Големи вълнения в малка агенция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големи вълнения в малка агенция

Shutterrstock

Големи вълнения в малка агенция

Първият публичен конкурс за висш държавен пост - на директор на Агенцията за българите в чужбина, мина доста противоречиво

4083 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


Ако имаше състезание за брой скандали на чиновническа глава, то Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) щеше да го спечели. Агенцията, която има щат от 25 души, влезе в медиите миналата година първо със скандал с Министерството на правосъдието, които я обвиниха в нередности при издаване на сетрификати за български произод. После дойде проверка на инспектората на МС, после още една прокурорска проверка, после още една проверка на инспектората... Междувременно единият шеф подаде оставка, следващият бе отстранен, а временният такъв - съветничката на Илияна Цанова Ива Йорданова - скоропостижно напусна позицията, след гръмналия скандал заради липсата й на стаж, опит и връзката й с шефа на СДС Божидар Лукарски.

На този фон идеята на вицепремиера Меглена Кунева следващият председател да бъде избран отворено и с конкурс, беше посрещната с одобрение и в България, и извън нея от заинтересуваните общности. Тази седмица този първи подобен конкурс за висше място в държавната администрация бе проведен. Как обаче - не стана ясно.

Прозрачен като матово стъкло

Заявленията за прозрачност не изпълниха очакванията на много наблюдатели, а и кандидати за поста. Първо се оказа, че слушанията няма да бъдат публични, а транскрипти и аудио от тях ще бъдат качени по-късно в интернет. Това не се случи в седмицата след конкурса (и предстои да се случи до изтичането на десетте дни, след които ще бъде назначен новият председател). После се оказа, че въпроси от граждански организации се събират, но комисията ще преценява кои и дали те да бъдат задавани на хората.

Концепциите на кандидатите бяха публикувани, но не и автобиографиите им – заинтерeсуваните от конкурса можеха да разбера за стажа на кандидатите само от трите реда, които Министерският съвет представи. Да се достигне до кандидатите по официални канали се оказа мисия невъзможна – от МС не предадоха контактите им, след като "Капитал" им ги поиска, въпреки че поне трима от хората, оказа се, са се съгласили на това.

А тъй като нямаше и ясни правила какво очаква комисията и какво трябва да има в концепциите, кандидатите подходиха всеки посвоему към задачата и това пролича в качените онлайн документи. Някои  са заложили на идеи за разрастването на дейността, щата и правомощията на агенцията, други са повтаряли клишета от езика на държавната администрация, трети са заложили на сигурно и са представили виждания за оптимизация на процесите в агенцията, която от месеци е затрупана с преписки за доказване на гражданството.

Съдейки по състава на комисията – експерти от различни министерства, които се занимават с въпросите на гражданството – си личи какво основно качество се търси в бъдещия кандидат - той или тя да не създава повече скандали с удостоверенията за произход, заради които агенцията беше разследвана.

Резултатът е, че в крайна сметка не е ясно дали постът е експертен или политически. Ако го сметнем за експертен, то неясните критерии за оценяване правят избора труден – има разлика дали става дума за човек с експертиза в работата с историческите общности или такъв, който иска да работи с модерната емиграция. Ако пък става дума за политически пост, има едно основно подозрение и то е свързано с ВМРО.

"Лобиране значи нещо тайно. Аз го правя явно"

Не е тайна, че организацията отдавна има корени в агенцията, където мнозина експерти са бивши нейни членове. Бившият водещ експерт, който напусна след разследванията - Ангел Маринков (настоящ кандидат за поста), също е свързан с ВМРО в миналото. Сред останалите девет кандидати шест са имали връзка с организацията в един или друг момент. От една страна, това се оправдава с идеологическо кредо на "войводите", които настояват да върнем гражданството на историческите си общности, под което се разбират българите в Македония, Молдова, Украйна и др. На въпрос дали са верни слуховете, че има политически натиск за назначение на кандидата на ВМРО Борис Вангелов - водач на листата на ПФ за Габрово на последните избори, лидерът Красимир Каракачанов обясни: "Още през месец ноември съм предложил на правителството кандидатурата на Патриотичния фронт. Лобиране означава да правиш нещо тайно. Аз го правя явно – занесъл съм предложение още преди да излезе идеята да се прави конкурс. Няма нищо по-естествено от това да предложим човек за този пост, защото ВМРО е единствената партия в България, която 25 години работи с българските общности зад граница. Помага на българските общности зад граница и от скромния си бюджет отделяме средства, за да подпомагаме дейността им."

Зад тази благородна идея обаче лесно могат да се промъкнат користни помисли. Разследване на "Капитал" от миналата година показа, че стотици кандидати за гражданство, както и организации на българи в чужбина, които работят с ДАБЧ за издаването на удостоверения, са регистрирани на адресите на ВМРО, включително такива, за които има основателни съмнения, че продават сертификати за произход. Когато издаването на удостоверения беше спряно заради съмнения за платени такива от албанци от Косово, ВМРО бяха сред най-гласовитите агитатори за отпушването на процеса, преди изобщо да са изяснени проблемите в ДАБЧ и дали става дума за корупционни схеми.

Ето защо сама по себе си свързаността на даден кандидат с ВМРО не би била проблем, стига той има ясна идея за нуждата от промяна и в какво се корени тя. Борис Вангелов например, не можа да даде обяснение дали има представа какво е сбъркано в ДАБЧ в момента. "Как мога, без да съм запознат, да коментирам", каза той, като поиска да бъде потърсен пак, "ако бъда назначен". Това е доста странно предвид шумните скандали от миналата година и факта, че Вангелов е представил цяла концепция за развитие на агенцията с искане за увеличаване на щата и правомощията й.

Патриотични игри

Един от основните проблеми е, че в този конкурс се сблъскаха две доста различни визии за бъдещето на ДАБЧ. Въпреки името си тя никога не се е занимавала основно с българите в чужбина, а с историческите български общности в съседните страни. След като Божидар Димитров въведе задължителните сертификати за българско родство, агенцията се превърна в основно оръдие на историка в кампанията му да "прави" по 20 000 нови българи годишно. Тази й мисия обаче не обръща внимание на приоритетите на модерната миграция (а това са над милион българи зад граница), които имат за основна цел да получат по-сериозно политическо представяне в парламента директно – чрез създаването на избирателен район "Чужбина", и индиректно – чрез улесняване на гласуването извън страната. Този сблъсък е много видим в мненията на Каракчанов и на Стефан Манов, представител на френско-българския форум и на Обществения съвет на българите във Франция. Според първия идеалният кандидат е човек със следните качества: "Първо трябва да е идейно мотивиран. Защото не може да се занимаваш с българите в чужбина, ако не си патриот... [ако не знаеш] коя какви проблеми има, на коя каква е историческата и съдба. Това е основното." Според Манов пък изборът трябва да се базира на различни критерии: "Ако целта е да се постигне коренна промяна, трябва да се избере политически необвързан кандидат без минало в ДАБЧ, човек, които да предложи свеж полъх. Комисията трябва да използва Националната стратегия за българите в чужбина като мярка за компетентността на техните представяния."

Тъй като нито самият конкурс, нито резултатът от него още са ясни, не можем да преценим доколко е вярна заявката на Меглена Кунева, че "това до голяма степен гарантира независимостта  от партийните централи, а и увеличава доверието на гражданите към институцията". Мнението на комисията например няма никаква обвързваща сила нито за Кунева, нито за МС - те все още могат да назначат когото си решат, независимо как се е представил. Но след цяла година скандали и след този конкурс, който и да поеме ДАБЧ, ще бъде наблюдаван внимателно. А това вече е стъпка напред.

