Закон въвежда огромни глоби за борсови собственици на земя

Пълно партийно мнозинство

С приетия преди около година закон парламентът забрани земеделската земя да се купува от физически и юридически лица, които не са пребивавали или развивали дейност в България в последните пет години, както и дружества с акции на приносител и такива, които са регистрирани в офшорни зони. В гласуваните тогава промени обаче нямаше предвидени санкции при неспазване на изискванията, а предложените впоследствие от БСП идеи за глоби така и не се гласуваха. Такива предложения обаче намериха място в закона сега.

Между двете четения на промени в закона за собствеността на земеделските земи депутатите от левицата Светла Бъчварова и от ГЕРБ Цвета Караянчева са предложили сходни текстове за санкции. Депутатите от всички партии ги подкрепят.

Интересно е, че в закона няма разписан орган, който да налага санкцията. Според председателя на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов (РБ) такива текстове ще бъдат заложени в правилника за прилагане на закона, който предстои да се измени. Идеята е глобите да бъдат налагани или от областния управител, или от областната служба по земеделие.

<#text>

Засегнатите борсови дружества

Всъщност забраната за притежаване на земя от чужди компании и санкциите на практика ще засегнат основно български дружества. Става въпрос за публичните компании - земеделски дружества или фондове за земеделска земя, чиито мениджъри няма как да контролират кой закупува акции от тях, тъй като те се търгуват на фондовата борса и по закон всички трябва да имат право да купуват. Извън АДСИЦ-тата за земя глобите засягат още десетки публични дружества - като фармацевтичните (които притежават площи, за да отглеждат суровини за лекарства), специализираните земеделски компании, които притежават земята, която обработват, туристическите фирми (които имат в активите си земи извън регулация).

По време на дебатите в земеделската комисия председателят й Румен Христов е предложил текст публичните компании да се изключат от забраната, но впоследствие го е оттеглил и така и предложението не беше гласувано в зала.

Пред "Капитал Daily" Христов обясни, че стои зад предложението си, но не е успял да събере подкрепа от другите партии в комисия. "При такава ситуация то нямаше да бъде подкрепено и в пленарна зала", обясни Христов.

Според Светла Бъчварова от БСП разписаният текст, който изключва от забраната дружества, търгувани на българската или европейски борси, не е приемлив, защото може да отвори възможност за заобикалянето на правилата.

"По този текст нямаше единно мнение в комисия", коментира и депутатът от ГЕРБ Мария Белова. По думите й това е въпрос, който подлежи и на бъдеща дискусия. "Аз съм готова да участвам в бъдещо обсъждане", коментира и Светла Бъчварова. По думите й "трябва да се търси запис, който да не противоречи на основната философия на текстовете - да има уседналост и земеделската земя да се купува за производство".

Според депутати настоящите поправки в закона е нямало как да бъдат отложени, тъй като извън казуса с продажбите на земя на чужденци те са били свързани с ключови промени около новата кампания за директни плащания, която стартира от 1 март. Сега депутати говорят, че в следващите месеци отново могат да бъдат внесени предложения за промени в закона, свързани и с публичните дружества и с други текстове. 

Реакцията от капиталовия пазар

Проблемът е, че с приетите глоби се изтикват от борсата най-прозрачните собственици на земя - публичните дружества. А за обикновените търговски компании ограничението ще е лесно за заобикаляне, коментира представител на капиталовия пазар.

"По принцип каквито и ограничения да се въведат, там, където мениджмънтът на дружествата не може да контролира акционерите си, е невъзможно правилата да се спазват. Как съветът на директорите на един фонд със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) може да знае кой му става акционер днес или утре, като акциите са купени на фондовата борса? Това е свободен пазар. Вариант за излизане от ситуацията е в този закон да се направи изключение за публичните дружества", коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).

"По принцип подкрепям идеята да се ограничи закупуване на земя от офшорни фирми и от чужденци, но така приетите формулировки включват всички български публични дружества. Така те съсипват бизнеса на работещи от десетки години успешни български компании", заяви Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "ЕЛАНА Финансов холдинг", в чиято структура има публично дружество за земеделско кредитиране.