Преди дни главният прокурор Сотир Цацаров представи пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). По-голямата част от текстовете бяха определени от юристите като адекватна мярка срещу проблема с изчезващите обвиняеми и подсъдими. Миналата седмица проектът на Цацаров бе внесен и като законопроект от депутати от всички парламентарни групи.
Едно от предложенията за промяна в кодекса обаче остана незабелязано от обществото и професионалната общност. А то би нарушило човешко право, гарантирано от конституцията – на тайната на кореспонденцията.
Неприлично предложение
Държавното обвинение предлага, без да излага мотивите си, "в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство" да могат да "извършат задържане и изземване на кореспонденция" без предварително разрешение на съд, като протоколът за изземване на кореспонденцията да трябва да бъде представен пред съд за последващо одобрение до 24 часа.
Прокуратурата фактически предлага изземването на кореспонденцията да се приравни с другите случаи на намеса в личното пространство – претърсването и изземването (на жилище, автомобил и т.н.) и личния обиск, когато е допустимо, но само при неотложни случаи това да става без разрешение на съд, а впоследствие разследващите да искат действията им да получат одобрение от съдия.
До редакционното приключване на броя от прокуратурата не отговориха на въпросите ни за това какви са мотивите зад предложението за промяна на режима на изземване на кореспонденция.
Разликата
Конституцията прави явна разлика между неприкосновеност на кореспонденцията и жилището, като режимите за нарушаването им са различни. В чл.33 на основния закон се посочва, че "влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост."
В чл.34 от конституцията, който казва, че "свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени", като "изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления".
Цацаров използва момента
Според правозащитника адвокат Михаил Екимджиев Сотир Цацаров "използва момента и обществените нагласи срещу избягалите от българското правосъдие, за да заграби още власт за сметка на правата ни." Правозащитникът заявява, че не вижда легитимна цел, която да "оправдава промяната относно кореспонденцията. Ето защо ако тя бъде приета, ще задълбочи правозащитните проблеми, които вече са констатирани от Европейския съд по правата на човека, но държавата не е предприела мерки за преодоляването им.
През 2007 г. България беше осъдена за нарушение на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи заради неадекватната система за следене и подслушване, наложена със Закона за СРС. Преди няколко години, поради липса на съществен напредък, в Страсбург бе заведено второ висящо дело – отново от адвокатите Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев.
Под особена защита
"Предложението на прокуратурата е повече от притеснителното", коментира и адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация". "Изземването на кореспонденцията е намеса в личния живот, който е защитен от конституцията и Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи." Юристът отбелязва, че "кореспонденцията се ползва с още по-голяма защита от всичко друго в личния живот, затова конституционният законодател я е отделил от текстовете, които гарантират неприкосновеност на жилището и на личността, които може да се нарушават в неотложни случаи, но с последващо одобрение от съда."
Адвокат Кашъмов казва, че такова последващо одобрение при необходимост се допуска и по Закона за СРС, което е разбираемо, защото когато става дума за телефонни разговори "комуникацията тече, думите се казват и отлитат в ефира", но това далеч не е случаят с кореспонденцията: "Няма никаква разумна причина някой да ходи да събира писма при неотложност. Какви точно мисли и задни мотиви се предлагат с този текст. Чия кореспонденция иска да чете прокуратурата? За кое разследване точно им е попречил сегашният текст ?" пита риторично още адвокат Кашъмов.
Проблемът се задълбочава
Неговият колега Михаил Екимджиев смята, че предложенията на прокуратурата задълбочава правозащитния проблем, произтичащ от възможността "в неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране на запазване на доказателствата", да се извършват претърсване и изземване на вещи, а сега и изземване на кореспонденция.
Според него на първо място проблемът произтича от факта, че съдилищата, одобрявайки post factum искания за претърсване и изземване, поголовно отказват да преценяват дали действително конкретният случай е "неотложен" и дали извършването на претърсване и изземване действително е "единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата."
Според адвокат Екимджиев българските съдилища предоставят изцяло на разследващите преценката за неотложност на претърсването и изземването, одобрявайки протоколи за претърсване и изземване, извършени месеци и дори години след започване на досъдебното производство. "Единични са случаите, в които те отказват да одобрят представените им протоколи. Подобно на одобряването на исканията за използване на СРС, одобряването на протоколите се прави механично и без същински мотиви. Този системен проблем е констатиран от ЕСПЧ в §217 - §227 от Решението от 15.10.2013г. по делото Гуцанови срещу България (жалба № 34529/10)", коментира правозащтника.
Той посочва и втори системен проблем - невъзможността на засегнатите от неправомерно претърсване и изземване лица да обжалват действия на разследващите, които са извършени без разрешение или в отклонение на даденото разрешение. Аргументите за по-голяма защита на кореспонденцията са видим и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, където неприкосновеността на кореспонденцията е поставена по-високо в юридическата йерархия на ценностите в сравнение с правото на собственост, което обичайно се засяга при претърсване и изземване, казва адвокат Екимджиев.
Правозащитникът е на мнение, че и от "чисто криминологична гледна точка, при неотложните действия "по горещи следи" обикновено се търсят вещи, които са предмет или средство на престъплението." Именно от тази гледна точка е по-логично и юридически оправдано да се изземват без съдебно разрешение оръжия, дрехи и предмети, по които се очаква да има следи от престъпление и които биха били решаващи веществени доказателства. Според адвокат Екимджиев "кореспонденцията рядко има такова пряко уличаващ характер, поради което неотложната нужда от изземването й е изключение."
5 коментара
още сме далеч от нивото гражданска и правна култура, която би ни позволила да разберем дълбочината на проблема който създават подобни идеи.
Очевидно е нарушаването на конституцията с това предложение.
Капитал правилно обръща внимание.
А промените уж се внасят от юристи!
абе ние до кога ще се лаборатория за идеологии и интереси?
А дали е възможен следния казус - Прокуратурата изземва кореспонденция, но до 24 часа не докладва на съда и не иска разрешение за одобрение. Делото се замита в следствието, и никой никога не разбира за това.
Кашъмов има ли основание да счита че в Конституцията под "кореспонденция" се разбира само размяна на писма?
"Кореспонденция" не е ли всякакво далекосъобщение между двама или повече души без оглед на средството?