По темата работи и

Огнян Георгиев

Проблемът в ДАБЧ

Дейността на агенцията включва комуникация с общностите в Молдова и Украйна, помощни функции в подкрепа на българските училища в чужбина и описателни функции за случващото се с диаспората. Тя издава и сертификати за българско родство, което от 2010 г. е първата и задължителна стъпка в процеса по получаване на гражданство и съответно – европейски паспорт. Неясните критерии за предоставянето на такъв документ предизвикват корупционни практики. Внезапният наплив на удостоверения за албанци от Косово предизвика спиране на всички преписки в Министерството на правосъдието през 2012 г. и 2013 г., след което прокуратурата и инспекторатът на МС установиха порочни практики и липса на правила за издаването на тези документи. Източници на "Капитал" преди време посочиха, че схемата започва от чужбина, обхваща агенцията и вероятно ДАНС и струва между 2 и 3 хил. евро на преписка.
"Новата" стратегия 

Пред "Капитал" Стефан Манов от сдружението на българите във Франция обясни, че кандидатите би трябвало да бъдат одобрявани спрямо стратегията за българските граждани и историческите общности в чужбина. Това е дългогодишна инициатива на представители на новата българска миграция, която започва още при първия мандат на ГЕРБ, а след това е подкрепена от вицепрезидента Маргарита Попова. Основните й цели са две – за пръв път да обособи двете целеви групи – български граждани в чужбина и исторически общности, което да доведе до провеждането на специфични политики. Освен това за пръв път се прокарва идеята за създаване на национално представителство на българите в чужбина, което да осигури платформа за политическия глас на българите в чужбина. 

Ако имаше състезание за брой скандали на чиновническа глава, то Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) щеше да го спечели. Агенцията, която има щат от 25 души, влезе в медиите миналата година първо със скандал с Министерството на правосъдието, които я обвиниха в нередности при издаване на сетрификати за български произод. После дойде проверка на инспектората на МС, после още една прокурорска проверка, после още една проверка на инспектората... Междувременно единият шеф подаде оставка, следващият бе отстранен, а временният такъв - съветничката на Илияна Цанова Ива Йорданова - скоропостижно напусна позицията, след гръмналия скандал заради липсата й на стаж, опит и връзката й с шефа на СДС Божидар Лукарски.

На този фон идеята на вицепремиера Меглена Кунева следващият председател да бъде избран отворено и с конкурс, беше посрещната с одобрение и в България, и извън нея от заинтересуваните общности. Тази седмица този първи подобен конкурс за висше място в държавната администрация бе проведен. Как обаче - не стана ясно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • ivanovgh

    Cтатията добре повдига въпроса за ролята на ВМРО и техния опит за влияние, но пропуска да посочи, че сред кандидатите има още свързани с ВMРО. Напримр г-н Спас Ташев. Също се твърди от хора в чужбина, че той е предварително предвиден за поста.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Очевадно първо са решили да въведат модата за конкурсно назначаване на управленски постове в незначителни (според тях) агенции, за да могат да го напишат в речите за следващите избори. След това някой се е намесил и е решил, че все пак агенцията може да донесе финансови позитиви, и са решили да я позатъмнят малко...

  • simin

    Не мога да повярвам, че е възможно да се пише така некомпетентно. Например: „Въпреки името си тя (ДАБЧ – бел. simin) никога не се е занимавала основно с българите в чужбина, а с историческите български общности в съседните страни.“
    Принадлежащите към българските исторически общности не са ли българи в чужбина? Що за невежество?! Нека авторът да опита да обясни как българинът в Западните покрайнини, например (където официално е призната българска народност…) не се явява „българин от чужбина“. Тук не става дума само за неразбиране на терминология, на теория на нациите или на история, а и на задълбоченост. Не е редно незапознати да пишат така уверено. Откъде му хрумна на този, че Божидар Димитров бил въвел „задължителните сертификати за българско родство“? За съжаление, повърхностността е на почит у нас. При това положение дори не ми се започва да коментирам останалите твърдения в статията…


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK