Държавното обвинение предлага, без да излага мотивите си, "в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство"  да могат да "извършат задържане и изземване на кореспонденция" без предварително разрешение на съд, като протоколът за изземване на кореспонденцията да трябва да бъде представен пред съд за последващо одобрение до 24 часа.

Прокуратурата фактически предлага изземването на кореспонденцията да се приравни с другите случаи на намеса в личното пространство – претърсването и изземването (на жилище, автомобил и т.н.) и личния обиск, когато е допустимо, но само при неотложни случаи това да става без разрешение на съд, а впоследствие разследващите да искат действията им да получат одобрение от съдия.

До редакционното приключване на броя от прокуратурата не отговориха на въпросите ни за това какви са мотивите зад предложението за промяна на режима на изземване на кореспонденция. 


Разликата

Конституцията прави явна разлика между неприкосновеност на кореспонденцията и жилището, като режимите за нарушаването им са различни. В чл.33 на основния закон  се посочва, че "влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост."


В чл.34 от конституцията, който казва, че "свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени", като "изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления".  

Цацаров използва момента



Според правозащитника адвокат Михаил Екимджиев Сотир Цацаров "използва момента и обществените нагласи срещу избягалите от българското правосъдие, за да заграби още власт за сметка на правата ни." Правозащитникът заявява, че не вижда легитимна цел, която да "оправдава промяната относно кореспонденцията. Ето защо ако тя бъде приета, ще задълбочи правозащитните проблеми, които вече са констатирани от Европейския съд по правата на човека, но държавата не е предприела мерки за преодоляването им.

През 2007 г. България беше осъдена за нарушение на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи заради неадекватната система за следене и подслушване, наложена със Закона за СРС.  Преди няколко години, поради липса на съществен напредък, в Страсбург бе заведено второ висящо дело – отново от адвокатите Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев.

Под особена защита


"Предложението на прокуратурата е повече от притеснителното", коментира и адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация". "Изземването на кореспонденцията е намеса в личния живот, който е защитен от конституцията и Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи." Юристът отбелязва, че "кореспонденцията се ползва с още по-голяма защита от всичко друго в личния живот, затова конституционният законодател я е отделил от текстовете, които гарантират неприкосновеност на жилището и на личността, които може да се нарушават в неотложни случаи, но с последващо одобрение от съда." 

Адвокат Кашъмов казва, че такова последващо одобрение при необходимост се допуска и по Закона за СРС, което е разбираемо, защото когато става дума за телефонни разговори "комуникацията тече, думите се казват и отлитат в ефира", но това далеч не е случаят с кореспонденцията: "Няма никаква разумна причина някой да ходи да събира писма при неотложност. Какви точно мисли и задни мотиви се предлагат с този текст. Чия кореспонденция иска да чете прокуратурата? За кое разследване точно им е попречил сегашният текст ?" пита риторично още адвокат Кашъмов.

Проблемът се задълбочава

Неговият колега Михаил Екимджиев смята, че предложенията на прокуратурата задълбочава правозащитния проблем, произтичащ от възможността "в неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране на запазване на доказателствата", да се извършват претърсване и изземване на вещи, а сега и изземване на кореспонденция.

Според него на първо място проблемът произтича от факта, че съдилищата, одобрявайки post factum искания за претърсване и изземване, поголовно отказват да преценяват дали действително конкретният случай е "неотложен" и дали извършването на претърсване и изземване действително е "единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата."