С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 10 фев 2015, 9:29, 7371 прочитания

Amnesty International: Престъпленията от омраза не се разследват адекватно

Според световната организация в България липсва политическа воля и информираност по проблема на всички нива на властта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Дойдох в България, за да избягам от смъртта в Сирия, но тук нямам права", казва Маруан. Група от около 20 души напада трима чужденци пред работното му място и той извиква на мениджъра си да се обади на полицията. "Неблагоразумно" го прави на арабски. Момчетата с бръснати глави и черни якета го чуват и се нахвърлят върху него. Истински страшното обаче започва тук - Маруан изважда медицинско и отива в полицията да подаде оплакване. Подчертава, че е нападнат след като е заговорил на арабски, но е уведомен, че ще бъде счетен само за свидетел по случая. Прави няколко повторни опита да повдигне обвинение за нападение с расови подбуди, но всеки път полицията отказва да разследва. Аргументът им: не може да бъде извършена експертиза, която да установи подобен мотив.

Поне Маруан не е заплашен с прогонване от страната, както Назир от Ирак. Докато се прибира към дома си малко след полунощ през септември 2013 той е нападнат от 8-9 души, кракът му е наръган и счупен. Озовава се захвърлен в канала и едвам стига до болницата. Полицията не започва разследване по случая, но за сметка на това един от представителите на властта му се заканва, че ако не ги остави на мира, ще го върнат в Ирак. 


Това това са само две от многото истории на хора, нападнати заради своята предполагаема принадлежност към малцинствена група, които завършват с полицейска апатия. Два от случаите, които влизат в доклада на световната правозащитна организация Amnesty International, който беше представен в София вчера и критикува липсата на адекватно разследване на престъпления, мотивирани от омраза, в България.

Организацията бе представена от Гаури Ван Хулик, заместник-директор на програмата на Amnesty International за Европа и Централна Азия и Марко Перолини, изследовател на организацията за дискриминацията в Европа. Перолини е начело на екипа, събрал информацията, на която е базиран докладът. Проведени са интервюта с над 50 представители на различни органи на властта, още толкова членове на малцинствени групи, както и адвокати и представители на неправителствения сектор.

Според ван Хулик в обстановката на увеличаващ се миграционен натиск и подем на расистки движения в Европа властите трябва да обръщат специално внимание на този тип престъпления. Но има и причини организацията да назначи специален доклад само за България – в последните години в страната са се увеличили случаите на най-разнообразни престъпления от омраза, включително нападения срещу джамии и синагоги, насилие над бежанци и хора с различна сексуална ориентация. Освен това липсата на политическа стабилност и воля за реформа са попречили за отразяването на престъпленията от омраза в Наказателния кодекс. 



Най-сериозните проблеми пред България според доклада са пропуските в разпознаването, разследването и съдебното преследване на престъпленията от омраза по начин, който отчита техния дискриминационен мотив. Липсва законодателна рамка, която да задължава разследващите органи да упоменават расистки или хомофобски подбуди в докладните си. Освен ако извършителят сам не признае писмено за подобни мотиви, той няма как да бъде подведен под отговорност. Най-често подобни деяния биват слагани в категория "хулиганство".

Толкова повече от "хулиганство"

Престъпленията от омраза обаче не могат да бъдат представени просто като "хулиганство".  Те са криминални деяния, извършени срещу лице заради реалната му или предполагаема връзка с група, дефинирана от признаци като раса, етнос, религия, мигрантски или социално-икономически статус, както и заради половата идентичност и ориентация. Специфичното на подобни нападения е, че освен пряката вреда за жертвата, те насаждат чувство на страх и несигурност в цялата група, се казва в доклада. Резултатът може да бъде засилване на напрежението между малцинствената група и останалата част от общността, както и подронване на доверието във властите.

"Начинът, по който органите на властта подходиха към вълната от нападения срещу предполагаеми мигранти от края на 2013 г. досега, поставя под въпрос ангажираността на България с изпълнението на задълженията ѝ с гарантирането на човешките права и равенството на всеки в държавата", предупреждава доклада. Цитирани са редица нападения, съпроводени с расистки обиди  - атаката над омъжения за българка мароканец през октомври миналата година, както и на чернокожата френска гражданка.

Ситуацията с хомофобските престъпления е още по-сериозна. Докато в Наказателния кодекс са предвидени по-строги наказания за някои престъпления, където са доказани расистки и ксенофобски мотиви, същото не се случва при наличието на хомофобски подбуди. Според настоящото законодателство сексуалната ориентация и половата идентичност не са защитени признаци.  

На въпрос на "Капитал" дали има европейски правила, които да ангажират правителството ни да промени Наказателния кодекс, Марио Перолини отговори, че все още липсва уеднаквяване на европейско ниво, но това не пречи България да приеме подобни промени. Ван Хулик добави, че тъй като срещу страната вече са се водили дела в Европейския съд за правата на човека, съществува правна основа и указания, които трябва да бъдат приложени на практика. И двамата обясниха, че промените в законодателството трябва да бъдат съпроводени от обучения за полицаи, разследващи и прокурори, защото много от тях нямат ясни указания как да различават подобни престъпления.

Amnesty International има над полвинвековна история в защитата на човешките права, като е печелила множество международни признания за работата си, включително Нобелова награда за мир през 1977г. за кампанията си срещу мъченията. Докладът за България е част от инициатива, която цели да постави престъпленията от омраза в центъра на вниманието за отговорни органи и политици, подета от Amnesty в цяла Европа.

Гауди ван Хулик, Марко Перолини и Светла Баева от Българския Хелзинкски комитет (БХК) ще се срещнат с политическите кабинети на министерствата на вътрешните работи и правосъдието днес. Докладът вече е изпратен на компетентните органи в администрацията, както и в парламента.  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1069 прочитания

Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти 1 Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти

Парите са от текущия излишък в бюджета, който месец преди края на годината е над 1 млрд. лв.

11 дек 2019, 12643 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
След десет номадски години Янко Станев отново оглави СДС-Варна (допълнена)

Зам.-председателят на СДС Костадин Марков ще поиска ръководството да не признае избора

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10