Бизнесът е готов да напусне тристранката, защото се приемат решения без обсъждане

Национално представените работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), обявиха в отворено писмо, че може да напуснат Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), тъй като той се е превърнал в "неработещ, бутафорен и изпразнен от съдържание орган". Основна причина за недоволството е, че управляващите заобикалят НСТС и се договарят само с една от страните в социалния диалог – синдикатите, при приемането на важни промени в трудовото и осигурителното законодателство.

Два месеца и половина без редовно заседание на НСТС

Работодателите посочват, че от 28 ноември 2014 г. не е имало редовно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а същевременно се приемат важни решения за социалната и икономическата политика, включително законодателни. Като пример са посочени гласуваните от парламента в края на декември промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), въвеждащи т.нар. "право на свободен избор" между универсалните пенсионни фондове и Националния осигурителен институт. Общественият натиск доведе до промяна на първоначалната позиция на Министерството на финансите, което наскоро обяви нов законопроект за промени на Кодекса за социално осигуряване. Работодателите отбелязват, че и по него не е започнала официална процедура на обсъждане в рамките на НСТС. Друг пример за приемането на важни нормативни промени без обсъждане в тристранката е новият размер на минималната работна заплата.

Заобикаляне на заседанията

Бизнесът е също особено загрижен по отношение на "наложилата се практика промени в трудовото и осигурително законодателство да се инициират от министри и да се внасят от депутати, а не от Министерския съвет, като така се заобикаля НСТС, а промените се приемат без съгласуване със социалните партньори". Тази практика е в нарушение на чл. 3 от Кодекса на труда, според който регулирането на трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище трябва да се осъществяват от държавата в сътрудничество и с консултиране на представителните организации на работниците и работодателите. Друг повод за недоволство е въвеждането на т.нар. инкриминиране на укриването на осигурителни плащания в полза на синдикатите. Работодателските организации твърдят, че техните позиции и интереси са грубо пренебрегвани и че това е "рецидив в дейността на политическия елит и синдикатите, който е насочен срещу работодателите – срещу тези, които създават и поддържат работни места и генерират брутен продукт за страната".