Държавата се отказа да свива дълга следващите три години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата се отказа да свива дълга следващите три години

"В хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, каква срочност на книжата е най-изгодна", обясни финансовият министър

Държавата се отказа да свива дълга следващите три години

Тригодишният договор с банките посредници за външни заеми от 8 млрд. евро мина трудно през бюджетна комисия

6348 прочитания

"В хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, каква срочност на книжата е най-изгодна", обясни финансовият министър

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Погасяването на заемите се удължава във времето и 2017 г. дългът ще е 31% от БВП.

Правителството е актуализирало програмата си за рефинансиране на държавния дълг и покриването на бюджетните дефицити в периода 2015–2017 г. Това става ясно при сравнение на официалната справка на Министерството на финансите, представена във сряда, и средносрочната бюджетна прогноза на правителството, обявена при представянето на бюджета за 2015 г. Основната разлика между двата варианта на заемната политика са времето, за което държавата ще започне да намалява дълговото си бреме, и размерът на погасяванията, които трябва да се правят през следващите няколко години.

В средносрочната прогноза беше записано, че дългът на държавата ще расте до 2016 г., като тогава съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт (БВП) се планираше да бъде 30.8%. През следващата година това съотношение трябваше да започне да намалява. В актуализираната справка на министерството вече се вижда, че задлъжнялостта на държавата ще продължи да се увеличава и през 2017 г., като тогава съотношението дълг/БВП ще бъде 31.3%. Картина за следващия период няма, защото средносрочната бюджетна програма е за три години. Вижда се също така, че държавата ще намали размера на погашенията и разходите за обслужване на дълга през 2016 и 2017 г. (виж графиките).

Тригодишният план

Промяната в политиката на министерството се вижда и в разглеждания в парламента договор с четирите банки, които ще пласират външния дълг на България. На 6 февруари Министерството на финансите е сключило договор за дилърство с 4 международни финансови институции - Citigroup Global Markets, HSBC Bank, Societe Generale и Unicredit. Същите тези банки посредничиха и при облигационната емисия за 1.4 млрд. евро, пласирана в края на 2014 г. за изплащането на гарантираните влогове в КТБ. Благодарение на тази програма правителството може да рефинансира големите дълговете, чийто матуритет се струпа в рамите на 3-4 години. Напоследък правителствата разчитаха повече на вътрешния пазар и пласираха повече средносрочни облигации. Сега по-голямата част от необходимите заеми за рефинансиране на дълг ще бъдат взимани от международните пазари, а падежът може да бъде изтеглен по-далеч във времето.

"В програмата МФ е отворило максимално матуритетната структура, като сме дали възможност да се поема и дълг за 30 години, а в хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, за да не се получават, както сега, струпване на падежи в кратък хоризонт от порядъка на две-три години", каза финансовият министър Владислав Горанов.

В договора, който трябва да бъде ратифициран от парламента, е записано, че максималният обем на новите емисии е до 8 млрд. евро. Също така е определен максимален матуритет на книжата от 30 години и таван на допустимата лихва, при която държавата е склонна да се финансира, от 10%. Общият обем на траншовете за всяка от следващите три години ще бъде ограничен до лимитите за поемане на държавен дълг в годишните закони за държавния бюджет. За 2015 г. заложеното финансиране от международните пазари е 6.9 млрд. лв.

Аргументите против

Договорът бе приет трудно в комисията – с 9 гласа "за" и 8 "против". Депутатът от "БСП  лява България" Румен Гечев обяви, че подписването на подобно споразумение противоречи на конституцията, защото единствено парламентът може да одобрява взимането на какъвто и да било заем. "Никой не е упълномощавал правителството да подписва договор за бъдещи дългове през 2016 и 2017 г.", смята Гечев. Според него България не би трябвало да се обвързва с конкретни банки и всяка година депутатите в Народното събрание трябва да преценяват какви дългове са необходими на държавата и те да бъдат разписвани със съответния държавен бюджет. Друг проблем за червения депутат е заложеният таван на лихвата – 10%.

Според финансовия министър програмата за поемане на нов дълг до края на 2017 г. не е новост за международните финансови пазари. Той даде пример с Полша, където също има подобна програма и "отдавна управлява модерно държавния си дълг". "Тази програма дава предсказуемост и възможност дори при политическа нестабилност правителството да има механизъм да плаща задълженията си, гласувани с годишния закон за държавния бюджет", уточни министърът. На въпроса защо е посочена лихвата от 10 процента той отговори, че "този размер на лихва е използван като бенчмарк във всички емисии след 2010 г., като идеята е да се даде някакво ограничение на правителството в неговите действия и да не се насочват тези, които искат да финансират държавата, към реалната доходност, която очакваме".

Депутатът от ДПС Йордан Цонев каза по време на изслушването, че неговата партия ще се въздържи от гласуването, но като цяло подкрепя идеята да има дългосрочна програма за управление на дълга. Според него обаче липсват необходимите реформи, с които този дълг да започне да намалява. "България постепенно открива пред себе си възможността да влезе в дългова спирала. В началото заради ниските нива на дълга е плавна, но може и да се изостри", смята депутатът. Според него е притеснително, че в края на 2009 г. съотношението дълг/БВП е било около 12.6%, а през 2017 г. вече очакваме да бъде 31.3%.

Погасяването на заемите се удължава във времето и 2017 г. дългът ще е 31% от БВП.

Правителството е актуализирало програмата си за рефинансиране на държавния дълг и покриването на бюджетните дефицити в периода 2015–2017 г. Това става ясно при сравнение на официалната справка на Министерството на финансите, представена във сряда, и средносрочната бюджетна прогноза на правителството, обявена при представянето на бюджета за 2015 г. Основната разлика между двата варианта на заемната политика са времето, за което държавата ще започне да намалява дълговото си бреме, и размерът на погасяванията, които трябва да се правят през следващите няколко години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    На тия им хареса да управляват на вересия - декември 8 млрд, февруари нови 16 млрд.
    С тоя темп, ако се задържат на власт още някой година, ще надминем Гърция...

  • 2
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Комунистическите истерии продължават. Важното е да се квичи и плюе по всичко и всички. Саниране, дългове, Украйна, БСП само плюе и плаши хората. Страшно "конструктивна" опозиция...

  • 3
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    Подкрепям правителството, не искам отново да ходя да протестирам срещу триото доган, станиш, сидер, но 8 млрд. са страшно много пари.28% от БВП за толкова раздрънкана икономика като нашата е голяма тежест.

    Това е грешен ход, помнете ми думата.

  • Чарли Мишкин

    Горанов не можа да вземе 8 милиарда от пенсионните фондове, сега е тръгнал по заобиколен начин.
    Тези няма ли да се спрат, че ни ми се плащат глупостите им.

  • 5
    stf avatar :-|
    Стефанов

    До коментар [#3] от "petergriffin":

    Мислех че Капитал се чете от що годе интелигентни хора :(

  • 6
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    До коментар [#5] от "Стефанов":

    Остави мисленето на другите :)

  • 7
    m_todorov avatar :-|
    m_todorov

    До коментар [#2] от "Костозомби":

    Какви комунистически истерии те гонят? Аз не съм комунист и съм в истерия от размера и темпото с което тия пичове трупат дългове. Айде пък един път се изказвайте по теми, от които малко да разбирате. Казвам го като финансист.

  • 8
    s.iordanov avatar :-(
    s.iordanov

    Не си ядосвам, че взимат заеми. Ядосвам се, щото знам за какво ще ги използват. Ама иначе ще паднат от власт. А уж властта не беше самоцел?!!

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Самият факт, че смятат в следващите 3 години да имат дефицит и то над 2% от БВП е доста обезпокоителен. В къде по-неблагоприятни условия Дянков постигна дефицит от под 1%, а тези явно смятат да карат в стил Орешарски. Това няма как да доведе до нищо добро.

    Но няма как да е другояче щом уж автентичната десница си позволяваше да грачи в хора на БСП и ДПС срещу режима на икономии следван от Дянков. Каквото сам си направиш никой не може да ти направи.

  • 10
    marto76 avatar :-(
    marto76

    Мен ме притеснява нещо друго! Тези чуждестранни банки, сред които Уникредит и Сосиете - вземат евтино финансиране от ЕЦБ с лихва от 0.25%. След това ни дават заем на нас с лихва до 10%?!? Само на мен ли ми се струва нечестно? Сигурно Уникредит отпуска кредит с лихва на Хърватия от около 2-3%, а на нас - бедна и малка България ще ни вземат до 10%?!? Е не е честно!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK