На фона на актуалната българска действителност самото изговаряне на глас на подобна мисъл е изумително нагло и скандално. Още по-скандален е поводът - битовата "драма" на бивша зам.-министърка на правосъдието от ДПС (Сабрие Сапунджиева - бел. ред.), която вече повече от половин година трябва, но не иска да напусне ведомствения си апартамент в София.

Историята на този "дялан камък" в политиката е дълга. Тя е настанена в държавно жилище още от 2002 г., когато е секретар на президента (Първанов) и член на ЦИК. През 2005 г.е назначена за първи път за зам.-министър на правосъдието при тройната коалиция. През 2009 г. е освободена, но остава в апартамента, тъй като е "трудоустроена" в новосъздадената комисия за контрол на СРС. Комисията е закрита още преди да заработи, но тя остава в апартамента, понеже е прехвърлена в комисията за конфликт на интереси в славния период на Филип Златанов и прословутите му тефтери. После отново става зам.-министър на правосъдието, вече в правителството на Орешарски.

След неговата оставка през лятото на миналата година тя трябваше да напусне ведомственото жилище. Но не го прави въпреки поканите и процедурата за принудително извеждане. Междувременно пуска молба до новия правосъден министър да бъде оставена, "докато си намери нова държавна работа". Молбата ѝ остава неуважена, но пък бива приютена "по чисто човешки причини" от председателя на Софийския административен съд като съдебен секретар (стенограф) по заместване. След което веднага излиза в "болнични". Въпреки новата си държавна работа обаче тя трябва да напусне държавното жилище и да кандидатства наново - такива са правилата.

Естествено през цялото това време нашата героиня не е нито безимотна, нито социално слаба. Даже напротив. На въпросното заседание обаче депутатите от ДПС нападат правосъдния министър заради нея и когато той отказва на ходатайството им  да направи изключение от спазването на закона, предлагат нов закон - за привилегии на държавните служители.

Основният им аргумент е, че обсъжданата персона имала "много заслуги" за държавата, а "за такива хора трябва да се мисли", понеже "те не са случайни". Медиите отдавна разкриха част от "заслугите" й - да уреди дъщеря си за консул във Финландия, без да отговаря на критериите за поста, а дъщерята на областен координатор на ДПС - за шеф на съдиите по вписванията в най-големия съд. Най-забележителната ѝ публично известна "заслуга" обаче е луксозният ремонт на същия апартамент, извършен в нарушение на закона с пари от "Фонд затворено дело".

Дори и без тези "заслуги" лансираната идея за закон за привилегиите е абсурдна. Още повече че в случая дори не става дума за държавни служители, а за най-обикновена, годна за всякакви политически постове партийна номенклатура. За тази категория хора приоритет са партийните, а не обществените интереси. А на обществото се предлага да поеме пожизнена грижа за тяхното битие.

В едно обаче от ДПС са прави - със сигурност това не е единственият подобен случай. Впрочем председателят на парламентарната комисия по правни въпроси от ГЕРБ също публично обяви, че харесва идеята на колегите си.

И тези хора ще реформират съдебната система.

И преди, и сега

МВР: открийте разликите

От анализ на Милен Шопов, адвокат, бивш съветник на служебния и сегашния вътрешен министър, в "Дневник"

Дълго чаканите изменения в Закона за МВР едва ли ще възстановят каквото и да е от необходимия смисъл и перспектива в сектора за сигурност и обществен ред. Потенциал за новост очевидно няма - липсват заявени концептуални решения и визионерски промени. Необходимото създаване и утвърждаване на нови принципи, както и изграждането на качествено нова система около тях няма да се случат.

Но продължават експериментите със служителите - една и съща длъжност ще имат и една и съща работа ще вършат служители с различен статут. И то само защото единият от двамата е постъпил в МВР седмица по-рано от другия примерно. И това ще продължи до пенсияп примерно. Или до следващите изменения в закона.

Такива мерки, поразително напомнящи времето на кабинета "Орешарски", няма да решат един от основните проблеми в системата, който оказва трайно и сериозно влияние върху способността й да осъществява вменените й от законите функции - наличието на огромен процент негодни и неподходящи за полицейската работа хора. И допълнително засилват невъзможността за адекватно и навременно израстване в кариерата на кадърните и отдадени служители, чиято мотивация да са част от полицията все повече намалява.

Между другото, продължаваме да сме една от държавите, в която думата "полиция" отсъства от ключови и характеризиращи системата наименования. Чуждестранните ни партньори често се учудват на загадъчното "служител на МВР" или "дирекция на вътрешните работи".

От времето на Йовчев досега не бяха освободени служителите пенсионери, упражнили право на пенсия преди да бъдат назначени. Те са немалко са на брой, на ключови длъжности и все така затварят възможностите за кариерно израстване на добре подготвените си по-млади колеги  – вече в зряла професионална възраст. В случай че е добросъвестен, министърът има правомощието да изиска информация от НОИ кои за назначенията след упражнено право на пенсия и да ги освободи по силата на изричната законова разпоредба.

Все още са там и някои от "комисарите за един ден" - на по-ниска длъжност, но запазили възнаграждението за по-високата, заемана от тях преди преназначаването им. А това означава че, овладяването на втория ешелон, започнато от Йовчев, все пак е било доведено, поне частично, до успешен край. За проямана на този резултат обаче не са предприети никакви действия.

Професионалното ръководство на ведомството все още е в ръцете на Светлозар Лазаров - излишно е да се поставя реторичният въпрос защо и какво означава това.

Налице са и нароилите се 30 основни директори и прилежащата им администрация вместо предишните 12, гълтащи много повече средства на фона на неотложните нужди, които изпитва отдавна задъхващата се и технологично, и кадрово система на МВР.

Без концепция за създаване на ефективна полиция движенията, каквито и да са те, остават без посока.

Потвърдителен коментар

Протестиращи не са подслушвани, главният секретар е невинен

"В рамките на разработката на службите "Червеи" не са били подслушвани активисти от антиправителствените протести срещу кабинета "Орешарски", а е била проследявана информационна система.

Протестиращи, в сегашния вид на разработката, която е правена, не са подслушвани. За пръв път чувам за такава възможност – субектът на подслушване е информационна система, а не физическо лице. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров няма нищо общо".

Бойко Борисов, премиер

Коментар+

"Разработката "Червеи" е тема на прокуратурата далеч преди да бъде медийно огласена. Прокуратурата работи усилено по тази тема и когато разполага с резултати, които могат да бъдат представени, те ще ви бъдат представени".

Сотир Цацаров, главен прокурор, пред журналисти

Мнение

Коя България е реална

От коментар на Николай Слатински в профила му във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията.

Когато даден политик твърди, че при това правителство България е силно стабилизирана, аз допускам поне пет неща:

1. Той знае много повече от мен за актуалната ситуация, защото разполага с много повече актуална информация за ситуацията.

2. Той прави пропаганда с определена корист, въпреки че е наясно, че това, което говори не изглежда съвсем така или изглежда не съвсем така.

3. Той живее в друга реалност, в друга България и там това, за което говори, наистина се случва.

4. Той живее в същата реалност, разполага със същата информация, но прави коренно различни изводи.

5. Той говори за стабилизация, от която печели не обществото, т.е. 90% от българите, а горните 10% - олигархията и печелещите от съжителството с нея и обслужването й.

Това, което аз виждам да се случва в моята България, не говори за стабилизация, най-малко пък силна.

1. Икономиката стагнира, свива се, спихва се.

2. Финансово бюджетът се закърпва с кредити от много милиарди, т.е. с изяждане на бъдещето вече не само на сегашното, но и на следващото поколение. А емиграцията на младите се засилва.

3. Обществото започва да става драматично поляризирано по отношение на външнополитическата ориентация на страната и действията на властта на международната сцена. Нарастват нападките срещу Европа и ЕС, срещу демокрацията и нейните принципи, паралелно с подкрепата за действията на авторитарния, присвояващ си чужди територии и изграждащ свой култ към личността Владимир Путин.

4. Битовата и уличната престъпност се развихря, нараства и разправата чрез убийства.

5. Организираната престъпност се чувства в комфорт, а контрабандата просто преминава от едни ръце в други.

6. Всички опити за поне някаква промяна в съдебната система се разбиват в нейната сплотеност и твърда решимост да не го позволи, така че парата отива в свирката, а красивите приказки започват да се повтарят като повредена грамофонна плоча.

7. Кадровата експанзия на калинки, партийни протежета и парашутисти, неподготвени и незнаещи хора продължава и създава лош дъх, който се носи от администрацията.

Хубавото, все пак, е, че мнението ми е лично, така че не пречи на онези оптимистични демократи, които са се вживели в ролята на ПР-и на ББ. С тяхна помощ той наистина може да се прави на нов и да се посвети на разрешаването на сложните геополитически проблеми в света.