Силното субсидиране направи земеделието по-малко конкурентно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Силното субсидиране направи земеделието по-малко конкурентно

Силното субсидиране направи земеделието по-малко конкурентно

Секторът се преструктурира към производства с най-голямо подпомагане

Силвия Радославова
11003 прочитания

© Капитал Daily


"Време е да се замислим не какво усвояваме като субсидии за земеделие от ЕС, а какъв е ефектът от изразходването им", такова е обобщението на Николай Вълканов, управител на фондация за анализи в земеделието "ИнтелиАгро", за резултатите от членството в ЕС върху производителността от сектора на селското стопанство в България. Основните изводи от анализа, направен за Института за пазарна икономика, бяха представени вчера и очертават промените за аграрния бизнес в условията на силно субсидиране. За седемте години членство в ЕС страната е получила 6.9 млрд. лева помощ за земеделския сектор, но той не е станал по-конкурентен. Подпомагането не е довело и до нарастване на производителността и инвестициите. Вместо това повече стопани се насочват към зърнопроизводството, където са най-големите субсидии, за сметка на животновъдството и растениевъдството, където стопанствата намаляват.

Какво се промени в сектора

Селското стопанство не само използва повече ресурс (близо половината от площта на страната и 19% от всички заети в икономиката), но и произвежда по-малко спрямо другите отрасли на икономиката. "Брутната добавена стойност в отрасъла, изразена в съпоставими цени, спада след 2008 г. и достига нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода, преди страната да стане член на ЕС. Делът на земеделието в създадената брутна добавена стойност в икономиката на страната спада под 5% в периода след 2008 г. при 6-8% в периода 2003-2005 г.", се казва в анализа. Същевременно инвестициите, които секторът привлича, са едва 2%.

Подпомагането чрез плащания за единица площ е довело до преструктуриране към подсектори с относително ниски производствени разходи на декар. Продукцията на житни, фуражни и маслодайни култури нараства чувствително, докато животновъдството и производството на плодове и зеленчуци намалява.

Аграрният бизнес в момента има силна концентрация - 4% от стопанствата обработват 85% от земята. "Субсидиите повишиха интереса към земеделието, в резултат на което обработваемата земя нарасна с 20%. Същевременно броят на стопанствата намалява почти наполовина, което в известна степен е и резултат от естествени процеси като застаряване на населението и миграция", обясни Вълканов. Това е рязък завой предвид факта, че до 2006 г. ползването на земеделска земя постоянно е намалявало.

Производителността е от най-ниските за ЕС

Въпреки добрите климатични условия и качеството на земята България е неконкурентоспособна в сравнение с другите европейски държави. "Страната разполага с 3% от обработваемата земя в ЕС-27 и използва 3.3% от работната ръка в отрасъла на ниво ЕС, но произвежда едва 0.8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на общността", се посочва в анализа. По производителност на една годишна работна единица България се нарежда на 25-о място в ЕС, като след нея са единствено Румъния и Латвия. "Имаме много земя и сравнително богати почви, което като че ли ни е разглезило. Там, където земята е малко и е бедна, хората се борят да извадят колкото се може повече от единица площ и да измислят и внедряват нови технологии", обяснява Николай Вълканов. Той посочва още, че брутната добавена стойност от хектар в България през 2013 г. е едва 353 евро. За сравнение в Румъния е 591 евро, в Гърция - 2958, а при лидера Холандия – 9206 евро. За първите седем години на членство на България в ЕС не се повишават и добивите - нито от единица площ, нито на животински продукти.

Насоки за подобрение

По-високата производителност отново ще се доминира от възможностите за публично финансиране, защото почти няма земеделски бизнес, който да не е зависим от Общата селскостопанска политика. "Ето защо би било добре да се помисли за прехвърляне на средства от Първи стълб (директни плащания) към Втори стълб (Програма за развитие на селските райони), където има повече мерки и цели, свързани с повишаване на производствените възможности", смята Вълканов.

Самите представители на сектора посочват и някои проблеми на средата като липсата на квалифицирана работна ръка, ограничения достъп до финансиране, тежката бюрокрация и тромавата нормативна уредба като сериозни предизвикателства пред потенциала на бизнеса си.

Източник: Капитал

"Време е да се замислим не какво усвояваме като субсидии за земеделие от ЕС, а какъв е ефектът от изразходването им", такова е обобщението на Николай Вълканов, управител на фондация за анализи в земеделието "ИнтелиАгро", за резултатите от членството в ЕС върху производителността от сектора на селското стопанство в България. Основните изводи от анализа, направен за Института за пазарна икономика, бяха представени вчера и очертават промените за аграрния бизнес в условията на силно субсидиране. За седемте години членство в ЕС страната е получила 6.9 млрд. лева помощ за земеделския сектор, но той не е станал по-конкурентен. Подпомагането не е довело и до нарастване на производителността и инвестициите. Вместо това повече стопани се насочват към зърнопроизводството, където са най-големите субсидии, за сметка на животновъдството и растениевъдството, където стопанствата намаляват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Аааааа, почнаха да ви увират главите!
    Аз откога пиша тука, че субсидиите трябва да се спрат, но не срещам разбиране дори от страна на съфорумците, които обикновено разсъждават интелигентно. Но няма страшно, пазара не прощава.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Субсидиевъдство. Текстилният сектор с 10 години забава. Вече сме забравили, но и там бяха едни драми тип работничка лежи върху жп-релси и крещи "България загива, вече и гащите са ни турски". Но дойде 01.01.2007 и тогава - обща митническа тарифа на ЕС, може да те сгазят 5 влака на прелеза, но нищо не може да се направи. И тогава взеха, та си плюха на ръцете. Оттогава до ден днешен секторът знае само нагоре.

  • 3
    heliana avatar :-|
    Хелиана

    "Той посочва още, че брутната добавена стойност от хектар в България през 2013 г. е едва 353 евро. За сравнение в Румъния е 591 евро, в Гърция - 2958, а при лидера Холандия – 9206 евро."
    В селското стопанство въпросът не е само в цифрите. Какво като брутната добавена стойност еогромна, ако това, което се произвежда,са пълни с антибиотици, пестициди и нитрити пластмас, заради което пък здравната система се натоварва безумно, защото храната ни стана вредна за здравето.

  • 4
    sheldoncooper avatar :-|
    sheldoncooper

    При социализма е така. С повече ресурси, по-малко крайна продукция.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Субсидиите са паразити, които отказват да умрат. Те са хапчета за тъпи хора и не случайно се разпространяват диво из сектора с най-ниско образовани предприемачи и работници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK