С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 14 фев 2015, 17:15, 14328 прочитания

Какво да си поискаме от Енергийния съюз

Със сигурност не "Южен поток", хъбчета и други многомилиардни мечти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поискай, за да ти дадат

Ясно е, че зад идеята за газовия център стои последен опит да бъде убеден "Газпром" да построи "Южен поток" през България - щом алтернативният проект ще свършва в Турция с хъб, в България също може. Хъбът, разбира се, би бил и елегантна възможност за заобикаляне на правилата на Третия енергиен пакет. На теория "Газпром" би докарвал газа си само до българския търговски център, а след това потребителите сами ще си пренасят суровината. По този начин лесно се постига целта руската компания да не ползва над 50% от собствената си инфраструктура. "Това не знам защо да не се приеме", каза премиерът Борисов, когато представи и идеята си за "хъбчето".

За да стане обаче, тази идея трябваше да бъде прокарвана през 2012 г. Сега е вече късно. Постигнатото примирие в Украйна ще удвои усилията на ЕС да запази транзита на руски газ през страната, като дори в Минското споразумение има изрична точка за доставките на газ. Точно в този момент опитите България да моли Русия да се върне към "Южен поток" са, меко казано, проява на лош вкус. "Ще се съсредоточим над инфраструктурата, която можем да изградим", каза Шефчович в София.


За сметка на това България може да поиска нещо от зараждащия се Европейски енергиен съюз (ЕЕС), за което има готовност в Брюксел. Тази седмица на срещата на Групата на високо равнище за газовата свързаност на Централна и Югоизточна Европа в София, въпреки че не дойде почти нито един министър от въвлечените страни, присъстваха двама комисари. Това е много ясен сигнал за ангажираността на Европейската комисия.

До този момент обаче правителството още не е успяло да състави позиция по ЕЕС, с изключение на списък с проекти за финансиране. А това е моментът България да бъде активна, тъй като засега съюзът е по-скоро идея, отколкото конкретен план. В него има 40 действия (вътрешният документ на ЕК изтече в началото на месеца), които обаче са на нивото "Европейската комисия ще предложи законодателство за подобрение на ефективността на Европейската енергийна регулаторна рамка". Германия вече уби най-смелата идея - за обща покупка на газ от всички страни от ЕС, тъй като това нарушава европейското антимонополно законодателство. Дори предложението всяка страна да има най-малко три алтернативни източника на газ, все още не е облечено в официален текст.
 
Какво да поискаме в пет точки

На първо място, България може да поиска обща позиция на всички държави, които имат дългосрочни договори с "Газпром", че няма да приемат промяна на точката на доставка на газ. В договорите има изрични клаузи, които изискват руската копания да плаща за капацитета на инфраструктурата, дори да не я използва. Това ще е доста силен финансов удар дори за "Газпром" и автоматично ще убие проекта за "Турски поток", който цели да заобиколи не само Украйна, но и България. В ситуацията, когато Европа се показа като слаб посредник между Русия и Украйна, подобно действие може да помогне за възвръщането на малко самочувствие в Брюксел.

Изключително важна идея, която засега липсва от ЕЕС, е създаването на капацитет за критични доставки на газ. Подобен план беше предлаган от Гърция в началото на миналата година, но по него нищо не бе направено. В момента, при евентуална криза, ако България реши да купи газ на спотовите пазари и да си я достави през Гърция, тя би била на космически цени. Това може да бъде преодоляно, ако ЕС създаде схема, при която 28-те заедно закупуват фючърси, които да гарантират стабилна цена. Подобно нещо беше предложено от DEPA на "Булгаргаз", но липсата на всякакъв свободен ресурс в българската компания попречи на идеята. На общностно ниво това е по-лесно постижимо.

Решаваща стъпка за България би било отварянето на румънския газов пазар. Северната ни съседка забранява износа на газ от собствени източници, като по този начин поддържа цените си по-ниски. Това не само уврежда интересите на конкурентните фирми в съседните страни (т.е. и на България), но и пречи за разработването на собствените й ресурси. По време на конференция за газовия пазар в Югоизточна Европа преди две години, организирана от "Капитал", Марк Бийкъм от Sterling Resources обясни, че единственото, което пречи на компанията да разработи газовата си концесия в румънския сектор на Черно море, е невъзможността да изнася към пазари с по-високи цени като България. В момента Европейската комисия, така или иначе, провежда проверка на румънското законодателство, така че малко български натиск няма да бъде прекалено недобросъседска постъпка.

Четвърто, задължението за поддържане на газови запаси по същия начин, както има задължение за съхранение на 90-дневни петролни запаси. Това обаче трябва да стане на общностно ниво - безсмислено е Гърция да създава скъпи хранилища, след като България и Румъния могат да осигурят такива на много по-малко цена. За сметка на това Атина може да пълни запълва регионалните запаси, когато газът на спотовия пазар е по-евтин.

И последната стъпка, която е по-дългосрочна и сложна, е да се настоява за създаване на активен пазар на газ в целия ЕС. По този начин България би могла да ползва значително по-евтината германска суровина, която в рамките на няколко години, след изграждането на газова връзка север-юг, ще може да достига и до Балканите. Това е действие, на което "Газпром" активно ще се противопостави, тъй като размива границите и разликите в цените. Поради тези причини някои от компаниите, които имат по-добри цени, могат да се възпротивят да продават свободните си количества (както беше и в случая с Украйна в последните две години, когато германски компании не искаха да поръчат целия газ, който биха могли да получат по договор от "Газпром"). Но то е от полза за всички страни членки и би било най-близкото до общо закупуване на газ.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новите правила на ЕС за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения Новите правила на ЕС за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения

Как ще се отрази на бизнеса и обществото новата европейска директива за защита на разобличителите

27 яну 2020, 328 прочитания

Гешев пита Конституционния съд може ли да образува дела срещу президента Гешев пита Конституционния съд може ли да образува дела срещу президента

Главният прокурор смята, че досъдебни производства срещу държавния глава могат да се започват и по време на мандата му

27 яну 2020, 606 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Депутатите ще регламентират сделките с паркоместа

С промени в Закона за устройство на територията местата за коли ще могат да се продават самостоятелно

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10