С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 6 фев 2015, 16:45, 9054 прочитания

Новите стражи на източната граница

НАТО за пръв път създава свои структури в Източна Европа и в България. Основният въпрос тук ще бъде не има ли полза, а ще ядоса ли Русия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Знаете ли, че е имало над 200 учения на НАТО в Европа през 2014 г, а в Източна Европа е имало по едно такова всяка седмица? Надали. Северноатлантическият алианс обикновено не е особено интересна тема за медиите. Но когато от НАТО всъщност започне да има нужда, настава смут. А думата база отключва истерия.

Тази седмица министрите на отбраната на 28-те приеха няколко стъпки, които позволяват на НАТО да отговори на новите заплахи от изток и от юг. Сред тях е създаването за пръв път на структури на алианса в новите държави членки, сред които и България. В шестте координационни щаба, които ще се появят в скоро време в Източна Европа, няма да бъдат разполагани (слава богу) оръжия за масово поразяване, независимо какво казва Волен Сидеров. Всъщност в тях няма да бъде разполагано нищо, защото те де факто ще представляват няколко стаи с военни специалисти, които ще работят в София. Един български представител, пожелал анонимност, ги определи по-скоро като "шоу без особен ефект". Но тези малки щабове са първият знак, че НАТО взима насериозно отбраната на източната си периферия. И тъй като е очевидно, че те са насочени към заплахата от Изток, което значи Русия, темата предизвика бурни дебати в България.


RAP, NATO, RAP

Самата среща на министрите не поднесе изненади, защото всичко, което се случи на нея, всъщност бе договорено на форума на държавните ръководители в Уелс миналата година. Казано на езика на съкращенията, които алиансът толкова обича, министрите вкараха в действие договорения вече План за действия (Readiness Action Plan - RAP). Той включва създаването на сили за бързо реагиране, които ще могат да бъдат дислоцирани при нужда в рамките на два дни, и вече споменатите шест командни центъра в Източна Европа (виж графиката). За тях за пръв път съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на посещението си в София миналия месец.

Тези центрове ще бъдат с до 50 души състав, като половината от хората ще бъдат от страната домакин, а останалите ще са от други съюзнически държави. В София те най-вероятно ще бъдат разположени в Министерството на отбраната. Въпреки че се казват командни центрове и дори си имат имена (софийският ще се казва "Устойчив страж" - Resilient Guardian), те няма да ръководят операции и ще се намират под ръководството на централното съюзническо командване, обясни висш представител от НАТО. Тяхната цел ще е да подготвят упражнения, логистични планове и комуникация с местните военни структури, ако се наложи в даден момент силите за бързо реагиране да бъдат дислоцирани на територията на България. С други думи, да подсигурят, че ако в един момент има заплаха, която налага изпращането на бързите сили, те ще имат с кого да общуват, кой да ги зареди и да им осигури логистика тук. Самото изпращане на силите няма да зависи нито от тукашния център, нито от общото командване, а от Северноатлантическия съвет - държавните ръководители на 28-те. Тоест всяко разполагане на натовски части на българска територия трябва да стане с решение на българското правителство.
Новият щаб беше обявен за първи път по време на посещението на генералния секретар на НАТО в София миналия месец.

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Ако започне операция, която включва специалните сили за бързо реагиране, шестте командни центъра ще се подчиняват или на първата щабквартира в Източна Европа - тази в Шчечин, Полша, или на втората, която ще бъде създадена по искане на Румъния на нейна територия.



Какво ще се плаща

Държавите, които са поискали такива центрове - а те освен България са Полша, Румъния и балтийските държави, са го направили с ясното съзнание, че това е доста изгодна сделка: държавата домакин поема част от разходите за издръжката на този контролен център, което значи разходите за 25 или 50 души. В замяна на тази инвестиция тя получава гаранцията, че ако някога сигурността й бъде поставена под въпрос, ще получи бързо съдействие.

Ползата за НАТО също не е малка. Както обяснява висш военен: "Всички можем да минем през цяла Европа с кола без никакви проблеми, нали. Но я се опитайте да минете с оръжие. Всяка държава има различни правила за това е кошмар. Путин няма такива проблеми." Тези центрове ще гарантират, че този кошмар няма да връхлети НАТО точно когато има нужда да отговори бързо на някакво предизвикателство.

Но ако инвестицията в самите центрове не е много голяма, то тази в силите за бързо реагиране е доста сериозна. Поддържането на една бригада в непрекъсната бойна готовност на разположение на НАТО (т.е. не за да осигурява сигурността на отделните членки) не е по силите на нито една европейска държава за дълъг период от време, затова първоначално шест от най-големите ще се редуват за по година в това упражнение, а по-малките като България ще се включват с каквото могат.

Какво точно ще допринесе страната към тези сили все още не е уточнено, както и не е ясно какви пари ще струва това. Но идеята е тежестта да се поеме от европейските съюзници, които ще са основните играчи в новата структура. САЩ ще изпратят свои представители във всеки от новите центрове, съобщи посланикът към алианса Дъглас Лути, но няма да участват в самите сили за бързо реагиране. Това, което ще правят, е, че ще предоставят транспорт, разузнаване и друго съдействие на европейците, а то никак не е малко. "Една бригада има нужда от 500 полета, за да се дислоцира с цялата техника, логистика и персонал", дава за пример военният.

Един от двата основни въпроса, които се въртят около новата инициатива, е именно кой и колко ще плаща. Този въпрос ще се обсъжда подробно на следващата среща през лятото. България е особено уязвима в тази област, защото разчетите в годишния доклад на генералния секретар показват, че тя е страната с най-голям спад на разходите за оборудване спрямо 2007 - от 24% на около 2% от общите пари за отбрана. Ето защо поемането на доста скромната спрямо други военни разходи издръжка на координационен център ще играе и ролята на "измиване на ръцете" за българските военни.

Твърде голяма, твърде важна, твърде близо

Другият основен въпрос, разбира се, е Русия. Никой в НАТО не крие, че създаването на нови центрове на изток и дори създаването на много по-адекватни сили за бързо реагиране е следствие от случващото се в Украйна. "Планът за действие предоставя пакет от нужни мерки, за да се отговори на предизвикателствата, поставени от Русия, както и рисковете от юг, Близкия изток и Северна Африка", се казва в заключителната декларация на срещата. Ученията миналата година и това, което се случва сега, са заради гаранциите, които балтийските държави, Полша и Румъния активно търсеха от НАТО, особено след анексията на Крим и започването на операциите на сепаратистите, поддържани от руската армия в Източна Украйна.

Това, което алиансът прави, е най-важната промяна от края на студената война, обяснява дългогодишен високопоставен служител. "Има парадокс в това отново да сме на фронтовата линия. Преди няколко години се чудехме какво ще правим, когато свърши мисията в Афганистан, която беше последната голяма за алианса", казва той. Новите заплахи, казва той, обаче не само се появиха много бързо, но и от всички страни. "Досега имахме късмет да имаме по една голяма заплаха. Сега те валят отвсякъде."

Това значи, че докато някои южни държави искат да се обърне повече внимание на заплахите от тероризъм и имиграция, балтийците се тревожат за руска инвазия, а Полша и Румъния се състезават кой да привлече повече командни центрове на своя територия, България е доста срамежлива за включването й в групата от нови центрове срещу заплахата от Русия. Тя като че ли се надява то да остане незабелязано, за да избегне конфронтация с Москва и да си спести вътрешнополитическите проблеми от недоволството на русофилите. Рязкото превръщане на Русия от партньор в потенциален противник и ответната реакция на съюзниците хвана българското обществено мнение и партии неподготвени. БСП изпадна в шизофренна ситуация да подкрепя санкциите и да протестира срещу тях миналата година, служебният кабинет първо обяви Русия за заплаха, после махна изречението от стратегията си, АБВ е част от кабинета, който одобри новия център на НАТО, но лидерът му Георги Първанов се обяви против него. На този фон единственият последователен в своята истерия изглежда Волен Сидеров, който обаче очевидно има друг дневен ред. Изследване на "Галъп" от април миналата година показа, че българите са не по-малко разделени: 38% отговарят с "не знам" на въпроса дали одобряват анексията на Крим, а 35% казват "да". От числата става ясно обаче, че по-голямата част от хората не подкрепят санкциите срещу Русия.

Какво прави НАТО за новите заплахи

Преглед на оригинала Какво прави НАТО за новите заплахи

Автор: Капитал

Ето защо новият център, чиято цел е да реагира на заплахи от изток и юг, няма да бъде посрещнат така, както в Полша и Румъния например. "Разликата между България и балтийските страни, Полша и Румъния е в историята. Исторически погледнато, Русия е била и за голяма част от българското население си остава освободителката. И тази нагласа не е променена през десетилетията въпреки големите проблеми, които периодично са възниквали в българско-руските/съветските отношения. Докато за другите изброени страни Русия винаги е представлявала голямата опасност – твърде голям съсед, който често е посягал на част от териториите им или направо ги е присъединявал. Тази разлика е фундаментална и не може да се преодолее за ден-два", обяснява историкът Искра Баева. Така ставащото в Украйна идва за тях като потвърждение на един светоглед, докато в България е обратното. Според Баева освен внезапното противопоставяне с Русия за негативното отношение към активизацията на НАТО съдейства и високото недоверие към политическия елит изобщо.

Това е и причината военният министър Николай Ненчев да изглежда доста лаконичен и смутен на конференцията в Брюксел, когато припомни, че страната ни вече 10 години е в НАТО и е нормално да изпълнява съюзни ангажименти. Фактът, че България печели от подобна инициатива, е засенчен от въпроса "а ако Русия ни се ядоса". Повече от ясно е, че националният интерес не предполага враждебно отношение към Русия, която е твърде голяма, твърде важна и твърде близо. Но докато Европа се обгръща все повече в един кръг от терористични организации, провалени държави и войни, да търси гаранции за сигурността си е нормално за всяка държава. Дори за България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 2120 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 816 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Възходът на Столипиново

Ромският квартал в Пловдив се сдоби с партия

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие