Растежът на българската икономика се забави

Изчезналите инвестиции

Изминалата 2014 г. може да бъде определена като една от най-тежките години за България за последните 15 години. Освен почти перманентната икономическа криза в страната ни се развиха още няколко – политическа, банкова и социална, а заради кратките срокове и трудното мнозинство в парламента бяхме на косъм и от фискална криза. Липсата на стабилност и предвидимост неминуемо се отразява върху един от най-важните компоненти, които могат да предизвикат по-голям икономически растеж – инвестициите.

През четвъртото тримесечие инвестициите в основен капитал растат с 3.1% спрямо съпоставимия период на 2013 г. От статистиката за БВП се вижда, че след второто тримесечие и тук темпът намалява. Данните на БНБ за единадесетте месеца на 2014 г. показаха, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България изостават с над 20% спрямо същия период на предходната година. Към края на ноември общата им стойност се оценява на 1.224 млрд. евро.

По-активни потребители

Добрата новина тази година е, че вътрешното потребление расте през всички четири тримесечия за разлика от 2013 г., когато тенденцията беше коренно различна. През последния период е отчетен реален растеж на потреблението от 1.2% до 18.6 млрд. лв. от БВП. Относителният дял на крайното потребление в БВП е най-голям – 82.4%, затова и влиянието му върху крайния резултат е толкова съществено. В голяма степен потреблението през тази година бе стимулирано от дефлационните процеси в България. Падащите цени на горивата също освободиха ресурс у домакинствата и бизнеса, които в някаква степен се пренасочва към потребление на други стоки и услуги. Влияние оказа и кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ), тъй като по данни на Фонда за гарантиране на влоговете в банките 2% от разпоредените досега 3.5 млрд. лв. в КТБ са изтеглени в брой. Тези около 70 млн. лв. също може да са пренасочени към потребление.

Друга положителна новина е, че в последното тримесечие износът отново расте – с 4.5% на годишна база. През третото тримесечие статистиката отчете свиване с 2.8%. Така наречените корективи (косвените данъци и цената на услугите на финансовите посредници) също растат през последния отчетен период. Относителният дял на корективите в БВП се увеличава до 13.2%, показват експресните данни.

Прогноза за влошаване

На база експресните данни (без сезонно изглаждане) се вижда, че брутният вътрешен продукт на България нараства с 2.2% спрямо 2013 г. При изчистване на сезонните колебания, които са характерни за различните тримесечия, се вижда, че за деветте месеца на 2014 г. икономиката отчита реален ръст от 1.6%. Сравнение за цялата година ще може да се направи едва след като НСИ обяви изгладените данни за четвъртото тримесечие.

На база експресните данни консултантската компания "Индъстри уоч" прогнозира, че реалният годишен ръст на БВП за цялата 2014 г. ще бъде между 1.4% и 1.5%. Тази прогноза съвпада с очаквания от Министерството на финансите и Европейската комисия.

За тази година обаче прогнозите не са никак добри. Правителството очаква растежът на икономиката да се свие до 0.8%, колкото е прогнозата и на ЕК, и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В последния доклад на комисията се посочва, че "след възстановяването през 2014 г. частното потребление ще загуби скорост през 2015/16 г. заради очаквания слаб ръст на разполагаемия доход". Прогнозите са дефлацията в България, която се задържа в икономиката вече година и половина (виж другия текст), да остане фактор и през тази година. Това според анализаторите на комисията ще има положителен ефект върху потреблението на домакинствата. Намаляването на населението в трудоспособна възраст обаче вече е в тежест на разполагаемия доход на домакинствата и на потреблението, а в допълнение на това затягането на фискалната политика вероятно ще помрачи перспективите пред потребителските разходи през 2015 г., смятат от ЕК.

В доклада се посочва още, че брутното образуване на основен капитал ще достигне отрицателни стойности, а в резултат на затягащите се фискални условия компаниите ще замразяват или отлагат инвестиционните си планове, вследствие на което частните инвестиции ще останат слаби през 2015/16 г. Експортно ориентираните сектори обаче ще могат да се възползват от подобряването на външното търсене в следващите две години, се посочва в прогнозата.