Рада Смедовска: МВР е едно от най-слабо контролираните министерства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рада Смедовска: МВР е едно от най-слабо контролираните министерства

"Парламентът трябва да използва бюджетната процедура като механизъм за оценка на политиките на МВР."

Рада Смедовска: МВР е едно от най-слабо контролираните министерства

4103 прочитания

"Парламентът трябва да използва бюджетната процедура като механизъм за оценка на политиките на МВР."

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Рада Смедовска-Тонева е анализатор Институциални изследвания във фондация Риск Монитор
"Доколкото се осъществява парламентарен контрол върху МВР, това става посредством депутатските питания към вътрешния министър."

Aз ще взема повод от това, което каза Георги Ангелов, че като сложиш под една шапка много структури и ги превърнеш в мегаинституция с безброй функции, освен че става трудно управляема, тя се превръща и в много трудно контрoлируема. Затова бих искала да кажа няколко думи за парламентарния контрол върху МВР. Като цяло трябва да се отбележи, че МВР е едно от най-слабо контролираните министерства. Въпреки наличието на отделни контролни инструменти – комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, редовен парламентарен контрол, блиц контрол, ad hoc комисии за разследвания на отделни случаи, свързани с дейността на МВР, контролът е по-скоро случаен и нецялостен. 

Парламентарният контрол е въпрос, който не се обсъжда много, сполучливо се избягва от всички и като че ли има тотален отказ от страна на властите – изпълнителна и законодателна – да дефинират структурните проблеми на този контрол и да посочат защо всъщност той не може да се упражнява ефективно. Досегашната практика показва, че той се осъществява по абсолютно формален начин. На какво всъщност се дължи това? От една страна, се прокрадва идеята, че една от причините се състои в недостатъчния експертен капацитет на членовете на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред към парламента и че всъщност депутатите, които са в тази парламентарна комисия, невинаги са добре запознати с истинските и съществени проблеми на МВР. Това, разбира се, е естествена пречка контролът да се превърне в професионален и затова в повечето случаи се съсредоточава върху технически и маловажни въпроси. От друга страна, проблем е и натовареността на парламентарната комисия, защото на практика това е една от най-политизираните комисии и е възможно върху нея да се упражнява политически натиск. А механизми за оказване на такъв не следва да бъдат допускани.

На практика основните инструменти, по които се осъществява контрол върху МВР, са отчетните доклади (в случаите, когато ги има) и питанията на народните представители до министъра на вътрешните работи.

По отношение на отчетността и публичността от 2009 г. насам МВР постепенно започва да следва политика на откритост и диалогичност. Повишава се и количеството на подаваната от него информация. Последните три години сме свидетели на три отделни отчетни доклада, изготвени от него. Сегашното ръководство също залага на публичността и поставя на обществено обсъждане планираните реформи, засягащи ведомството, което само по себе си е похвално. Въпреки тази положителна констатация обаче все още има какво да се изисква по отношение на структурата и съдържателната част на тези отчетни доклади. Друг проблем, свързан с тях, е в това, че не се изготвят на базата на предварително заложена ритмичност. А липсата на такава неминуемо рефлектира върху контрола, който се осъществява върху ведомството. Освен това народните представители не поощряват и не изискват въвеждането на регулярност в отчитането на дейността на МВР. Напротив, отсъствието на ритмичност по-скоро демотивира депутатите. В този смисъл трябва да се институционализира процедура, която да задължи МВР да се отчита на определен период от време, така както има изисквания по отношение на ДАНС, на председателите на върховните съдилища, на главния прокурор, които внасят ежегоден отчет в Народното събрание. Необходима е обаче още една стъпка - самата парламентарна комисия, отговорна за контрола, следва тя сама да изгради процедура, която да й позволява да дебатира отчета, да изготвя становище и да взима някакво решение по отношение на този отчетен доклад.

Доколкото се осъществява парламентарен контрол върху МВР, това става посредством депутатските питания към вътрешния министър. На фона на останалите министри МВР обаче не е често обект на такива. Например в предходното 42-ро НС има регистрирани малко над 10 питания, а в настоящия  до този момент те са само две. Тематичният им обхват е разнообразен и невинаги съсредоточен върху стратегически въпроси и политики, свързани с дейността и управлението на министерството. Практиката поражда усещането, че тази форма на контрол е по-скоро подвластна на формализма и на нея не се гледа с нужната политическа отговорност. Подобен инструмент би бил смислен, ако питането акцентира върху съществените въпроси от управлението на ведомството, а изслушването служи за разгръщане на сериозни стратегии и политики. 

Последното, което исках да отбележа, Георги Ангелов по някакъв начин го загатна, е, че всъщност Народното събрание трябва да използва бюджетната процедура като механизъм за оценка на политиките на МВР. Тоест, ако ти не гледаш реално дейността на една институция и не правиш съпоставката между това какви разходи са изразходвани за определени нейни политики, няма как да прецениш всъщност дали съответната структура е ефективна и ефикасна. Тоест бюджетната процедура трябва да се използва като средство за това определени политики да се приоритизират за сметка на други - нещо, което не се прави на този етап. Филип Гунев обясни донякъде и защо това не се случва. Хората, които са се докоснали по някакъв начин до този вид парламентарен контрол, споделят всъщност, че проблемът е донякъде и в поведението на самото министерство, което не подава достатъчно бюджетна информация, за да може Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да направи реалната преценка за това дали определени дейности са добре бюджетирани и дали разходите са ефективно и ефикасно изразходвани. Това, което се даде преди малко като пример, че бюджетът на ГДБОП се определя спрямо щата, е абсолютно непродуктивно.

В заключение на казаното дотук ще посоча, че липсата на законово изискване за периодичност и обхват на контрол води до неговото частично и спорадично упражняване. А за да бъде ефективен и засилен, той следва да бъде системен и цялостен. За целта е необходимо въвеждане на законово регламентиране на процедура за редовно годишно отчитане на дейността на МВР, която реално да се дебатира, както и фокусиране на контрола върху професионални въпроси, свързани с управлението на ведомството и неговите проблеми.

Рада Смедовска-Тонева е анализатор Институциални изследвания във фондация Риск Монитор
"Доколкото се осъществява парламентарен контрол върху МВР, това става посредством депутатските питания към вътрешния министър."

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK