Коментари Daily 11 февруари - Ало, бъдещите пенсии, какво мислите по въпроса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 11 февруари - Ало, бъдещите пенсии, какво мислите по въпроса

Активното днес поколение се плаши от ситуацията на родителите си, но пенсионната реформа е в периферията на интересите му

Коментари Daily 11 февруари - Ало, бъдещите пенсии, какво мислите по въпроса

И още: Трябва ли епидемия да върне здравия разум; Руски tv шутки: Скоро не сме били в Берлин

2468 прочитания

Активното днес поколение се плаши от ситуацията на родителите си, но пенсионната реформа е в периферията на интересите му

© Надежда Чипева


Позиция

От коментар на Александра Гюзелева в reduta.bg

Акцент: Активното днес поколение повтаря грешките на родителите си.

"Аз едва ли ще доживея до пенсия, какво да му мисля?" е един от тъжните коментари, когато стане дума за бъдещето на активното днес поколение. То навлезе в прехода напълно неподготвено, без икономическата и финансова култура, благодарение на която да погледне напред. Плаши се от мизерията на пенсионираните си родители, тъй като вижда себе си в същата унизителна ситуация след години. А не е сигурно, че ще успее да се справи и сега.

Но пенсионната реформа остава в периферията на интересите му. Най-много чукането на дърво: "Да не дава Господ!". Какво да не дава Господ? Малцина са онези, които се информират и смятат, че е важно да бъде чуто и тяхното мнение. Обсъждането на темата в момента изглежда като партийна разправия на шарената компания в парламента. Дебатът не прескача сградата му. Гражданското общество, което дълго време настояваше за отговор на въпроса "кой", изглежда, не се интересува "какво" и "как". "Ало, пенсиите!", както често се обръща д-р Тони Филипов, би могло да бъде актуален призив днес: Ало, бъдещите пенсии, какво мислите по въпроса?! Аргумент в защита на тази незаинтересованост е, че в държава, в която КТБ гръмва и никой не знае кой е взел парите, а източването изплащаме всички, може би чукането на дърво е по-адекватна осигуровка.

И все пак. Ако делото за спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се, време е да дадат някакви признаци на желание за живот. До 31 март трябва да има завършен модел за промяна в пенсионната система. Въпросът е дали настоящите управляващи имат желанието и амбицията да подготвят и гласуват модел с дългосрочна перспектива. Дали и те не чукат на дърво и не казват "Да не дава Господ!"?

Увеличаването на възрастта, стажа, както и на осигурителните вноски е заложено със сигурност в пенсионния модел, но важно е и как се пресмята пенсионната формула. Колко от активното днес поколение са запознати с нея? "Когато се налага да се образоват българските граждани по отношение на техните спестявания за пенсии, то това ще е от полза за финансовата култура като цяло на обществото", ни уверява финансовият министър Владислав Горанов. Финансовата култура е хубаво нещо, въпросът е с цената на какво ще бъде придобита. Ако срокът за образоване е до края на март, то курсовете трябва да са доста ускорени, а, изглежда, никой не иска да подсказва със сигурни отговори. Най-малко по въпроса какво се случва с т.нар. втора пенсия. 

А въпросите продължават да се трупат. Какво ще спечелят вложителите, ако местят парите за втора пенсия от едно място на друго всяка година? По-изгодно ли е за бъдещите пенсионери да инвестират в НОИ, отколкото в частните фондове, където се трупа доходност? Как се управляват пенсионните фондове и какви са рисковете за вложителите, при положение че Комисията по финансов надзор отчита ръст на нарушенията по отношение на инвестирането в свързани лица през последните години? Високи ли са таксите върху вноските и не трябва ли да бъдат намалени?  

Бъдещите пенсионери ще трябва да направят своя избор, без да имат достатъчно яснота между какво избират. Грешките ще останат за тяхна сметка, а за цената могат да питат родителите си.

За сметка на децата

Трябва ли епидемия да върне здравия разум

Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, пред "Клуб Z"

Една хубава епидемия ще върне здравия разум на всякакви движения, включително и на много политици. Но защо трябва да го причиняваме на нашите деца? Трябва да е ясно колко страшни са тези болести. А те са направо жестоки! Епидемия от дифтерия отнема живота на голяма част от децата или ги осакатява. Детският паралич, който също убива и в много висока степен инвалидизира за цял живот, е страшна инфекция!

Освен това едва ли хората знаят, че във всеки кубичен сантиметър почва има най-малко един коклюшен бацил. И когато се нараниш дълбоко, а този бацил попадне в раната, заболяваш от коклюш. А смъртността от тази инфекция е малко по-висока от еболата, която потресе нашето общество.

През 2010 г., когато у нас избухна епидемия от морбили, бяха заразени над 24 хил. души, а 24 деца починаха. Тогава стана ясно, че в държава със задължителни имунизации те просто не са били правени, но без да се отчитат от статистиката. Затова в много държави, ако детето трябва да влезе в училище или детска градина, не се иска бележка за изпълнени ваксини, каквато всеки може да напише, а се правят кръвни изследвания, при които се търсят антитела за изграден имунитет към отделните ваксинопредотвратими заболявания.

Ако по време на профилактичните прегледи у нас, вместо да се изхвърля кръвната плазма, се анализира за подобни антитела, много по-ангажирани ще са и родителите, и здравните власти децата да се имунизират. А лекарите няма да пишат бележки, без да слагат ваксина.

Руски tv шутки

Скоро не сме били в Берлин

По държавния Пети канал Па повод призиви парадът на победата за 70-годишнината от края на Втората световна война  да се проведе не на Червения площад, а в Берлин или Лондон

Ами, да – напълно е възможно и във Варшава да покажем танковете си. И какво пък, това може да е само началото на европейски гастрол, в който да покажем нещо не само на поляците – та нали срещу нацистите се е сражавал едва ли не целият свят.

С Варшава е твърде лесно – от Москва е само на 1300 км. Танк Т-90, например, ще стигне за по-малко от денонощие след началото на марша.

Скоро не сме били в Берлин – 9 май е идеален повод за дружеска визита. За съвременна армия 1800 км не са никакво разстояние, а на мнозина руски офицери Германия е добре позната, дори карти няма да им трябват. Главното е да се улисат и да превземат и нашите военни градчета, които след обединението на ФРГ и ГДР попаднаха в ръцете на немците.

<#text>

Позиция

От коментар на Александра Гюзелева в reduta.bg


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • Павлин Кралев

    Ето едно мнение по въпроса. Трябва адекватно заплащане въввсички сфери. Иначе трябва моментална емиграция, за да може човек да си позволи да живее нормално след време. Българските бизнесмени и изобщо работодатели, не трябва да бъдат жалени, а напротив. Тв са в основата на положението в което е днес Българина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK