С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
183 5 фев 2015, 14:02, 11749 прочитания

Денят, в който НАТО показва мускули

Днес в Брюксел 28-те съюзници ще започнат създаването на сили за бързо реагиране и шест центъра за координация, един от които в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В първите месеци на украинската криза, след анексирането на Крим и започването на размириците в Източна Украйна, когато светът наблюдаваше отстрани как с помощта на паравоенни формирования и малки военни части Русия изпълнява целта си да "защити рускоезичното население там", няколко държави бяха особено притеснени. Прибалтийските страни, където руското население също е значителен процент от населението, станаха цел на открити провокации. Руските самолети непрекъснато летяха до границите им, руски войски започнаха учение наблизо (както направиха преди Крим), а един естонски разузнавач дори изчезна от територията на страната си, за да се появи в Москва в белезници. Тогава изглеждаше, сякаш член 5 (който защитава всички в НАТО) не важи особено за новите членки по границата с Русия и Владимир Путин го знае.

Няколко месеца по-късно Алиансът най-накрая ще отговори подобаващо на тези провокации. НАТО днес възнамерява да предприеме първите стъпки към осъществяване на новата си стратегия за присъствие в Източна Европа. След като в Уелс миналата година държавните ръководители се разбраха за новия план за действие на НАТО, днес военните министри на 28-те ще одобрят три основни елемента от него.


Първият елемент е създаването на нова част за бързо реагиране (известна като сили за отговор на НАТО), която ще се състои от до 30 хил. души. Тя ще е разделена на една дежурна бригада, която може да бъде приведена в действие до 48 часа и две резервни. Вторият елемент, който засяга и България, е създаването на 6 мултинационални координационни звена в Източна Европа - от Балтика до Черно море. Те ще са разположени в България, Румъния, Полша и трите прибалтийски държави и ще представляват съвсем малки командни центрове - до 40 души. Тяхната цел ще е да съставят планове за действие на силите за бързо реагиране при нужда и връзката им с местните военни структури. Това ще бъдат свързващи звена, които да гарантират на съответната държава и на нейните съюзници, че ако възникне заплаха на нейна територия или насочена срещу друг съюзник, силите за бързо реагиране ще могат безпрепятствено да действат (нещо като центрове на принципа plug&play). И третият елемент от стратегията е създаването на мултинационална щаб-квартира в Шчечин, Полша, който да поема командването на силите за бързо реагиране при операция.

Самият план е прагматичен, но част от него носи ясна символика. Това ще бъде първият път, когато флаговете на НАТО ще се развеят над командни структури на Алианса на Изток. Досега НАТО се пазеше от такъв ход, заради споразуменията си от края на 90-те с Русия да не разполага никакви нови военни части в новите членки. На практика, новият план не нарушава това - 240-те души в новите 6 центъра ще бъдат военни експерти и съветници, а поне половината от тях ще бъдат местни военни. НАТО няма да разполага бойни подразделения на Изток, освен при нужда, тоест непосредствена заплаха за някой от съюзниците.

Но посланието е ясно - тази заплаха, според разчетите на съюзниците, идва от Изток и Русия. "Няма непосредствена заплаха. Но причината да правим това, което правим, е едновременно отговор на поведението на Русия, която променя граници със сила и отговор на това, което се случва на юг", обясни генералният секретар Йенс Столтенберг. "Това е демонстрация на вътрешна сила, защото от позицията на силата се преговаря по-добре," каза с усмивка германският военен министър Урсула фон дер Лайен. Тя, заедно с други две дами - военните министри на Холандия и Норвегия, обявиха днес, че поемат отговорността за създаването на временна част за бързо реагиране, която да действа докато влезе в сила постоянната такава. Германия ще води временната част.



Това е и някакъв вид еманципация на Европа. Американски военни ще присъстват и в шестте координационни центъра, съобщи посланикът на САЩ в НАТО, но ролята на най-големия от съюзниците ще бъде доста скромна. Уговорката със САЩ е европейците да поемат всичко, свързано с окомплектоването, обучението и действието на тези специални части, докато американците ще предоставят транспорт, разузнаване и други поддържащи дейности.

Всички в щабквартирата на НАТО бързат да посочат, че планът за действие е "напълно отбранителен и пропорционален" и се прави по искане на съюзниците от Източна Европа. Прибалтийските държави, Полша и Румъния настояваха много за това, за да получат гаранции за сигурността си, след действията на руската армия в Украйна. София се присъедини към тази инициатива по чисто прагматични причини - един координационен център повишава нивото на сигурност и гарантира, че българските системи за отбрана са в синхрон с общите. А доколко полезен е подобен център, може да се съди по факта, че други, които преди това не искаха такъв - като Унгария и Словакия, сега вече настояват да бъдат включени в системата.

Така година след като конфликта в Украйна се разгоря и показа, че руската армия може да влиза неочаквано и бързо на територията на съседни държави, НАТО изглежда има отговор на това. Но междувременно кризата ескалира и ако САЩ вземат решение да въоръжават украинската армия, единството в НАТО, в ЕС и изобщо в Запада отново може да бъде поставено на изпитание.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1170 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 1009 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отпадат две скъпи и неефективни програми за субсидирана заетост

"От социални помощи към осигуряване на заетост" и "Сигурност" ще приключат до края на март.

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10