни. И да се държи на качество след вкарване на строг стандарт. Даже държавата може да има минимални участия в средни или по големи предприятия от които да извлича дивидент.......
    2. Туризма
    Трябва да се въведът минимум цени за нущувка по категоризираните обекти за да няма такъв дъмпинг както сега и да се следи изкъсо от местни комисии за нарушения. Обаче паралелно с това трябва да се създаде минимум стандарт за качество на тур. обекти наравно с предлаганите услуги като обслужване, качество на храна чистота и тнт.
    3. Въвеждане на минимум тарифа за почасово заплащане.
    Увеличаване на заплати в дър. сектор и пенсии. Пари трябва да се взимат от данък върху лихва по депозити и банкови сметки, тоест от капиталовият данък и от др. държ. приходи. Дали ще бъдат 80 милион или след време 150 милиона, важното е да се вкарват директно в реалната икономика.
    4. Организиране на публични частни инвестиционни фондове, които инвестират както в бг икономика така и в чужбина и да извличат дивиденти като ги вкарват в реалната икономика под форма на детски надбавки, пенсии, държани заплати и намаляване на дълг и една част се използват за инвестиции и тнт.......
    5. Ако е възможно предоговаряне на договорите по МВФ и връзване на лева към еврото на може би 3 лева за евро... Преди това трябва по голяма част от резервите ни да се обърнат в твърда валута. Това би стимулирало външните инвестиции и създаване на раб. места, както и превръщане на бг в по конкурентна дестинация за производство в сравнение с румъния, гърция или източните страни от ЕУ...... Туризма, който в момента е доста зле от санкци, стагнация и липса на реформи би се съживил буквално веднага.

    Има още много къде да се работи, но с такива стъпки би се стимулирала средната класа, която е жизнено необходима за една функционираща и просперираща икономика. От там ще се засили и вътрешното потребление което куца заради отвратително ниските доходи на населението.
    Ефектът от тези действия би трябвало да се усети до една две години или до 5 години.....


  • 6
    ruark avatar :-|
    ruark

    4. Организиране на фондове с държавно публични участия исках да кажа

  • 7
    sasvirco avatar :-|
    sasvirco

    БСП/ДПС тандем ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK