Фондът за гарантиране на влоговете ще може да дава заеми на банки, които имат нужда от ликвидна подкрепа, за да се предотврати изпадането им в неплатежоспособност. Това е една от новостите, които се прокарват с пренаписания от Министерския съвет проект на закон за гарантиране на влоговете. В четвъртък той беше приет на първо четене от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Промяната на сегашната нормативна уредба идва по линия на европейски директиви, но също и заради забелязани слабости покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). С новия закон ще се дадат допълнителни източници на финансиране на фонда при недостиг на средства и ще се прецизира системата за назначения в ръководството му.
За кого е помощта
В сегашния закон изрично е записано, че средствата на фонда могат да се ползват само за изплащане на сумите по влоговете до гарантираните размери. С промяната ще се даде още една възможност за използване на събраните в него средства. Те ще могат да бъдат предоставяни на банките при нужда като заеми или за увеличение на капитала, но след съгласуване с БНБ. Тя трябва да прецени дали банката кандидат има само ликвидни проблеми, тъй като такива с капиталови проблеми няма да бъдат спасявани по този начин. Размерът на финансирането от фонда ще е съобразено с обема на гарантираните влогове, привлечени от банката в нужда. Като обезпечение фондът ще може да ползва не само държавни ценни книжа (ДЦК), но също вземания на банката по отпуснати кредити.
Предоставянето на заеми от фонда не трябва да се счита като негово основно и регулярно задължение, коментираха експерти от правния отдел на БНБ, защитавайки поправката по време на дискусията в парламентарната комисия. Според тях такава ранна интервенция ще даде възможност за стабилизиране на затруднената банка, за да не се стига до задействане на схемата за изплащане на гарантирани депозити. Друг техен аргумент е, че така банките ще поемат своята отговорност в кризисни ситуации, доколкото средствата на фонда са събрани именно от тях. Промяната е отговор и на упреците, че при проблем в банковия сектор несправедливо се товарят бюджетът и данъкоплатците като първи източник на спасителни средства. Експертите обясниха още, че оказването на такава подкрепа от фонда няма да се счита за форма на държавна помощ.
Още промени
По време на дискусията депутати изразиха притеснение, че фондът може да остане недофинансиран, ако се въведе промяна в начина, по който банките правят отчисления в него. В момента те внасят встъпителни вноски и годишни, пресметнати на базата на привлечените от тях депозити. Предложенията за промяна са да отпаднат встъпителните вноски, годишните да останат, но само до размера на привлечените гарантирани влогове, което автоматично означава, че ще се превеждат по-малки суми във фонда. Очакванията са това да се компенсира с друго нововъведение, според което банките с по-рисков рейтинг ще плащат по-високи годишни вноски във фонда.
Според експерти, говорили пред парламентарната комисия, в кризата с КТБ Фондът за гарантиране на влоговете се е показал като един от най-добре капитализираните в Европа, макар че на практика не му достигнаха над 1 млрд. лв. за изплащане на депозитите от банката. Дори и така с новия закон ще му се даде възможност да е още по-гъвкав в набирането на финансиране, което не му достига. С промените той ще може да привлича заеми с одобрение само на Министерския съвет. Разширява се и обхватът на инструментите, в които ще може да инвестира, за да получава по-висока доходност.
С новия закон ще се запази независимостта на фонда, доколкото трима от петимата му членове ще са номинации на Министерския съвет, БНБ и Асоциацията на банките. Управителят на фонда ще има право на две номинации. Според депутати от комисията по бюджет и финанси е добре един от членовете на управителния съвет на фонда да се избира от парламента, тъй като фондът има право да ползва държавни средства. Това обаче поражда дискусия дали няма да се промени статутът му и от изцяло частна институция той да се превърне в публичен орган с ангажименти към обществото.
Визия за банковия надзор в 10 минути
Десет минути, за да се представи и да предложи визията си като регулатор, ще има кандидатът за ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ. Той ще се яви на изслушване в Народното събрание, което ще се излъчва в реално време в интернет. На база на краткото му изказване депутатите ще трябва да вземат решение приемат или отхвърлят номинацията му. При отрицателен вот ще се пристъпи към нов избор. Това пише в процедурата за избор на надзорник в банковия регулатор, която беше приета от парламента в четвъртък. Първият, който ще премине през нея, е подуправителят на БНБ Димитър Костов, който беше номиниран от управителя на банката Иван Искров да заеме овакантения пост в институцията. Той остана празен след отстраняването на досегашния ръководител Цветан Гунев, в чийто мандат ликвидните проблеми на КТБ ескалираха и доведоха до затваряне на банката.Фондът за гарантиране на влоговете ще може да дава заеми на банки, които имат нужда от ликвидна подкрепа, за да се предотврати изпадането им в неплатежоспособност. Това е една от новостите, които се прокарват с пренаписания от Министерския съвет проект на закон за гарантиране на влоговете. В четвъртък той беше приет на първо четене от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Промяната на сегашната нормативна уредба идва по линия на европейски директиви, но също и заради забелязани слабости покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). С новия закон ще се дадат допълнителни източници на финансиране на фонда при недостиг на средства и ще се прецизира системата за назначения в ръководството му.
23 коментара
Къде бяхте, когато срутиха КТБ и толкова хора останаха без парите си?
И за слепите е видно, че бюджетът гледа да е колкото може по-далече от ангажименти към банката на Цеко и тъй като там драмите са зад завоя, бързат законодателно до хвърлят горещия картоф на ФГВБ.
Нищо оригинално.
До коментар [#2] от "D-r D":
Обаче първо трябва да има пари в него. Към момента е на дефицит с 1,6 милиарда.
До коментар [#1] от "глупав българин":
По банкети с "мистър Икономика", не си ли виждал снимки в Интернет.
До коментар [#3] от "Uprsport":
Така е, но такава промяна им дава възможност да си прехвърлят топката. Примерно утре ако гръмне банка, БНБ ще обвинява ФГВБ, ФГВБ ще обвинява КФН, КФН ще обясняват как са си свършили работата пИрфектно, а 10 и ония зад него пак ще се подхилват мазно.
Че то там пари няма и не се очертава да има,докато не върне заема,взет от държавата за покриване на влоговете в КТБ.Дотогава никоя банка да не е посмяла да изпада в криза.Пари няма.
Май че е само подхвърляне на горещият картоф, пари в този фонд няма и няма да има поне близките 5 години докато си изплатят заема за КТБ и понасъберат нещо.
Единствено реално щеше да е ако всичките му дългове и задължения се поемат солидарно от банките независимо и допълнително спрямо вноските но такова нещо не се задава. Така както са го написали излиза, че задачата е този фонд да тегли кредити и отпуска заеми без това да се води държавна помощ защото за нея се иска разрешение от Брюксел. А с какво този фонд ще гарантира заемите си? Май че пак с държавната гаранция.
Слад като му издърпаха всичките пари и го оставиха на минус, сега се готвят и да си го ползват когато си искат, естествено когато се напълни пак с парите на бедния човечец :)
Аз мисля че народа трябва да се поинтересува и да си държи парите в чужди банки извън страната.
Да се надяваме, че ФГВ няма скоро да подкрепя ликвидността на някои банки....., но пък кой знае защо сега се сетиха да правят тази промяна!?
До коментар [#7] от "aussie":
Ами те и банките в България са чужди, какво като са в страната?!
За масовата аудитория разликата между "ликвидни проблеми" на здрави банки и рекапитализиране на източени институции е много тънка. Редно е подкрепата да бъде лимитирана като процент от фонда спрямо пазарния дял, при това да бъде одобрявана както от Брюксел, така и от колегите, които пълнят фонда с вноските си.
Ако банка Х източи фонда, уреждайки се с "ликвидна подкрепа", какво правят другите играчи на пазара? Не може фонда да е празен, тъй като това би довело до висок системен риск. Значи тогава следва финансирането му от данъкоплатците под една или друга форма. Този ресурс обаче също е крайно ограничен, особено при наличието на Валутен съвет. Добре е политиката да е съобразена с ограниченията, наложени върху БНБ. Решението беше да влезем в Банковият съюз, където ще можем да разчитаме на подобен фонд, който хем ще се пълни с по-малки вноски, хем ще има несъизмеримо по-големи възможности, както за ликвидна подкрепа, така и за адекватен мониторинг върху системата. Другият вариант е падане на Борда и развързване на ръцете на БНБ, но кой би заложим политическата си кариера, подкрепяйки подобно решение?