С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
105 20 фев 2015, 17:30, 20213 прочитания

10 отговора, обясняващи новата дългова програма на правителството

През изминалата седмица се разгоря дебат, в който за съжаление политическата демагогия надделя над икономическите доводи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
1. България взима ли 8 млрд. евро нов дълг, който не е предвиден в средносрочната бюджетна прогноза 2015 - 2017 г.?
Не.
Това не е нов дълг, а договор за дилърство. Той дава право на Citigroup Global Markets, HSBC Bank, Societe Generale и Unicredit да управляват процеса по набавянето на необходимия финансов ресурс за погасяване на старите дългове и за покриване на заложения бюджетен дефицит за следващите три години.

2. Договорът за дилърство с четирите международни банки означава ли задължително взимане на 8 млрд. евро?
Не.
Дори посредническият договор да бъде ратифициран от парламента, това не означава, че правителството е задължено да емитира цялата стойност. Ако кабинетът успее да си осигури ресурс от друго място, може да не се емитира никакъв дълг на международните пазари при условието на този договор.


3. Отнема ли се правото на Народното събрание да определя тавана на дълга всяка година?
Не.
В договора е записано, че числото 8 млрд. евро е максимално. Всяка година ще се използва такава част от тази сума, каквато е записана в Закона за държавния бюджет за съответната година. Остава задължението депутатите да обсъждат и гласуват тавана на дълга за всяка отделна година.

4. Безпрецедентен ли този подход с подписването на договори за дилърство между правителството и международни финансови институции?
Не.
Подобни договори са били подписвани и ратифицирани от парламента при излизането на международните пазари през 2002 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Разликата е, че тогава споразуменията се подписваха емисия за емисия, докато сега се подписва средносрочен договор за всички необходими емисии през следващите три години.

5. Задължително ли е да се подпише този договор?
Не.
Ако не се постигне разбирателство в парламента, правителството може да продължи с предишната практика и за всеки облигационен заем да подписва отделен рамков договор.



6. Знае ли се за какво отиват тези пари?
Да.
Около 6 млрд. евро са предвидени за плащане на стари дългове, които ще падежират между 2015 и 2017 г. Останалите 2 млрд. евро са за покриване на бюджетните дефицити в този период. Подробности за тези дефицити има в средносрочната бюджетна прогноза на правителството, представена при приемането на бюджета за 2015 г. в края на миналата година.

7. Вярно ли е, че лихвата по дълговете, емитирани по силата на това споразумение, ще е 10%?
Не.
Записаният процент е ориентировъчен, а заложената абсурдно висока стойност има за цел да не дава насоки на пазара. С изключение на заема от 2002 г., когато записаната максимална лихва е 8%, при останалите емисии този процент е 10.

8. Ще се увеличат ли годишните разходи за лихви?
Не би трябвало.
Ако няма извънредни ситуации, дългът не трябва да е по-голям, отколкото е записан в тригодишната бюджетна прогноза. Има вероятност дори лихвите да намалеят, ако банките дилъри успеят да постигнат по-добри лихвени нива от тези на старите дългове. Лихвените нива зависят изцяло от пазара.

9. Как ще се определят таксите и комисиoните за четирите банки?
Фиксирани са.
Техният размер не е публично известен, но според финансовия министър Владислав Горанов нивото им е "десетки пъти по-ниско от емисията през 2002 г. и 2-3 пъти по-ниско от предходните емисии". По неговите думи досега е плащано само за адвокатски хонорари, "много по-малки от тези, които държавата плаща по арбитражните си дела". Финансовите институции няма да получат нищо, ако не се стигне реално до пласиране на дълг по силата на това споразумение. Няма да се плаща и неустойка при отказ да се използва споразумението.

10. Защо са избрани именно тези 4 банки?
Такова е било споразумението от края на 2014 г.
Тогава държавата трябваше бързо да набави над 4 млрд. лв., за да се изплатят гарантираните депозити в КТБ и да се помогне на Първа инвестиционна банка. Тези банки са се съгласили да организират мостовото финансиране и осигуриха около 2 млрд. лв. при добри лихвени нива. Условието им е било те да извършат и пласирането на емисията, с която ще им се възстанови този кредит. В договора за дилърство има клаузи, които го оставят отворен за всяка друга банка която желае да се включи при условията, които са записани в него. Както и възможност някои банки да излязат от този договор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 1324 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото 1 Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 2629 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 6737 прочитания

28 фев 2020, 3655 прочитания

28 фев 2020, 3456 прочитания

28 фев 2020, 2864 прочитания

28 фев 2020, 2595 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой е виновен за кашата с дълга

Пренебрежението на финансовия министър към АБВ и ПФ и популистките им залитания предизвикаха кризата в мнозинството

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

"Белите" петна на София

Главният архитект посочи 684 ха свободни терени в София в потвърждение на идеята си за компактно развитие на столицата

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10