Какво е свободата след "Шарли Ебдо"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво е свободата след "Шарли Ебдо"

Атентата срещу в-к "Шарли Ебдо" подпали дебат за религиозния екстремизъм и толерантността в Европа.

Какво е свободата след "Шарли Ебдо"

Академична дискусия в Софийския университет постави въпроси за сблъсъка на религиозния радикализъм с либералните ценности на Европа

4855 прочитания

Атентата срещу в-к "Шарли Ебдо" подпали дебат за религиозния екстремизъм и толерантността в Европа.

© Анелия Николова


"Да се обижда е лошо, да се ограничава свободата е по-лошо, но убийството е най-лошо". С тези откриващи думи на културолога проф. Александър Кьосев започна дискусията в СУ на тема "За религията, политиката и секуларизма след "Шарли ебдо". Събитието модерираше доц. д-р Симеон Евстатиев от катедрата по арабистика и семитология и ръководител на Университетския център за изследване на религиите при СУ. Сред темите, които дискутираха осем преподаватели по теология, философия и хуманитарни науки, бяха трябва ли да се преосмислят основополагащи принципи на либерализма в името на толерантността, имат ли бойците от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) Божий мандат да изпълняват смъртни присъди и застрашена ли е секуларна Европа от радикализма. Темата очевидно беше интересна - дебатът привлече повече публика, отколкото малката Нова конферентна зала можеше да поеме.

Според Кьосев правото на публичност не търпи табута и медиите притежават "имунитет" срещу каквато и да е цензура. Санкциите на свободата да се изразяваш могат да бъдат само след това, а не преди, беше неговата теза. Не само че не е необходимо да преосмисляме фундаментални просвещенски ценности, но и би било опасно да го правим, каза проф. Кьосев.

Единственият представител на исляма сред дискутриащите, а и на религиозно движение изобщо, бе д-р Сефер Хасанов от Висшия ислямски институт. "Всяко нещо, което води до забранено дело е забранено", каза той относно изпълнението на смъртни присъди от ислямисти и продължи: "Способността на мюсюлманина да отвърне със смирение на богохулството е символ на отдадеността му на религията." Хасанов обаче не отрече, че смъртни присъди за богохулство могат да бъдат издавани в конституционно ислямска държава. На тази средновековна норма се уповават държави като например Иран и Саудитска Арабия, а очевидно и терористичното движение в Ирак и Сирия.

Такива норми правят виденията на радикалния ислямизъм още по-кошмарни за Европа. "Атентатът в Париж бе продукт на радикалния ислямизъм като движение, което цели да промени тотално съществуващия ред", каза културологът проф. Владимир Градев. Според Градев фанатизмът не е просто продукт на социалните обстоятелства, а на система от вярвания, които посочват за свой враг либералната система. "Либерализмът вчера бе изправен срещу комунизма, а днес – срещу Путин и радикалния ислям", посочи той. Според него, единственият качествен начин да се отвърне на радикалните движения в исляма може да дойде отвътре в самата религия.

Проф. Стилиян Йотов от катедра "История на философията" се запита колко ненарушима догма е либералният секуларизъм (т.е. разделението между държава и религия, на което се уповават модерните държави в Европа). "Секуларизмът е принцип, а не човешко право и когато се изправи срещу човешката свобода на вероизповеданието, трябва да отстъпи", каза Йотов. Според него е възможно дори изконната свобода на словото да бъде преекспонирана до момент, в който да загуби смисъла си - по повод карикатурите на "Шарли Ебдо". "Не си даваме сметка с кое действие пресичаме границата", каза Йотов и припомни, че само три от карикатурите в "Шарли Ебдо" са били порицани от мюсюлманите по света. Той не беше единственият на това мнение. Проф. Георги Каприев също засегна въпроса за самоограниченията, които иначе безграничната човешка свобода трябва да си постави, в търсенето на социален баланс. 

Философът проф. Пламен Макариев говори за фаталната слабост на либерализма, която се корени в един от основните му принципи – разделението между частния и публичния живот. "Моделът на мултикултурализма позволява автосегрегация на мюсюлманските малцинства в затворени общности, където се развива противосистемен радикализъм", каза Макариев. Той предупреди още, че най-сериозната опасност пред Европа след "Шарли"  е да припознае обикновения мюсюлманин като терорист, защото това би довело до маргинализация на средния мюсюлманин и съответно – до солидарност с ислямизма. Подобно бе и мнението на политолога доц. Огнян Минчев, който заяви че въпреки моралната си сила, кореняща се в свойството да интегрира различни виждания без да ги асимилира, либералната демокрация в Европа отстъпва, заради невъзможността си да приобщи мюсюлманските малцинства. 

Религиозната част от дебата сякаш взе превъзходство над политическата. В определени моменти дискусията се отнасяше в посока на теологични детайли, докато важни социални и политически аспекти, мотивирали терористите както във Франция, така и в Близкия изток, останаха на заден план. Поради същата причина публиката не успя да вземе достатъчно дейно участие в дискусията, въпреки обещанията половината време да бъде запазено за коментари и въпроси. Въпреки това, в атмосфера на политическа апатия по темата за религията у нас, подобна дискусия сама по себе си е стъпка напред. 

"Да се обижда е лошо, да се ограничава свободата е по-лошо, но убийството е най-лошо". С тези откриващи думи на културолога проф. Александър Кьосев започна дискусията в СУ на тема "За религията, политиката и секуларизма след "Шарли ебдо". Събитието модерираше доц. д-р Симеон Евстатиев от катедрата по арабистика и семитология и ръководител на Университетския център за изследване на религиите при СУ. Сред темите, които дискутираха осем преподаватели по теология, философия и хуманитарни науки, бяха трябва ли да се преосмислят основополагащи принципи на либерализма в името на толерантността, имат ли бойците от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) Божий мандат да изпълняват смъртни присъди и застрашена ли е секуларна Европа от радикализма. Темата очевидно беше интересна - дебатът привлече повече публика, отколкото малката Нова конферентна зала можеше да поеме.

Според Кьосев правото на публичност не търпи табута и медиите притежават "имунитет" срещу каквато и да е цензура. Санкциите на свободата да се изразяваш могат да бъдат само след това, а не преди, беше неговата теза. Не само че не е необходимо да преосмисляме фундаментални просвещенски ценности, но и би било опасно да го правим, каза проф. Кьосев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Т.е пак обратно към "чертожната дъска" за съвременното общество: котел в който всички култури се амалгамират в единна национална или "мешана салата" където етносите запазват своята идентичност и са очаквани да спазват законите на страната (без да са ги приели като техни).
    Интересно е и въвеждането на името на Путин в дискусията заедно с ислямистите-фундаменталисти, както и позицията за степените на разрешена свобода в демократичните държави. Русия се обяви против публикацията на карикатурите на Мохамед като обидни, т.е. зае точно тази позиция, ерго?
    Нека мислим за българския вариант който да осигури обществена интеграция и икономически просперитет, т.е. образование, квалификация и подходяща работа за младежта, съчетан с гражданска съвест и отговорност.

  • 2
    wbk1424190256390809 avatar :-|
    Безуспешно чакащ промяна

    Личното ми мнение е, че ислямската общност е заела пасивна отбранителна позиция или с други думи се изживяват за жертви, но не правят нищо, за да понижат острите погледи срещу себе си.

    Въпроса не е да им се даде сляпо доверие, като онеправданите в тази ситуация, а трябва да поемат отговорността за религиозната си общност и да докладват всички притеснителни факти, които забелязват в заобикалящите ги мюсюлмани, понеже те познават фанатизирането по тази тема значително по-добре от всеки, който не изповядва религията им.

    Европейците са ядосани с много добра причина и ако ислямските общности не искат да запазят статуса си, трябва да желаят повече от самите граждани на държавите, които са ги приютили да спрат тези атентати.

    Само така смятам, че ще докажат, че "онези" радикални мюсюлмани не са същите като "спокойните" и желаещи просто да изповядват религията си мюсюлмани.

    Аз ако заподозра християнин, че си прави бомба и иска да се взриви в джамия бих го докладвал на полицията веднага.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK